Притча за труда на родителите
Млад мъж приключил неотдавна образованието си и решил да кандидатства за работа в известна компания. Той бил утвърден след първото изявление и по тази причина на второто го посрещнал напряко шефът на компанията. Директорът похвалил претендента за впечатляващата му автобиография и го попитал дали е получавал стипендия. Младежът обяснил, че не е взимал в никакъв случай. Тогава началникът попитал:
- Вашето образование от татко Ви ли беше заплатено?
- Точно по този начин - удостоверил бъдещият чиновник.
- А с какво се занимава татко Ви? - поинтересувал се началникът на компанията.
- Той работи като дърводелец - отвърнал младият мъж.
След този отговор шефът на компанията помолил младежа да му покаже ръцете си. Те били здрави, гладки и нежни. При типа им началникът го попитал:
- А помагали ли сте в миналото на татко си в неговия поминък?
- Не. Моите родители винаги са претендирали от мен да посещавам курсове и да чета книги. Освен това татко ми е доста добър в работата си и няма потребност от моята помощ.
Тогава шефът на компанията споделил:
- Вашата автобиография в действителност е отлична, само че преди да започнете работа при нас, имам една последна молба към Вас. Приберете се у дома и измийте ръцете на татко си.
Младежът малко се изненадал от желанието на бъдещия му шеф, само че въпреки всичко се постарал да извърши неговата повеля. Щом се върнал у дома по здрач, той отишъл при татко си и предложил на му измие ръцете. Баща му се смутил от неговото предложение, само че въпреки всичко нямал нищо срещу.
И тогава се случва нещо ненадейно. Докато миел ръцете на своя възрастен родител, той за пръв път забелязал какъв брой груби, напукани и подпухнали са те от работата, която той извърша цялостен живот, с цел да може да изплаща образованието на детето си. Това мощно разчувствало сина и той решил да поговори с татко си и да му благодари за всичко, което му е дал.
На идващия ден шефът на компанията още веднъж се срещнал с младежа. Още в първия момент той забелязал голяма смяна в него и попитал:
- Какво се случи през вчерашния ден?
- Прибрах се и измих ръцете на татко ми. Чак в този момент съзнавам, че без труда на родителите си, нямаше в този момент да заставам тук пред Вас. Нямаше да реализира нищо от това, което имам. Чак в този момент си давам сметка какво е коствало на татко ми да изкара хляба си и желая аз също да оказа помощ на него и майка ми.
При тези думи шефът се усмихнал и споделил:
- Това е, качеството, което ти липсваше, само че което съумя да придобиеш. Ти към този момент си наясно благодарение на другите и можеш да оцениш работата на останалите. Заповядай в екипа ни! И не забравяй, когато някой ден имаш свои лични деца, да им дадеш всичко, от което имат потребност - покрив, храна, компютър, телефон, само че също по този начин и им давай домашни отговорности, с цел да могат да оценят напъните родителите си и на останалите хора. Само по този начин ще са сполучливи в живота.
