Психиатрична безпомощност
Млада жена убива двете си деца по изключително нечовечен метод - с голям брой порезни рани. Била в положение на тревога, ден преди убийството разгласила видео с сходна тема.
Мъж се хвърля под колите на столичен бул.. Задържат го, слагат му инжекция и го пускат, тъй като в психиатриите няма места и никой не желае да го одобри. Той се прибира и ден по-късно се хвърля от петия етаж на блок.
Друга една млада жена, диагностицирана с тежко психологично разстройство, се разхожда по бул. " Витоша " с нож. Наръгва двама, единият още е в болница след интервенция. Жената спряла да пие медикаментите си, живеела с майка си, която очевидно не е съумяла да принуди щерка си да се лекува. Иска да лежи в пандиза доживот, тъй като другояче отново щяла да излезе и да намушка някого на улицата.
Към шокиращите произшествия, случили се в границите на няколко дни, можем да прибавим съвсем ежедневните си срещи с хора, които си приказват сами по улиците или в градския превоз.
Докато ние вървим и се озъртаме да не ни връхлети психологично болен (дотам стигнахме), " остарялото " и " новото " в психиатрията спорят по какъв начин тъкмо би трябвало да се извърши промяната в психиатричната грижа. Невъзможността да се спогодят между тях за следващ път изпраща този тип здравна помощ в трета глуха. И както постоянно загатва прочут психиатър - средствата за психиатрична грижа си стоят 2% от бюджета за здраве и скоро няма да мръднат нагоре.
Според последователите на по-модерната визия за психиатрична помощ лекуването би трябвало да е амбулаторно (извън болница), да се разчита на подкрепяща среда, която да подкрепи ресоциализацията на хората с психологично заболяване. Предвид социума, който познаваме, това мъчно може да се реализира. Изисква и средства, с цел да може индивидът с казуса да посещава доктор, да се включи в групи за поддръжка, да работи, с други думи да се усеща пълностоен. Това към момента звучи като фантазия, тъй като, с изключение на пари, липсва и социална зрялост.
Привържениците на по-твърдата линия са психиатри от остарялата школа. Тяхното мнение е радикално противоположно - в случай че околните не са в положение да накарат психологично болния да пие медикаментите си и положението му се обостря - да се търси полиция, прокуратура, болничното заведение, където е лекуван.
Старата школа още жали по годините, когато е имало диспансери и патронаж. Под непрестанно наблюдаване елементарно се открива дали положението агресира и се вземат ограничения, преди да се стигне до трагичен случай.
Новаторите настояват, че хората с психологични болести нямат работа в лечебните заведения. Хардлайнерите считат концепциите им за " мнимо предписание " да се съблюдават техните права и достолепие. Те биха желали да има и указател на хората с този тип болести. Според остарялата школа променените процедури бавят реакцията в сериозна обстановка - спазването на гражданските права изисква интервенция на прокурор, арбитър, взимане на решение на база здравна експертиза, дали да се лекува или не, а това губи скъпо време.
От години слушаме по какъв начин държавните психиатрии са се трансформирали в приюти, където едни и същи пациенти пролежават с години. В опит да се освободят от непрекъснатото им наличие даже се пробват да ги трансферират на обществените служби. Така един шизофреник може да се трансформира в олигофрен и да бъде напъден от психиатрията с рекомендация да му се търси място в обществено заведение. Социалните заведения са малко и места няма. И въпросният никому непотребен пациент се връща у дома, където би трябвало да се оправя самичък, или на улицата.
Въпросът " а къде са околните " е обоснован, въпреки че доста постоянно под близки се има поради последният оживял родител или родственик, който е приел да бъде аставник от немай къде (или по други съображения). Грижата за човек с психологично разстройство изисква непрекъснато наблюдаване, само че е ясно, че откакто той е на обществена пенсия, някой въпреки всичко би трябвало да работи. А до момента в който работи, няма по какъв начин да упражнява надзор. Или е вдигнал ръце от беззащитност.
В този подтекст у нас преди години стартира промяна в психиатричната помощ. Случи се след поредност инспекции извън, които откриха, че нашите психологично заболели лежат вързани измежду личните си изпражнения, вегетират в полусрутени стаи и единственото им занятие е пушенето, което постоянно провокира пожари.
