Мицкоски ще слага ред в Европейската комисия. Премиерът на Северна

Мицкоски ще поставя ред в Европейската комисия. Премиерът на Северна Македония се държи като афектиран и се кани в сряда да опише играта на еврочиновниците.
Твърдението му, че Брюксел е под въздействието на българската дипломация, може единствено да ни радва

Върнах обратно събитията от присъединението на България в Европейски Съюз. Опитах се да видя каква беше тогава реториката на българските политици към Европейската комисия. Никакво заяждане, никакви остри реплики, а още по-малко слагане на условия и ултиматуми. Преди да получим толкоз желаното от нас участие, към този момент бяхме овладели значително езика на брюкселските служители. Затова още от началото на 2007 година, когато към този момент бяхме „ вътре “, преходът беше по-лесен, напряко натурален. И по този начин би трябвало.

Сега чувам премира на Северна Македония Християн Мицкоски по какъв начин се кани да тури ред в работата само че Европейската комисия.

Неговите закани за срещата в Брюксел ЕС-Западни Балкани на следващия ден единствено покачват любознанието дали хлевоустият министър председател ще се държи по този начин, както през седмицата, предхождала въпросния конгрес. И дали той ще употребява обидната (най-малкото) изразителност, с която оценяваше работата на Европейската комисия по разширението на Европейски Съюз по посока на Западните Балкани.

Мицкоски е толкоз самонадеян, толкоз самодостатъчен, че надали би разрешил някой в профил да му дава препоръки за повече дипломатичност в изрече.

Отстрани нещата наподобяват по този начин, че министър председателят на Северна Македония като че ли води същинска вербална война с Европейската комисия. При това задочно. Сякаш към този момент е вътре в участието, а не е със статут на претендент. Мицкоски се хвали, че същите тези приказки, които изговори през предходната седмица вкъщи, по разнообразни мотиви и на разнообразни места ги бил споделил при започване на месеца в Брюксел.

Тогава новият ръководител на Европейския съвет Антонио Коща предложения водачите на страните от Западните Балкани да се срещнат, да им показа новия еврокомисар – словенката Марта Кос, и въобще да се видят като хора, които занапред ще има да правят обща работа.

Тогава заключителните думи на Мицкоски за срещата звучаха обикновено, както по тоналност, по този начин и по употребените думи. Той увери новите еврокомисари, че държавното управление на Северна Македония остава фокусирано върху промените и че той и неговите министри са подготвени да беседват за всичко, което е кардинално за страната и жителите.

Е, не мина и без заклинанието, че той, Християн Мицкоски, водач на ръководещата ВМРО-ДПМНЕ и министър председател, ултиматуми не приема.

И с цел да бъда пределно прецизен, ще призная, че на съм сигурен дали Мицкоски е употребявал конституционното име на страната „ Република Северна Македония “, или пък отново се е изплъзнал с „ нашата страна “, „ моята страна “, и нататък. Щото, в случай че не знаете, в Скопие има хора, които му броят случаите, при които ще спомене „ Северна Македония “.

Всяко негово споменаване на конституционното име на страната значи, че той нарушава клетвата си отпреди парламентарните избори през май, когато и Мицкоски, и Гордана Силяновска-Давкова се бяха заканили в никакъв случай да не назовават страната си по този начин. Много скоро Силяновска-Давкова се съобщи, най-много поради строгия протокол на някои интернационалните събития. Там нямаше по какъв начин да се перчи със своята самостоятелност по повод името на страната си, пък и надали би била разбрана от нейните сътрудници. Мицкоски още се държи, само че и той ще тръгне натам…

Та, какво се случи след завръщането на премиера от Брюксел при започване на месеца?

Случи се една работна среща с Марта Кос – еврокомисарката по разширението, която охлади очакванията на Мицкоски, че щом тя идва от някогашна югославска република, няма метод да не огледа с положително око на претенциите на Скопие. Кос тогава отсече:

„ Отговорът е явен и той се крие в двугодишните отчети за разширението – чакаме страната претендент Северна Македония да промени конституцията си, по този начин, както даде обещание. Нищо повече, нищо по-малко “.

Така че чувството за „ пробив “, който трябваше да бъде осъществен посредством Кос, май не се случи. Може македонците да са ѝ симпатични, може и Мицкоски също, само че Марта Кос доста бързо е схванала смисъла на своята позиция в Европейската комисия и отговорностите, които тя ѝ дава. Може би самата тя да е чела някои от изявленията на първия външен министър на Република Македония професор Денко Малески.

Според него съюзите се основават, с цел да пазят ползите на своите членове, а не на страните, които аплайват за въпросния съюз.

Какво друго още се случи. Нищо изключително, само че когато министър председателят се откри в своя среда и почна да обикаля села и паланки, реши, че е пристигнал моментът. Как ще поддържаш високо равнище на изборна подготвеност, в случай че не представиш себе си като човек, който единствен от всички водачи от Западните Балкани намерено се опълчва на служителите от Брюксел.

Е, може би не единствен, тъй като и моделът, който следва – този на президента на Сърбия Александър Вучич, също е налице.

Само че хитрецът от Белград го прави надалеч по-тактично от приказките на Мицкоски. Но за публиката край Вардар това върви. Там отколе обичат хората, които се опълчват на „ великите сили “, които и да са те – страни, съюзи или организации. И героизират тези хора.

В Скопие във въздуха витае опцията от провеждането на предварителни парламентарни избори.

Така, както Никола Груевски ги провежда след неуспеха на участието в НАТО през април 2008 година в Букурещ. И на Мицкоски му минава тази мисъл през главата. А задачата е да доближи до такава готовност на гласоподавателите, че тяхното отиване пред урните да му даде парламентарно преимущество, с което ВМРО-ДПМНЕ сама да може да сформира държавно управление.

Много добре помня апелите на Груевски:

„ Дайте ми 61 депутати в Събранието, с цел да можем да управляваме сами и да не подвластен от съдружните си сътрудници от партиите на албанците “.

Но това си беше апел за овластяване, което водеше към властническия режим, който Груевски сътвори и който в последна сметка го смъкна от власт, изправи го в съда и го принуди да бяга в Унгария.

Но дали Мицкоски ще го направи, сега е мъчно да се каже.

Той има опцията за постоянните локални избори през есента, когато би могъл да се опита да реализира непостигнатото от Груевски. Една съкрушителна победа на локалния избор би му дала опция да се потупа в гърдите, че към този момент управлява президентската институция, изпълнителната власт плюс локалната. Във всеки случай, патриотарската изразителност на премиера на Северна Македония си е предопределена за вътрешна приложимост.

Основната тенденция, в която Мицкоски упреква Европейска комисия е, че „ Брюксел е под въздействие на хора, които с мислите са в междинните епохи “.

Той не крие, че става дума за България. Това обвиняване в липса на модерност е последното, което бихме могли да преглътнем. Нямам никакви терзания да кажа, правил съм го и различен път, че последните хора, от които бих приел рекомендации за модерност са тези от другата страна на границата. В това число и най-много от Християн Мицкоски.

А неговата констатация, че Брюксел е под въздействието на българската дипломация, може единствено да ни радва.

Друг е въпросът дали е правилно.

И още нещо. В програмата на утрешната среща в Брюксел са планувани доста двустранни диалози за бъдещето на разширението към Западните Балкани. Доколкото знам, българската делегация там ще се води от служебния министър председател Димитър Главчев. Това ме тормози. Главчев не е индивидът на „ ти “ с досието за връзките ни със Северна Македония, а и реториката му отбягва. Нищо, надяваме се да се оправи.

Автор: Костадин Филипов, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews