Българските икономисти за митата, защитата на бизнеса и домино ефекта
Mитото е налог, който се дължи при импорт на стока и се заплаща " на границата “. Чисто официално длъжник е този, който реализира вноса на стоката преди нейната реализация на вътрешния пазар. Ако се върнем към образеца от предходния материал – фабрика за кенчета за питиета, която употребява алуминий, избира да се достави със суровината от задграничен снабдител. Причините могат да са разнообразни – да вземем за пример, локалните производители не създават задоволително от суровината, или външни производители оферират по-ниска цена. И по този начин, въпросната фабрика заплаща на външния снабдител контрактуваната цена за алуминия, а митото – на митническата работа на страната. Разбира се съществува вид компания-посредник авансово да внесе несъмнено количество от суровината с желание да я продаде след това и надлежно да заплати митото, само че последствията за нея са идентични.
При въвеждане на мито на стока, която преди този момент е търгувана свободно, или при увеличение на размера му, фабриката за кенчета в нашия образец може да направи едно от двете (или композиция от тях) – да понижи облагата си, с цел да резервира крайната си цена за вътрешния пазар, или да усили цената си, т.е. да трансферира тежестта на митото на своите клиенти. Според икономисти от Управителния съвет на федерален запас митата върху стоманата и алуминия от 2018 година съвсем изцяло се трансферират върху бизнесите и потребителите в Съединени американски щати.
Съществува и трети вид – задграничната компания производител да понижи цените си, с цел да резервира позицията си на американския пазар, т.е. тя да свие облагите си. Икономическа доктрина сочи, че при налагането на мита от страни с огромна стопанска система – Съединени американски щати са точно такава – постоянно външният производител се принуждава да понижи цените си, с цел да запазят пазарния си дял. Няколко водещи специалисти, в своя труд “Международната стопанска система " (Krugman, Obstfeld and Melitz, International economics, 2012), настояват, че за огромна страна (като САЩ), която е в положение да въздейства върху цените на задграничните експортьори, митото намалява цената на вноса, като съществува най-благоприятен размер на митото, при който съвкупните изгоди за страната надвишават негативите. При прекалено увеличение обаче, съгласно създателите, митата ще доведат до цялостно нулиране на външната търговия.
Как се разпределя тежестта на митото за всяка друга стока е мъчно да се планува, изясняват икономистите от ИПИ. За артикули, които нямат опция на локалния пазар – да вземем за пример основни първични материали – е разумно задграничният производител да резервира цените си. Тогава потребителите заплащат дейно митото през по-високите цени на вътрешния пазар. По същия метод стоят нещата и в случай че за производителя има различен пазар, към който да се пренасочи. Ако различен пазар липсва, а митата доста намаляват конкурентоспособността на стоката обаче, производителят ще бъде заставен най-малко отчасти да поеме тежестта с понижаване на цената.
Регресивни ли са митата?
Както към този момент споменахме – сериозен дял от спомагателните разноски за увеличените мита се заплаща от потребителите. Изследванията сочат, че тази тежест не е разпределена отмерено върху потребителите. Домакинствата с по-ниски приходи да вземем за пример разумно използват повече вносни артикули, когато главното им преимущество пред локалните производители е по-ниската цена. Според изследване на европейския Център за проучвания на икономическата политика (Centre for economic policy research) тежестта на митата върху чистия приход на най-бедните 10% от семействата надвишава 1,5%, до момента в който за идващите 10% е едвам 0,6%, а за най-богатите 10% – към 0,3%. Тези калкулации не вземат поради възможното нарастване на цените и на локалните производители, когато те са под някаква форма предпазени от външна конкуренция. Данните от това и редица други изследвания сочат, че митата имат регресивна природа и се отразяват на някои групи от обществото повече, в сравнение с други. Тези резултати наподобяват по-сериозни, в случай че се наложат върху митата, оповестени от американската администрация през последните седмици. По всяка възможност, даже производителя да понижи цените си, мита от порядъка на 50 или даже 100 % ще доведат до доста увеличение в цените на китайските (и други от Югоизточна Азия) артикули – досегашна евтина опция за значими артикули като облекла, обувки, домашни използва и прочие
Интересно наблюдаване от същото изследване е, че митата засягат друго мъжете и дамите, защото приблизително са по-високи за дамски, в сравнение с за мъжки облекла. Същото важи и за спортистите от другите спортове, защото митата върху нужната екипировка варират сред спортовете. В този смисъл с изключение на евентуално регресивни, митата са неравномерно разпределени и сред групи със сходни приходи.
Кои бизнеси да защитим и кои не?
Предпазвайки някои бизнеси от външна конкуренция, страната постоянно усилва разноските на други бизнеси, зависещи от вноса. Това води до самобитен “домино резултат " в лобистката интензивност на наранени браншове. Например – митата върху желязото и алуминия облагодетелстват локалните играчи в тези промишлености, само че вредят на ползите на производителите на коли, домашен уреди, селскостопански машини, строителни материали и т.н. Съответно тези производителите също чакат обективна отплата от страната. Действително през 2018 година, малко след налагането на мита върху желязото и алуминия, е направен отчет от министерството на търговията и във връзка вноса на коли и елементи за тях. През 2019 година Тръмп отсрочва решението си, а през 2025 година дружно с новите цени върху двете първични материали, бе оповестено и налагането на 25% мито върху вноса на коли.
Същия резултат следим и при дотациите. Реактивното увеличение на митата от страна на други страни върху селскостопанската продукция се отразява на ползите на американските фермери, страната отпуска дотация, с цел да потуши недоволството, надлежно други наранени браншове недоволстват, че са незаслужено подценени, което води до нови разноски и изключения. Например с налагането на новите мита върху стомана и алуминий през 2025 година, на автомобилните производители беше обезпечено краткотрайно освобождение от тях. Производителите на хранителни артикули и безалкохолни питиета също желаеха освобождение от някои от плануваните мита. Предстои да забележим дали някои различен обиден бранш няма да предяви искания – изключително евентуален сюжети, поради, че за интервала 2018-2020 година американските компании са подали над 100 хиляди молби за специфичен режим на облагане на вноса на стомана.
Домино резултатът – могат ли всички да бъдат удовлетворени?
Естествен е въпросът дали този цикъл на неодобрение на засегнатите, следващи обезщетения и още неодобрение от идващите наранени в действителност завършва някъде. Ако завършва някъде разумният му край би бил в един от следните сюжети:
– равностойна отплата за всички браншове, наранени от оскъпяване на междинни артикули или контрамерки
– идентични мита върху безусловно всички артикули
– цялостно затваряне на стопанската система
В първия вариант страната получава спомагателни доходи от мита и просто ги преразпределя сред други – наранени – бизнеси. Вторият вид може да докара до увеличение на цените на вносни или зависещи от вносни детайли артикули, повсеместен спад на вноса и възможен спад в производството и облагите на бизнеси, отчасти или напълно зависещи от него. Доколко ще се следи тези резултати зависи и от размера на митата. Според упоменатият по-нагоре труд (Krugman, Obstfeld and Melitz, International economics, 2012) за стопанска система с тези размери има позитивна стойност на митата, която ще докара до изгоди, само че несъразмерното и надвишаване може да докара до цялостна на прекъсване на трансграничната търговия. Освен в случай че страната не може напълно да покрие сама всичките си потребности и то на конкурентна цена, тъй че да не се нуждае от импорт въобще, това наподобява непостижимо в дълготраен проект. Това в действителност ни води до третия вид – цялостното затваряне.
Може ли стопанската система да бъде “затворена "?
Трудно е да се каже дали напълно затворена стопанска система изобщо е съществувала в миналото. Хората търгуват още от зората на земеделието. А днешното общество употребява от ден на ден, а и по-сложни артикули. Това води както до потребност от разнообразни първични материали в доста по-големи количества, по този начин и до доста по-фрагментирани индустриални вериги. Съвременното произвеждане постанова и огромна степен на разделяне на труда и специализация, която постоянно не се случва единствено в границите на една единствена страна. Дори мощно конкурентната и огромна стопанска система на Съединени американски щати разчита мощно на импорт на редкоземни минерали. Към 2018 година цялото належащо количество от 18 минерала, измежду които галий и натурален графит, се внася. Литият, сериозен за производството на акумулатори за електрически автомобили, е съвсем на половина вносен. Дори в бранша на енергетиката Съединени американски щати остават подвластни от импорт – над 95% от урана, нужен за нуклеарната промишленост, се внася. Бокситът, нужен за произвеждане на примитивен алуминий, също е най-много вносен, а локалните залежи не могат да удовлетворят дълготрайната нужда от него.