През 2020 година ни показаха план на Национална тактика за психологично здраве 2020 - 2030 година
Този упорит документ предвиждаше откриване на центрове за психологично здраве в регионалните градове, където липсват. Пребазиране на психиатрии, поправки. До 10 години трябваше да има построена мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които да са в колаборация с психиатричните стационарни служби във всяка община.
Предвиждаше се растеж на заплатите в бранша - от 2000 лева стартова заплата за млад доктор и 2500 за доктор със компетентност, 1200 за здравна сестра, и годишна индексация на възнагражденията.
Пак съгласно Стратегията до 2030 година по-голяма част от психиатричните грижи би трябвало да се концентрира в общността, а болничните кревати да са на не повече от 30 минути път от вкъщи на потребителя. В края на 2021 година най-накрая беше призната.
Година по-късно оповестиха, че психиатричната промяна се " отпушва ", тъй като се сътвори Национален съвет по психологично здраве, който трябваше да извърши " оценка на потребностите от психиатрични грижи " по области и да се види къде какво би трябвало да се ремонтира. Предвиждаше се финансиране от бюджета на здравното министерство и Плана за възобновяване и резистентност.
Въпреки " отпушването " в края на 2024 година психиатриите предизвестиха, че в случай че не се обезпечат 110 лева на леглоден, няма да има кой да работи. Вместо 110 им дадоха 65, незначително нарастване от предходните 50 лева за ден престой в болница.
Сега сме при започване на 2025 година и още веднъж се разясняват средствата за психиатриите. Коментират се поради серията произшествия. Новият здравен министър заяви, че са нужни 30 млн. лева в допълнение. Нужните средства за леглоден към този момент са 130 и още веднъж звучат като фантазия. Тъй като в изтегления бюджет това нарастване не е планувано, не е планувано и нарастването от 110 лева. Няма да разясняваме останалите два разновидността, за тях са нужни още повече пари.
Но има време до 2030 година.
По думите му за задачата са нужни над 54 млн. лева, а дружно с нарастването на средствата за държавните психиатрични лечебни заведения сумата нараства на над 64 млн. лева.
Мъж се хвърля под колите на столичен бул.. Задържат го, слагат му инжекция и го пускат, тъй като в психиатриите няма места и никой не желае да го одобри. Той се прибира и ден по-късно се хвърля от петия етаж на блок.
Друга една млада жена, диагностицирана с тежко психологично разстройство, се разхожда по бул. " Витоша " с нож. Наръгва двама, единият още е в болница след интервенция. Жената спряла да пие медикаментите си, живеела с майка си, която очевидно не е съумяла да принуди щерка си да се лекува. Иска да лежи в пандиза доживот, тъй като другояче отново щяла да излезе и да намушка някого на улицата.
Към шокиращите произшествия, случили се в границите на няколко дни, можем да прибавим съвсем ежедневните си срещи с хора, които си приказват сами по улиците или в градския превоз.
Докато ние вървим и се озъртаме да не ни връхлети психологично болен (дотам стигнахме), " остарялото " и " новото " в психиатрията спорят по какъв начин тъкмо би трябвало да се извърши промяната в психиатричната грижа. Невъзможността да се спогодят между тях за следващ път изпраща този тип здравна помощ в трета глуха. И както постоянно загатва прочут психиатър - средствата за психиатрична грижа си стоят 2% от бюджета за здраве и скоро няма да мръднат нагоре.
Според последователите на по-модерната визия за психиатрична помощ лекуването би трябвало да е амбулаторно (извън болница), да се разчита на подкрепяща среда, която да подкрепи ресоциализацията на хората с психологично заболяване. Предвид социума, който познаваме, това мъчно може да се реализира. Изисква и средства, с цел да може индивидът с казуса да посещава доктор, да се включи в групи за поддръжка, да работи, с други думи да се усеща пълностоен. Това към момента звучи като фантазия, тъй като, с изключение на пари, липсва и социална зрялост.
Привържениците на по-твърдата линия са психиатри от остарялата школа. Тяхното мнение е радикално противоположно - в случай че околните не са в положение да накарат психологично болния да пие медикаментите си и положението му се обостря - да се търси полиция, прокуратура, болничното заведение, където е лекуван.
