Знам, че ни се подиграват, беше ли нужно да им даваме още поводи?
Младежка стратегия за лятото, доставена до вас с общителното подпомагане на генералните мозъци на държавния трен: 1. Отиваш на море, само че на родното, както те помоли и съвсем задължи туристическият ти министър; 2. Връщаш се с загар и хоп!—вече си признат висшу, без изпити, да не се мъчиш.
„ СУ… на една ръка разстояние… “
Е, ай най-малко се протегни, де!
Значи, право и публицистика в СУ ще може тази година… без изпит? Няколко пъти си го повторих на глас, с цел да привикна с мисълта, че в Южен и Северен Тулупистан ще може да се случи нещо сходно.
Вижте, знам, че (по принцип) ни се подиграват доста, само че нужно ли е да им даваме още мотиви?
Смятате ли, че това са специалности, които еднообразно добре ще се работят от стимулирани и нестимулирани хора? Защото – зарежете последните 2 месеца – които дефинираха това решение, погледнете годините обратно – тъй като там ще видите по какъв начин някои деца се готвят ден след ден, месец след месец, с цел да могат да влязат в обичаната си желана компетентност. А с COVIDиотското си решение вие изтрихте с гумичка всякаква мотивация у тях и ги пратихте да учат един до друг с Дойне Питбуляка, прочут от дискотека „ Динамит “, тъй като – да не се лъжем – матурите са едно ниво… едно знамение! Всекидневно се сблъсквам с равнището на минали през матурите, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са били оценени по български език, само че от 14 думи написват 14 с неточности, а „ не знам “ постоянно е слято! Те са минали през матурите, само че даже когато пишат заплашителни писма до редакцията, са неуместно необразовани.
И още нещо: матурите, по този начин и по този начин са наложителни. Съществуването на още трудности – още изпити, е наложителна цедилка за тези, които желаят да учат; и тези, които – не. А в този момент вторите, по този начин и по този начин са минали матурите, щом няма да има повече напън за тях, за какво да не вземат и те да пуснат едни документи за университета? Не че им е напън, но по този начин и по този начин са го отворили, що да не го прегледат от вътрешната страна? Няма изпити, няма тъга.
Разликата сред журналиС и юриС и публицист и правист е доста видна и през днешния ден. Ако си мислите, че имаме потребност от още стойки за микрофони, грубо се лъжете. Защото имам неприятното предусещане, че след няколко години, когато към този момент са приключили, в редакциите на доста медии ще се водят сходни диалози: „ Ти… ъ… коя година беше признат в университета? Не е 2020 година, нали? О… ами доста скърбя, таман се сетих, че мястото към този момент е заето “.
А тези адвокати – напълно действителен е рискът някой ден някои от тях да станат законотворци (да, знам какво си мислите – че може би няма и да усетим разликата. Може и по този начин да е, само че това е различен проблем, друга тематика, за различен път).
Журналистиката е това средство, което оказва помощ на хората да вземат решения, когато дефинират личния си дневен ред и когато избират държавници, които да дефинират държавния дневен ред; тя е оня инструмент, който контролира връзките и пречи на хората с власт да вършат безотговорно каквото си желаят и дава сведения на хората от кого да потърсят сметка.
Липсата на сериозно мислене и функционална просветеност обаче роди желанието и потребността у хората ВМЕСТО това да желаят от публицистиката просто да им повтаря личните мисли. Те желаят да четат и гледат личните си мисли, обявени от различен човек – от водещия по малкия екран или от пишещия в медията. И когато публицистиката и публицистите не го вършат, потребителят стартира трескаво да търси някаква медия (пък било то и на ниска цена уебсайт за подправени новини), която да му достави това наслаждение. (И) Затова съществуват куп безсмислено тъпи медии, пишещи за 5G-мрежите, които убиват кокошките на хората, и уринотерапия, и други безумни тъпотии, сред които неизбежно – и политически, и обществени. Умението на българина да взема решения е сведено до равнището на зле режисиран турски сериал, преустановяван от реклами за клиника по уринотерапия.
Просто хората желаят да чуват/четат/гледат личните си хрумвания в медиите и се съгласяват единствено с тези, които „ мислят “ като тях.
Те към този момент не желаят да научават нови неща, не – те желаят да не се усещат изолирани и да се обкръжават с папагали, които повтарят техните хрумвания. Критично значимо е да се сътвори ново потомство публицистика тъкмо в този миг.
Помните ли една серия на „ Мистър Бийн “, в която той самичък си пишеше коледни картички и си ги изпращаше? Нещо сходно напълно скоро ще стартира да се случва в България с публицистиката – хората ще стартират вечер сами да си пишат новините, които желаят сутринта да прочетат. Истината е за смотльовците; значимото е да видиш мнението си написано на Интернеда или да го кажат по тв приемника!
