Млад ученик на един индийски мъдрец се поинтересувал как мъдрецът

Млад възпитаник на един индийски влъхва се поинтересувал по какъв начин мъдрецът е достигнал до своето израстване, по какъв начин по този начин в никакъв случай не се ядосвал, по какъв начин по този начин постоянно е бил толкоз любящ. Ученикът желал да узнае неговата „ загадка ".
- Не зная какво да ти кажа за своята загадка, - споделил мъдрецът - само че знам каква е твоята загадка.
- Моята загадка?! - попитал ученикът сюрпризиран.
- След една седмица ще умреш - споделил смирено учителят.
Тъй като индиецът в действителност бил популярен влъхва, ученикът приел думите му съществено. През идната седмица той трансформирал радикално държанието си. Започнал да се отнася с обич към фамилията и приятелите си. Медитирал и се молел. Правел всичко, което можел, с цел да се приготви за предсказаната гибел. На седмия ден той лежащ в своето легло, тъй като се почувствал слаб и пратил да повикат учителя.
- Благослови ме, мъдрецо, тъй като загивам - споделил той.
- Благословията ми постоянно е била с теб - отвърнал мъдрецът. - Сподели ми по какъв начин прекара последната седмица? Гневеше ли се на роднините и приятелите си?
- Разбира се, че не. Разполагах единствено със седем дни, с цел да ги обичам. Така и използвах дните си. Обичах околните си мощно.
- Сега към този момент знаеш моята загадка - възкликнал мъдрецът. - Аз съзнавам, че мога да умра когато и да е. Затова и съм любящ във всичките си взаимоотношения. Това е специфичният инструмент, който ни дава гибелта - силата да обичаме все пак.