Старата школа още жали по годините, когато е имало диспансери и патронаж. Под непрестанно наблюдаване елементарно се открива дали положението агресира и се вземат ограничения, преди да се стигне до трагичен случай.
Новаторите настояват, че хората с психологични болести нямат работа в лечебните заведения. Хардлайнерите считат концепциите им за " мнимо предписание " да се съблюдават техните права и достолепие. Те биха желали да има и указател на хората с този тип болести. Според остарялата школа променените процедури бавят реакцията в сериозна обстановка - спазването на гражданските права изисква интервенция на прокурор, арбитър, взимане на решение на база здравна експертиза, дали да се лекува или не, а това губи скъпо време.
От години слушаме по какъв начин държавните психиатрии са се трансформирали в приюти, където едни и същи пациенти пролежават с години. В опит да се освободят от непрекъснатото им наличие даже се пробват да ги трансферират на обществените служби. Така един шизофреник може да се трансформира в олигофрен и да бъде напъден от психиатрията с рекомендация да му се търси място в обществено заведение. Социалните заведения са малко и места няма. И въпросният никому непотребен пациент се връща у дома, където би трябвало да се оправя самичък, или на улицата.
Въпросът " а къде са околните " е обоснован, въпреки че доста постоянно под близки се има поради последният оживял родител или родственик, който е приел да бъде аставник от немай къде (или по други съображения). Грижата за човек с психологично разстройство изисква непрекъснато наблюдаване, само че е ясно, че откакто той е на обществена пенсия, някой въпреки всичко би трябвало да работи. А до момента в който работи, няма по какъв начин да упражнява надзор. Или е вдигнал ръце от беззащитност.
В този подтекст у нас преди години стартира промяна в психиатричната помощ. Случи се след поредност инспекции извън, които откриха, че нашите психологично заболели лежат вързани измежду личните си изпражнения, вегетират в полусрутени стаи и единственото им занятие е пушенето, което постоянно провокира пожари.
През 2020 година ни показаха план на Национална тактика за психологично здраве 2020 - 2030 година
Този упорит документ предвиждаше откриване на центрове за психологично здраве в регионалните градове, където липсват. Пребазиране на психиатрии, поправки. До 10 години трябваше да има построена мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които да са в колаборация с психиатричните стационарни служби във всяка община.
Предвиждаше се растеж на заплатите в бранша - от 2000 лева стартова заплата за млад доктор и 2500 за доктор със компетентност, 1200 за здравна сестра, и годишна индексация на възнагражденията.
Пак съгласно Стратегията до 2030 година по-голяма част от психиатричните грижи би трябвало да се концентрира в общността, а болничните кревати да са на не повече от 30 минути път от вкъщи на потребителя. В края на 2021 година най-накрая беше призната.
Година по-късно оповестиха, че психиатричната промяна се " отпушва ", тъй като се сътвори Национален съвет по психологично здраве, който трябваше да извърши " оценка на потребностите от психиатрични грижи " по области и да се види къде какво би трябвало да се ремонтира. Предвиждаше се финансиране от бюджета на здравното министерство и Плана за възобновяване и резистентност.
Въпреки " отпушването " в края на 2024 година психиатриите предизвестиха, че в случай че не се обезпечат 110 лева на леглоден, няма да има кой да работи. Вместо 110 им дадоха 65, незначително нарастване от предходните 50 лева за ден престой в болница.
Сега сме при започване на 2025 година и още веднъж се разясняват средствата за психиатриите. Коментират се поради серията произшествия. Новият здравен министър заяви, че са нужни 30 млн. лева в допълнение. Нужните средства за леглоден към този момент са 130 и още веднъж звучат като фантазия. Тъй като в изтегления бюджет това нарастване не е планувано, не е планувано и нарастването от 110 лева. Няма да разясняваме останалите два разновидността, за тях са нужни още повече пари.
Но има време до 2030 година.
По думите му за задачата са нужни над 54 млн. лева, а дружно с нарастването на средствата за държавните психиатрични лечебни заведения сумата нараства на над 64 млн. лева.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