Ще отстранен ли митата комерсиалния недостиг?
От десетилетия Съединени американски щати имат забележителен комерсиалният недостиг, или с други думи, американците използват повече артикули от импорт, в сравнение с промишлеността им изнася за останалата част на света. Този недостиг се дължи отчасти на дефицит на естествени благосъстояния и първични материали. Но в по-голяма степен той е резултат от по-скъпото локално произвеждане за необятен кръг артикули. Макроикономическото измерение е в наклонността, устойчива в последните години, американското държавно управление и жители да използват повече, в сравнение с икономисват. Бюджетният недостиг (т.е. превишението на обществените разноски над постъпленията) и високата консумация водят до засилено търсене на разнообразни артикули и услуги и надлежно растеж на вноса. Тези фактори трансформират Съединени американски щати и в доста мечтан пазар за международните производители.Защо това е допустимо в дълготраен проект е тематика на различен разбор, само че най-общо в основата стои ролята на $ на де факто международна аварийна валута. Изобщо – огромна част от световната търговия се прави в долари. Към 2022 година 54% от фактурите за външнотърговски транзакции са в долари. Така страните чисти експортьори акумулират огромно количество спестявания, които държат в долари или деноминирани в долари финансови активи. Това разрешава на федералното държавно управление, бизнесът и семействата да харчат повече от настоящите си приходи, само че и води до нарастване на дълга.
Един от причини в поддръжка на високите мита е евентуалното евакуиране на американските бизнеси назад към САЩ (така нареченият “reshoring " ). На този стадий, както и при предходния мандат на президента Тръмп има поръчки за такова пренасяне. Заради ответните мита обаче има и противоположния развой – компании обмислят пренасяне на произвеждане отвън Съединени американски щати, да вземем за пример – в Европейски Съюз.
Дали митата в последна сметка ще оказват помощ за превъзмогването на този недостиг в Съединени американски щати? Ако бъдат употребявани като лост за подписване на по-изгодни търговски покупко-продажби с другите страни, което е и ролята им в актуалната комерсиална политика на Съединени американски щати е допустимо да оказват помощ. На графика 15 се вижда връзка сред междинното равнище на митата и комерсиалният дефицит(като % от износа), само че има и други фактори. В предходния материал разгледахме резултатът им за повишение на производството в предпазената промишленост. Такова повишение се наблюдаваше, само че със съответните загуби на стойност при идващите по веригата на добавена стойност. Теоретично в случай че страната създава повече, ще може да изнася повече и внася по-малко, само че остава въпросът ще бъдат ли цените и конкурентни на интернационалният пазар. Ответните мита в допълнение ще понижат тази конкурентоспособност и надлежно износа. В този смисъл митата биха могли да спомогнат за превъзмогване на комерсиалния недостиг, само че по-скоро би трябвало да се търси уравновесена междинна стойност и двустранни съглашения.
В трите елементи на изследването разгледахме другите функции на митата – като източник на доходи за бюджета, отбрана за локалната промишленост и лост за реализиране на по-изгодни съглашения в договаряния с други страни. Доколкото ролята им като източник на доходи в днешно време е дребна, във втора част показахме вероятните резултати върху локалната промишленост. В образеца с алуминия и стоманата фактически се следи растеж на производството, работните места и оползотворяването на потенциала след 2018 година За сметка на това други промишлености понасят спомагателни разноски поради повишението в цените. След оповестяването на новите размери на митата през последния месец ролята им като лост за въздействие става все по-видна.
Теорията сочи, че стопанска система с мащабите на американската може фактически да принуди производителите да понижат цените си (свивайки облагата си), с цел да запазят мястото си на пазара. Безспорно е обаче и че някаква част от допълните разноски за митата въпреки всичко ще бъде поета от потребителите. Проучвания сочат и че тази тежест ще бъде неравномерно разпределена както сред другите групи от обществото, по този начин и сред обособените икономически браншове. Последното ще разсъни неодобрение и обичайно води до въвеждане на разнообразни дотации, изключения и други облекчения.
С налагането на мита, зависещи само от произхода на стоката, а не от типа й, главните въпроси ще бъдат до каква степен те ще спомогнат за реиндустриализацията и завръщането на американските бизнеси назад в Съединени американски щати и до каква степен ответните мита ще попречат на този развой. Ако новообявените мита в последна сметка бъдат наложени (след 90-дневното отсрочване за множеството държави) и се запазят дълготрайно, занапред ще забележим какъв ще е общият резултат от тях върху американската, а и международната, стопанска система.
При въвеждане на мито на стока, която преди този момент е търгувана свободно, или при увеличение на размера му, фабриката за кенчета в нашия образец може да направи едно от двете (или композиция от тях) – да понижи облагата си, с цел да резервира крайната си цена за вътрешния пазар, или да усили цената си, т.е. да трансферира тежестта на митото на своите клиенти. Според икономисти от Управителния съвет на федерален запас митата върху стоманата и алуминия от 2018 година съвсем изцяло се трансферират върху бизнесите и потребителите в Съединени американски щати.
Съществува и трети вид – задграничната компания производител да понижи цените си, с цел да резервира позицията си на американския пазар, т.е. тя да свие облагите си. Икономическа доктрина сочи, че при налагането на мита от страни с огромна стопанска система – Съединени американски щати са точно такава – постоянно външният производител се принуждава да понижи цените си, с цел да запазят пазарния си дял. Няколко водещи специалисти, в своя труд “Международната стопанска система " (Krugman, Obstfeld and Melitz, International economics, 2012), настояват, че за огромна страна (като САЩ), която е в положение да въздейства върху цените на задграничните експортьори, митото намалява цената на вноса, като съществува най-благоприятен размер на митото, при който съвкупните изгоди за страната надвишават негативите. При прекалено увеличение обаче, съгласно създателите, митата ще доведат до цялостно нулиране на външната търговия.
Как се разпределя тежестта на митото за всяка друга стока е мъчно да се планува, изясняват икономистите от ИПИ. За артикули, които нямат опция на локалния пазар – да вземем за пример основни първични материали – е разумно задграничният производител да резервира цените си. Тогава потребителите заплащат дейно митото през по-високите цени на вътрешния пазар. По същия метод стоят нещата и в случай че за производителя има различен пазар, към който да се пренасочи. Ако различен пазар липсва, а митата доста намаляват конкурентоспособността на стоката обаче, производителят ще бъде заставен най-малко отчасти да поеме тежестта с понижаване на цената.
Регресивни ли са митата?
Както към този момент споменахме – сериозен дял от спомагателните разноски за увеличените мита се заплаща от потребителите. Изследванията сочат, че тази тежест не е разпределена отмерено върху потребителите. Домакинствата с по-ниски приходи да вземем за пример разумно използват повече вносни артикули, когато главното им преимущество пред локалните производители е по-ниската цена. Според изследване на европейския Център за проучвания на икономическата политика (Centre for economic policy research) тежестта на митата върху чистия приход на най-бедните 10% от семействата надвишава 1,5%, до момента в който за идващите 10% е едвам 0,6%, а за най-богатите 10% – към 0,3%. Тези калкулации не вземат поради възможното нарастване на цените и на локалните производители, когато те са под някаква форма предпазени от външна конкуренция. Данните от това и редица други изследвания сочат, че митата имат регресивна природа и се отразяват на някои групи от обществото повече, в сравнение с други. Тези резултати наподобяват по-сериозни, в случай че се наложат върху митата, оповестени от американската администрация през последните седмици. По всяка възможност, даже производителя да понижи цените си, мита от порядъка на 50 или даже 100 % ще доведат до доста увеличение в цените на китайските (и други от Югоизточна Азия) артикули – досегашна евтина опция за значими артикули като облекла, обувки, домашни използва и прочие
Интересно наблюдаване от същото изследване е, че митата засягат друго мъжете и дамите, защото приблизително са по-високи за дамски, в сравнение с за мъжки облекла. Същото важи и за спортистите от другите спортове, защото митата върху нужната екипировка варират сред спортовете. В този смисъл с изключение на евентуално регресивни, митата са неравномерно разпределени и сред групи със сходни приходи.
Кои бизнеси да защитим и кои не?
Предпазвайки някои бизнеси от външна конкуренция, страната постоянно усилва разноските на други бизнеси, зависещи от вноса. Това води до самобитен “домино резултат " в лобистката интензивност на наранени браншове. Например – митата върху желязото и алуминия облагодетелстват локалните играчи в тези промишлености, само че вредят на ползите на производителите на коли, домашен уреди, селскостопански машини, строителни материали и т.н. Съответно тези производителите също чакат обективна отплата от страната. Действително през 2018 година, малко след налагането на мита върху желязото и алуминия, е направен отчет от министерството на търговията и във връзка вноса на коли и елементи за тях. През 2019 година Тръмп отсрочва решението си, а през 2025 година дружно с новите цени върху двете първични материали, бе оповестено и налагането на 25% мито върху вноса на коли.
Същия резултат следим и при дотациите. Реактивното увеличение на митата от страна на други страни върху селскостопанската продукция се отразява на ползите на американските фермери, страната отпуска дотация, с цел да потуши недоволството, надлежно други наранени браншове недоволстват, че са незаслужено подценени, което води до нови разноски и изключения. Например с налагането на новите мита върху стомана и алуминий през 2025 година, на автомобилните производители беше обезпечено краткотрайно освобождение от тях. Производителите на хранителни артикули и безалкохолни питиета също желаеха освобождение от някои от плануваните мита. Предстои да забележим дали някои различен обиден бранш няма да предяви искания – изключително евентуален сюжети, поради, че за интервала 2018-2020 година американските компании са подали над 100 хиляди молби за специфичен режим на облагане на вноса на стомана.
Домино резултатът – могат ли всички да бъдат удовлетворени?
Естествен е въпросът дали този цикъл на неодобрение на засегнатите, следващи обезщетения и още неодобрение от идващите наранени в действителност завършва някъде. Ако завършва някъде разумният му край би бил в един от следните сюжети:
– равностойна отплата за всички браншове, наранени от оскъпяване на междинни артикули или контрамерки
– идентични мита върху безусловно всички артикули
– цялостно затваряне на стопанската система
В първия вариант страната получава спомагателни доходи от мита и просто ги преразпределя сред други – наранени – бизнеси. Вторият вид може да докара до увеличение на цените на вносни или зависещи от вносни детайли артикули, повсеместен спад на вноса и възможен спад в производството и облагите на бизнеси, отчасти или напълно зависещи от него. Доколко ще се следи тези резултати зависи и от размера на митата. Според упоменатият по-нагоре труд (Krugman, Obstfeld and Melitz, International economics, 2012) за стопанска система с тези размери има позитивна стойност на митата, която ще докара до изгоди, само че несъразмерното и надвишаване може да докара до цялостна на прекъсване на трансграничната търговия. Освен в случай че страната не може напълно да покрие сама всичките си потребности и то на конкурентна цена, тъй че да не се нуждае от импорт въобще, това наподобява непостижимо в дълготраен проект. Това в действителност ни води до третия вид – цялостното затваряне.
Може ли стопанската система да бъде “затворена "?
Трудно е да се каже дали напълно затворена стопанска система изобщо е съществувала в миналото. Хората търгуват още от зората на земеделието. А днешното общество употребява от ден на ден, а и по-сложни артикули. Това води както до потребност от разнообразни първични материали в доста по-големи количества, по този начин и до доста по-фрагментирани индустриални вериги. Съвременното произвеждане постанова и огромна степен на разделяне на труда и специализация, която постоянно не се случва единствено в границите на една единствена страна. Дори мощно конкурентната и огромна стопанска система на Съединени американски щати разчита мощно на импорт на редкоземни минерали. Към 2018 година цялото належащо количество от 18 минерала, измежду които галий и натурален графит, се внася. Литият, сериозен за производството на акумулатори за електрически автомобили, е съвсем на половина вносен. Дори в бранша на енергетиката Съединени американски щати остават подвластни от импорт – над 95% от урана, нужен за нуклеарната промишленост, се внася. Бокситът, нужен за произвеждане на примитивен алуминий, също е най-много вносен, а локалните залежи не могат да удовлетворят дълготрайната нужда от него.
Ще отстранен ли митата комерсиалния недостиг?
От десетилетия Съединени американски щати имат забележителен комерсиалният недостиг, или с други думи, американците използват повече артикули от импорт, в сравнение с промишлеността им изнася за останалата част на света. Този недостиг се дължи отчасти на дефицит на естествени благосъстояния и първични материали. Но в по-голяма степен той е резултат от по-скъпото локално произвеждане за необятен кръг артикули. Макроикономическото измерение е в наклонността, устойчива в последните години, американското държавно управление и жители да използват повече, в сравнение с икономисват. Бюджетният недостиг (т.е. превишението на обществените разноски над постъпленията) и високата консумация водят до засилено търсене на разнообразни артикули и услуги и надлежно растеж на вноса. Тези фактори трансформират Съединени американски щати и в доста мечтан пазар за международните производители.Защо това е допустимо в дълготраен проект е тематика на различен разбор, само че най-общо в основата стои ролята на $ на де факто международна аварийна валута. Изобщо – огромна част от световната търговия се прави в долари. Към 2022 година 54% от фактурите за външнотърговски транзакции са в долари. Така страните чисти експортьори акумулират огромно количество спестявания, които държат в долари или деноминирани в долари финансови активи. Това разрешава на федералното държавно управление, бизнесът и семействата да харчат повече от настоящите си приходи, само че и води до нарастване на дълга.
Един от причини в поддръжка на високите мита е евентуалното евакуиране на американските бизнеси назад към САЩ (така нареченият “reshoring " ). На този стадий, както и при предходния мандат на президента Тръмп има поръчки за такова пренасяне. Заради ответните мита обаче има и противоположния развой – компании обмислят пренасяне на произвеждане отвън Съединени американски щати, да вземем за пример – в Европейски Съюз.
Дали митата в последна сметка ще оказват помощ за превъзмогването на този недостиг в Съединени американски щати? Ако бъдат употребявани като лост за подписване на по-изгодни търговски покупко-продажби с другите страни, което е и ролята им в актуалната комерсиална политика на Съединени американски щати е допустимо да оказват помощ. На графика 15 се вижда връзка сред междинното равнище на митата и комерсиалният дефицит(като % от износа), само че има и други фактори. В предходния материал разгледахме резултатът им за повишение на производството в предпазената промишленост. Такова повишение се наблюдаваше, само че със съответните загуби на стойност при идващите по веригата на добавена стойност. Теоретично в случай че страната създава повече, ще може да изнася повече и внася по-малко, само че остава въпросът ще бъдат ли цените и конкурентни на интернационалният пазар. Ответните мита в допълнение ще понижат тази конкурентоспособност и надлежно износа. В този смисъл митата биха могли да спомогнат за превъзмогване на комерсиалния недостиг, само че по-скоро би трябвало да се търси уравновесена междинна стойност и двустранни съглашения.
В трите елементи на изследването разгледахме другите функции на митата – като източник на доходи за бюджета, отбрана за локалната промишленост и лост за реализиране на по-изгодни съглашения в договаряния с други страни. Доколкото ролята им като източник на доходи в днешно време е дребна, във втора част показахме вероятните резултати върху локалната промишленост. В образеца с алуминия и стоманата фактически се следи растеж на производството, работните места и оползотворяването на потенциала след 2018 година За сметка на това други промишлености понасят спомагателни разноски поради повишението в цените. След оповестяването на новите размери на митата през последния месец ролята им като лост за въздействие става все по-видна.
Теорията сочи, че стопанска система с мащабите на американската може фактически да принуди производителите да понижат цените си (свивайки облагата си), с цел да запазят мястото си на пазара. Безспорно е обаче и че някаква част от допълните разноски за митата въпреки всичко ще бъде поета от потребителите. Проучвания сочат и че тази тежест ще бъде неравномерно разпределена както сред другите групи от обществото, по този начин и сред обособените икономически браншове. Последното ще разсъни неодобрение и обичайно води до въвеждане на разнообразни дотации, изключения и други облекчения.
С налагането на мита, зависещи само от произхода на стоката, а не от типа й, главните въпроси ще бъдат до каква степен те ще спомогнат за реиндустриализацията и завръщането на американските бизнеси назад в Съединени американски щати и до каква степен ответните мита ще попречат на този развой. Ако новообявените мита в последна сметка бъдат наложени (след 90-дневното отсрочване за множеството държави) и се запазят дълготрайно, занапред ще забележим какъв ще е общият резултат от тях върху американската, а и международната, стопанска система.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