Млада майка се свърза с Петел с молба, да публикуваме

Млада майка се свърза с " Петел " с молба, да публикуваме нейната история. 

" Засяга значим въпрос и бих желала да бъде забелязано от повече хора.

Става дума за некоректното отношение на държавни чиновници към една българска майка. Казвам се Линда Николова и съм пострадалата "
Здравейте,казвам се Линда Николова и желая да оправя апел към всички ръководещи като опиша моята история. Казват,че перото е по-силно от меча и аз откровено имам вяра в това.
Адът е тук, на земята. По-точно в България. Ако сте идеалисти и вярвате в светлото бъдеще,останете. Но шанса да се разочаровате и да се измъчите е 99 %. Ако желаете заслужен и естествен живот-бягайте някъде надалеч! Тук от дълго време е джунгла,но кой действително оцелява е обособен въпрос ”.

Оправям апел към всички политици и държавни институции:вземете се в ръце и започнете да мислите И за народа! До по кое време представителите на личната ви нация ще бъдат третирани като хора второ качество? До по кое време българските майки, пенсионери и тежко заболели хора ще сана назад във времето и ще живеят в тотална бедност и тъга? До по кое време ще си затваряте очите за несправедливостите и ще ги подкрепяте? До по кое време ще продължавате да сте такива чудовища?

Нима вие нямате близки и деца? Нима не ви би било болно,ако това се случва с тях? Но нали вие сте от “друго ” тесто, от “висшата ” класа…земните паники очевидно не ви засягат. А ние, незнайните българи плащаме вашите заплати, финансираме некъдърниците, които работят в държавните институции и защо? За да ни вършат на маймуни. Дано някой ден всеки един от вас изпита страданието и недоимъка на елементарните хора! Тогава може би ще запеете друга ария!

Преди година и три месеца станах майка. Бях най-щастливата жена на света и целият ми живот закупи по-голям смисъл.

Казвам се Линда Николова,на 25 година съм,от София. И макар,че и аз мъжа ми сме относително млади и мнозина биха ни укорили,че взехме решение да станем родители в този момент, в никакъв случай не сме съжалявали за това. Двамата сме към момента студенти,но имаме лична дребна компания, която се занимава с реклама. Младо семейство,с фантазии,амбиции и прелестно бебе.

Приказната картина обаче е единствено до тук. Благодарение на “обичаните ” от всички нас държавни чиновници и институции, аз и мъжа ми преживяхме същински комшар,който продължава към момента. Именно за това взех решение да напиша отворено писмо и да се опитам да накарам “висшестоящите ” най-малко малко да се замислят. Ако могат, несъмнено. (защото както се знае, мисленето не е за всеки.)

Тъй като нямах нужния трудов стаж и бях работила единствено на цивилен контракти и неща от вида на “свободна процедура ”,една година трябваше да взимам единствено обществени майчински в размерна 100 лв. (вярно,не е доста само че отново е нещо.) Няколко месеца преди да родя,мъжа ми ми направи контракт към нашата компания, с цел да мога след година да имам 12 месечния стаж. Подадохме нужните документи до бюрото по Социално подкрепяне в регион “Лозенец ” и проблемите започнаха. Първо, внезапно се оказа,че документите сякаш не са всички и имало неточности в някои подадени. Мъжа ми ги ревизира и реши да ги даде отначало като този път излязоха с кухото пояснение,че съм нямала осигурителна брошура. Такива книжки към този момент не са в действие.

За няколкото пъти разкарване до там, получихме злобно и жестоко отношение от страна на служителката,която беше на промяна. Изглежда обстоятелството,че точно ние й плащаме незаслужената заплата, не я караше да се държи почтително. На всичкото от горната страна еднократната помощ,която ми се полагаше незабавно след раждането,дойде чак след 4 месеца. Върха на наглостта пристигна,когато за стотен път отидохме и се оказа,че майчинските са ни отказани тъй като не сме дали бележки от персоналния доктор с направените ваксини до този миг. Оправдаха се,че са ми пратили на адреса му персонална карта обяснително писмо. А в подадените документи бяхме показали сегашния си адрес и е някак разумно да ми бъдат изпращани на него писма…буквално се направиха на ударени за следващ път.

Започнахме да вадим записка по записка и мъжа ми да ги носи в бюрото. Излъгаха ни,че сякаш ще се оправят нещата и ни платят всичко досега. Дори служителката ни даде обещание до края на април всичко да е тъкмо. Не се случи нищо и писах няколко имейла в които запитвам за какво майчинските ми отново се бавят. Отговор получих чак на 5ти май посредством прикачен документ. В него още веднъж упрекваха нас,че имало неточност в документите и остарялата ария на нов глас стартира. Мъжа ми отново върви до бюрото с новите бележки от новите ваксини. Казаха му отново,че към този момент всичко е наред. Дойде 20-ти май, само че майчинските не. Писах отново имейл този път извънредно ядосана и звъннах в бюрото. Излъгаха ме,че са ми пращали обяснителн документ на 17ти май. Прегледах няколко пъти пощата си.

Нямаше подобен. Отново се подиграха с нас, въпреки,че не бяхме сбъркали ние. Писах им още няколко имейла и им споделих,че ще подам тъжба, само че отговор нямаше. В средата на юни детето ми стана на 1 годинка и бюрото към този момент ми дължеше 1000 лв.. Никога не съм си представяла,че толкоз подло и грозно ще се отнесат с мен. Съпругът ми върви още няколко пъти с цел да желае пояснение за обстановката,но те непосредствено му споделили да написа тъжба до който желае и повече не са му обърнали внимание.

Изглежда,че даже Министерството на труда и обществената политика не е на наша страна,защото преди месец получих и техния отговор. Преди време им бях пращала имейл,в който изяснявам в детайли случилото се. Според тях кривите сме ние и сякаш била направена обстойна инспекция на нашия случай. От бюрото най-нагло излъгаха,че документите ни били с неточности и въз основа на тях ни е отказана помощ и даже стигнаха до там,че ми звънели три пъти по телефона,но аз не съм поискала да приказвам (долна неистина, несъмнено.) И в последна сметка те са тези с “доказателствата ” и властта…а ние с празните ръце. Поредните пари,които ще бъдат дадени на някоя 15 годишна ромка с три деца, която няма да работи и един ден и едва ли ще приключи и гимназия…

Докато българските майки са толкоз унижавани и ощетявани, раждаемостта ще става все по-ниска и бягствата в чужбина все по-чести. Какво ли ще остане тук след 20 години? Иска ми се да имам вяра,че България ще се възроди и всеки
ще може да води естествен живот без да е на ръба на лудостта и отчаянието…но е мъчно.

Може би се питате за какво и аз не съм в чужбина и понасям всичко това? Защото съм от тези идеалисти (наивници),които виждат даже в най-големия Ад някаква вяра.

Но с цел да вървим напред и в действителност нещо да се промени, всички държавници и политици би трябвало да осъзнаят,че не може да ограбват личния си народ постоянно!

Ще пристигна миг, в който на всеки елементарен жител ще му писне…и тогава няма единствено да се пишат отворени писма!

Линда Николова