Аааа, вие желаете ТАКИВА фрагменти да създадете в университета на следващия ден. За ТАКАВА публицистика ги гласите. Извинете, аз пък си мислех, че сериозен разговор за образованието водим. Моя неточност.
Няколко пъти към този момент загатвам това, че образованието не се приема по никакъв начин на съществено, когато приказваме за ограниченията за справяне с рецесията от пандемията. Но ЧАК пък такова дъно не бях планувал.
Кой ще види тласъци през крив макарон? Точно по този начин – учителите. Но, за сметка на това пък, хотелиерите и кръчмарите се радват на любовта и на народа, и на държавниците. Клатим си краката и „ гледаме на другата страна “ в доста несъответствуващ миг. Много несъответствуващ миг е да се вършим, че образованието не ни интересува.
Неграмотността и страхът са измежду главните пояснения през днешния ден в България да има такова чутовно равнище на неодобрение и по едно и също време с това – такава небивала незаинтересованост.
Замисляли ли сте се по какъв начин е допустимо един народ/човек да е толкоз трагичен и неудовлетворен и все пак – толкоз безмълвен и комплициран? Неграмотност и боязън. Неграмотните са страхливи, за тях всичко е доста неразбираемо, далечно, плашещо; за тях хората с някаква власт са напряко богове, от които се опасяват, а науката им е Тъмна Индия; за тях медицината и врачуването са едно и също нещо и всичко е свръхестествено и плашещо.
Всички огромни митинги през международната история, довели до огромните промени на бурното последно столетие, са започвани и подемани от студенти. Идете да видите българските студенти в Студентски град. Те имат тъкмо 3 грижи в живота. Да, тези три грижи. И откакто ги задоволят, идва ред на салфетките в чалготеката. На процедура, те са обезоръжени… те са обезглавени, да не се лъжем. Единствената смяна, която може да пристигна от тях, е разновидност на венерическа болест.
Ето ви един обезпокоителен образец за функционална просветеност:
Някой (вероятно на смешка, нека да е на смешка, нека, нека, нека!) прави петиция СРЕЩУ проучването на арабските числа в учебно заведение. 131 индивида се подписват (засега). Част от тях – очевидно – на подбив, само че част от тях – напълно на съществено. Вижте и преценете. Мен персонално най-вече ме тормозят тези, които са подписали БЕЗ коментар, по инерция.
„ СУ… на една ръка разстояние… “
Е, ай най-малко се протегни, де!
Значи, право и публицистика в СУ ще може тази година… без изпит? Няколко пъти си го повторих на глас, с цел да привикна с мисълта, че в Южен и Северен Тулупистан ще може да се случи нещо сходно.
Вижте, знам, че (по принцип) ни се подиграват доста, само че нужно ли е да им даваме още мотиви?
Смятате ли, че това са специалности, които еднообразно добре ще се работят от стимулирани и нестимулирани хора? Защото – зарежете последните 2 месеца – които дефинираха това решение, погледнете годините обратно – тъй като там ще видите по какъв начин някои деца се готвят ден след ден, месец след месец, с цел да могат да влязат в обичаната си желана компетентност. А с COVIDиотското си решение вие изтрихте с гумичка всякаква мотивация у тях и ги пратихте да учат един до друг с Дойне Питбуляка, прочут от дискотека „ Динамит “, тъй като – да не се лъжем – матурите са едно ниво… едно знамение! Всекидневно се сблъсквам с равнището на минали през матурите, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са били оценени по български език, само че от 14 думи написват 14 с неточности, а „ не знам “ постоянно е слято! Те са минали през матурите, само че даже когато пишат заплашителни писма до редакцията, са неуместно необразовани.
И още нещо: матурите, по този начин и по този начин са наложителни. Съществуването на още трудности – още изпити, е наложителна цедилка за тези, които желаят да учат; и тези, които – не. А в този момент вторите, по този начин и по този начин са минали матурите, щом няма да има повече напън за тях, за какво да не вземат и те да пуснат едни документи за университета? Не че им е напън, но по този начин и по този начин са го отворили, що да не го прегледат от вътрешната страна? Няма изпити, няма тъга.
Разликата сред журналиС и юриС и публицист и правист е доста видна и през днешния ден. Ако си мислите, че имаме потребност от още стойки за микрофони, грубо се лъжете. Защото имам неприятното предусещане, че след няколко години, когато към този момент са приключили, в редакциите на доста медии ще се водят сходни диалози: „ Ти… ъ… коя година беше признат в университета? Не е 2020 година, нали? О… ами доста скърбя, таман се сетих, че мястото към този момент е заето “.
