20 въпроса | Митко Новков
Митко Новков е шеф на стратегия " Христо Ботев " на БНР, няма по какъв начин да не сте слушали най-малко един път предаването му " Премълчаната история ", където с възприятие за комизъм ловко води слушателите през съществени тематики. Хуморът му участва и в критическите летописи за белетристика в сп. " Съвременник " или в колонката му в " Портал " Култура ".Като млад дядо (на 61 години) открива насладата от общуването с внуците си и прекарва уикендите си с тях, а когато открадва малко време за себе си, се отдава на писането - деветата му книга " От Пиргос до Константинопол ", която е в съавторство с проф. Георги Каприев, излезе през януари. Новков е приключил логика на психиката и философия в Софийския университет, а докторантурата му е от журналистическия факултет там. Наградите му са не една и две: " Паница ", " Хр. Г. Данов ", " Златен Пегас ", " Будител на годината ".
Митко Новков е шеф на стратегия " Христо Ботев " на БНР, няма по какъв начин да не сте слушали най-малко един път предаването му " Премълчаната история ", където с възприятие за комизъм ловко води слушателите през съществени тематики. Хуморът му участва и в критическите летописи за белетристика в сп. " Съвременник " или в колонката му в " Портал " Култура ".
Като млад дядо (на 61 години) открива насладата от общуването с внуците си и прекарва уикендите си с тях, а когато открадва малко време за себе си, се отдава на писането - деветата му книга " От Пиргос до Константинопол ", която е в съавторство с проф. Георги Каприев, излезе през януари. Новков е приключил логика на психиката и философия в Софийския университет, а докторантурата му е от журналистическия факултет там. Наградите му са не една и две: " Паница ", " Хр. Г. Данов ", " Златен Пегас ", " Будител на годината ".
Новият документален филм " Оловният боец " за група " Тангра ", също е по сюжет на Митко Новков (режисьор е Костадин Бонев). Филмът, чиято премиера беше на СФФ, ни оказва помощ да усетим духа на " Тангра " и да разберем по какъв начин са се появили безсмъртните текстове на Александър Петров " Нашият град ", " Любовта, без която не можем ", " Последен валс ", " Времето е наше ".
Като какъв човек се определяте?
Отворен, любопитен, бодър, благосклонен, държащ на думата си, радушен. Но и изпадащ в гняв на моменти, въпреки и рядко. Действам съгласно известната алегория, че всичко минава - и положителното, и неприятното, затова да се кахърим като магаренцето Йори или пък да цвилим от екстаз е бошлаф. Животът ни е даден един път, добре е да го изживеем с усмивка, със светлина, с доброта.
Реклама Нещото, в което вярвате безусловно?
В Бог, несъмнено. И в фамилията, нищо по-важно на този свят. На смешка даже се дефинирам като " семействащ анархист ": всички други институции по някакъв метод подлежат на рецензия, на поправяне, на неприемане, в случай че щете; т.е. на протест, на битка, по израза на Ботев, фамилията обаче не.
Любимият ви миг от деня?
Сутрин, на развиделяване, когато пия кафе и си чета на мира. Но и вечер, когато се прибирам от работа и с жена ми си споделяме какво ни се е случило денем. А също и съботите и неделите, когато сме с внуците.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Хората постоянно са предизвикателство. Защото не всички са доброжелателни - завистта, злобата, непредизвиканата проклетия - ей по този начин, за спорта, са постоянно срещани по нашите географски ширини. А и освен по нашите, допускам. За жал обществените мрежи легитимираха тъкмо най-низките и неприятни черти на индивида - злобарството, нелепостта, ниския небосвод.
Кое е най-голямото ви достижение?
Безспорно фамилията. С жена ми Живка сме дружно към този момент 38 години (ще ги навършим на 6 октомври), имаме прелестен наследник Владимир, прелестна снаха Юлика, прелестни внуци Ева и Александър. Понякога като гледаме към нас какъв брой доста хора са разграничени и самотни, се чудим с нея - ние ли не сме нещо наред или пък светът върви нанякъде изоглавен, не запомнил що е същинско благополучие.
Реклама Как си почивате?
О, друго, стига да има време за отмора. Защото през съботите и неделите, а и вечер като се прибера все има нещо, което незабавно би трябвало да се направи - я да се довърши, я да се стартира, я просто да се продължи. Но инак: всяка събота играем мач и тогава разпускаме до обратен тласък, обичам също да виждам спорт - футбол, тенис и волейбол, четенето е също огромна почивка и - за какво да укривам, от време на време си нареждам пасианси. На времето една гадателка ми сподели, че в предходния си живот съм бил съветска дворянка, убита от болшевиките - ти да видиш.
Какво ви зарежда?
Най-много фамилията. Но и спортът - практикуван или следен. Измъкването отвън София - на морето или в планината, а и с другари на механа. Понякога сам отивам някъде, за предпочитане в " по-народни " места като " Сам пристигнах " да вземем за пример - тъпо, че към този момент я няма тази софийска паметна механа, и разпрягам напрежението
Какво ви разсмива?
Човек, книга, филм, режисура. Всичко надарено ме усмихва и радва, самият живот ме разсмива от време на време - толкоз е комичен и непритворен.
Какво ви натъжава?
Честно казано, не обичам, когато напролет внезапно изникнат отнейде мраз, виелици, сняг. Тъжно ми е и когато човек самичък, по лична воля, се отхвърля от свободата - това звучи парадоксално, ясно ми е, само че пък е толкоз постоянно срещано, че е напряко покъртително. Много ме натъжават в тази връзка разните риалити шоута, тъй като те са най-фрапиращият образец за този отвод от независимост и, гледайки ги, ми се къса сърцето, както пеят НЛО. Осъзнах го това в зората им, когато извикаха същински зрителски взрив, в този момент към този момент не ги виждам. Дали се случват в кухнята, на морския бряг или в някоя стая - обърнал съм им тил тотално.
Митко Новков е шеф на стратегия " Христо Ботев " на БНР, няма по какъв начин да не сте слушали най-малко един път предаването му " Премълчаната история ", където с възприятие за комизъм ловко води слушателите през съществени тематики. Хуморът му участва и в критическите летописи за белетристика в сп. " Съвременник " или в колонката му в " Портал " Култура ".
Като млад дядо (на 61 години) открива насладата от общуването с внуците си и прекарва уикендите си с тях, а когато открадва малко време за себе си, се отдава на писането - деветата му книга " От Пиргос до Константинопол ", която е в съавторство с проф. Георги Каприев, излезе през януари. Новков е приключил логика на психиката и философия в Софийския университет, а докторантурата му е от журналистическия факултет там. Наградите му са не една и две: " Паница ", " Хр. Г. Данов ", " Златен Пегас ", " Будител на годината ".
Новият документален филм " Оловният боец " за група " Тангра ", също е по сюжет на Митко Новков (режисьор е Костадин Бонев). Филмът, чиято премиера беше на СФФ, ни оказва помощ да усетим духа на " Тангра " и да разберем по какъв начин са се появили безсмъртните текстове на Александър Петров " Нашият град ", " Любовта, без която не можем ", " Последен валс ", " Времето е наше ".
Като какъв човек се определяте?
Отворен, любопитен, бодър, благосклонен, държащ на думата си, радушен. Но и изпадащ в гняв на моменти, въпреки и рядко. Действам съгласно известната алегория, че всичко минава - и положителното, и неприятното, затова да се кахърим като магаренцето Йори или пък да цвилим от екстаз е бошлаф. Животът ни е даден един път, добре е да го изживеем с усмивка, със светлина, с доброта.
Реклама Нещото, в което вярвате безусловно?
В Бог, несъмнено. И в фамилията, нищо по-важно на този свят. На смешка даже се дефинирам като " семействащ анархист ": всички други институции по някакъв метод подлежат на рецензия, на поправяне, на неприемане, в случай че щете; т.е. на протест, на битка, по израза на Ботев, фамилията обаче не.
Любимият ви миг от деня?
Сутрин, на развиделяване, когато пия кафе и си чета на мира. Но и вечер, когато се прибирам от работа и с жена ми си споделяме какво ни се е случило денем. А също и съботите и неделите, когато сме с внуците.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Хората постоянно са предизвикателство. Защото не всички са доброжелателни - завистта, злобата, непредизвиканата проклетия - ей по този начин, за спорта, са постоянно срещани по нашите географски ширини. А и освен по нашите, допускам. За жал обществените мрежи легитимираха тъкмо най-низките и неприятни черти на индивида - злобарството, нелепостта, ниския небосвод.
Кое е най-голямото ви достижение?
Безспорно фамилията. С жена ми Живка сме дружно към този момент 38 години (ще ги навършим на 6 октомври), имаме прелестен наследник Владимир, прелестна снаха Юлика, прелестни внуци Ева и Александър. Понякога като гледаме към нас какъв брой доста хора са разграничени и самотни, се чудим с нея - ние ли не сме нещо наред или пък светът върви нанякъде изоглавен, не запомнил що е същинско благополучие.
Реклама Как си почивате?
О, друго, стига да има време за отмора. Защото през съботите и неделите, а и вечер като се прибера все има нещо, което незабавно би трябвало да се направи - я да се довърши, я да се стартира, я просто да се продължи. Но инак: всяка събота играем мач и тогава разпускаме до обратен тласък, обичам също да виждам спорт - футбол, тенис и волейбол, четенето е също огромна почивка и - за какво да укривам, от време на време си нареждам пасианси. На времето една гадателка ми сподели, че в предходния си живот съм бил съветска дворянка, убита от болшевиките - ти да видиш.
Какво ви зарежда?
Най-много фамилията. Но и спортът - практикуван или следен. Измъкването отвън София - на морето или в планината, а и с другари на механа. Понякога сам отивам някъде, за предпочитане в " по-народни " места като " Сам пристигнах " да вземем за пример - тъпо, че към този момент я няма тази софийска паметна механа, и разпрягам напрежението
Какво ви разсмива?
Човек, книга, филм, режисура. Всичко надарено ме усмихва и радва, самият живот ме разсмива от време на време - толкоз е комичен и непритворен.
Какво ви натъжава?
Честно казано, не обичам, когато напролет внезапно изникнат отнейде мраз, виелици, сняг. Тъжно ми е и когато човек самичък, по лична воля, се отхвърля от свободата - това звучи парадоксално, ясно ми е, само че пък е толкоз постоянно срещано, че е напряко покъртително. Много ме натъжават в тази връзка разните риалити шоута, тъй като те са най-фрапиращият образец за този отвод от независимост и, гледайки ги, ми се къса сърцето, както пеят НЛО. Осъзнах го това в зората им, когато извикаха същински зрителски взрив, в този момент към този момент не ги виждам. Дали се случват в кухнята, на морския бряг или в някоя стая - обърнал съм им тил тотално.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