А тези адвокати – напълно действителен е рискът някой ден някои от тях да станат законотворци (да, знам какво си мислите – че може би няма и да усетим разликата. Може и по този начин да е, само че това е различен проблем, друга тематика, за различен път).
Журналистиката е това средство, което оказва помощ на хората да вземат решения, когато дефинират личния си дневен ред и когато избират държавници, които да дефинират държавния дневен ред; тя е оня инструмент, който контролира връзките и пречи на хората с власт да вършат безотговорно каквото си желаят и дава сведения на хората от кого да потърсят сметка.
Липсата на сериозно мислене и функционална просветеност обаче роди желанието и потребността у хората ВМЕСТО това да желаят от публицистиката просто да им повтаря личните мисли. Те желаят да четат и гледат личните си мисли, обявени от различен човек – от водещия по малкия екран или от пишещия в медията. И когато публицистиката и публицистите не го вършат, потребителят стартира трескаво да търси някаква медия (пък било то и на ниска цена уебсайт за подправени новини), която да му достави това наслаждение. (И) Затова съществуват куп безсмислено тъпи медии, пишещи за 5G-мрежите, които убиват кокошките на хората, и уринотерапия, и други безумни тъпотии, сред които неизбежно – и политически, и обществени. Умението на българина да взема решения е сведено до равнището на зле режисиран турски сериал, преустановяван от реклами за клиника по уринотерапия.
Просто хората желаят да чуват/четат/гледат личните си хрумвания в медиите и се съгласяват единствено с тези, които „ мислят “ като тях.
Те към този момент не желаят да научават нови неща, не – те желаят да не се усещат изолирани и да се обкръжават с папагали, които повтарят техните хрумвания. Критично значимо е да се сътвори ново потомство публицистика тъкмо в този миг.
Помните ли една серия на „ Мистър Бийн “, в която той самичък си пишеше коледни картички и си ги изпращаше? Нещо сходно напълно скоро ще стартира да се случва в България с публицистиката – хората ще стартират вечер сами да си пишат новините, които желаят сутринта да прочетат. Истината е за смотльовците; значимото е да видиш мнението си написано на Интернеда или да го кажат по тв приемника!
Аааа, вие желаете ТАКИВА фрагменти да създадете в университета на следващия ден. За ТАКАВА публицистика ги гласите. Извинете, аз пък си мислех, че сериозен разговор за образованието водим. Моя неточност.
Няколко пъти към този момент загатвам това, че образованието не се приема по никакъв начин на съществено, когато приказваме за ограниченията за справяне с рецесията от пандемията. Но ЧАК пък такова дъно не бях планувал.
Кой ще види тласъци през крив макарон? Точно по този начин – учителите. Но, за сметка на това пък, хотелиерите и кръчмарите се радват на любовта и на народа, и на държавниците. Клатим си краката и „ гледаме на другата страна “ в доста несъответствуващ миг. Много несъответствуващ миг е да се вършим, че образованието не ни интересува.
Неграмотността и страхът са измежду главните пояснения през днешния ден в България да има такова чутовно равнище на неодобрение и по едно и също време с това – такава небивала незаинтересованост.
Замисляли ли сте се по какъв начин е допустимо един народ/човек да е толкоз трагичен и неудовлетворен и все пак – толкоз безмълвен и комплициран? Неграмотност и боязън. Неграмотните са страхливи, за тях всичко е доста неразбираемо, далечно, плашещо; за тях хората с някаква власт са напряко богове, от които се опасяват, а науката им е Тъмна Индия; за тях медицината и врачуването са едно и също нещо и всичко е свръхестествено и плашещо.
Всички огромни митинги през международната история, довели до огромните промени на бурното последно столетие, са започвани и подемани от студенти. Идете да видите българските студенти в Студентски град. Те имат тъкмо 3 грижи в живота. Да, тези три грижи. И откакто ги задоволят, идва ред на салфетките в чалготеката. На процедура, те са обезоръжени… те са обезглавени, да не се лъжем. Единствената смяна, която може да пристигна от тях, е разновидност на венерическа болест.
Ето ви един обезпокоителен образец за функционална просветеност:
Някой (вероятно на смешка, нека да е на смешка, нека, нека, нека!) прави петиция СРЕЩУ проучването на арабските числа в учебно заведение. 131 индивида се подписват (засега). Част от тях – очевидно – на подбив, само че част от тях – напълно на съществено. Вижте и преценете. Мен персонално най-вече ме тормозят тези, които са подписали БЕЗ коментар, по инерция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