Росен Петров: Защо на гърците им стиска повече от нас и кога 1,5 милиона българи ще излязат на протест?
Митингът в Атина, където по разнообразни оценки към милион и половина гърци протестираха срещу потреблението на името Македония, е урок за нас, българите, що е то сплотена нация. Не е въпросът в това дали гърците са прави, или не. Според мен те бъркат с това пусто "македонско " име, скопската страна съществува към този момент от дълго време и даже да я назовем Долногорнавардария, македонците отново ще си я назовават Македония.
Това е истината. Македонизмът се оказа сполучлив исторически инженеринг, дали ще остане подобен, никой не знае. Нещо повече - 70 години елините кротичко си траеха по същия проблем и обезбългаряваха македонските земи в Гръцко, до момента в който в Скопие сърбите също гонеха всичко, що е българско. Въпросът е в друго - каква патриотична идеалистична идея може да изкара милион и половина българи на улицата? На този стадий - никаква.
Българинът не стачкува за общи, "надматериални " неща, няма нещо като "общ етничен дух ". На фона на милион и половина гърци, слушащи горящите думи на техния жив народен воин Микис Теодоракис, нашите безконечни житейски митинги наподобяват малко трагикомични. Като че ли живеем, наврени в някакъв непрестанен битовизъм. Защо на гърците им стиска да имат вяра, а на нас не? Защо тях ги сплотяват някакви на пръв взор ирационални дела, а нас не?
Може би, тъй като и в двете международни войни те са измежду спечелилите, а ние измежду губещите. Може би тъй като 180 хиляди българи сложиха кости в борба за обречени идеали? Навярно българският, да го назовем "прагматизъм " се е родил в морето от кръв, което сме дали. След толкоз жертви сме си споделили: "Хайде, стига толко химери и идеали, дайте да сме прагматични. "
И въпреки всичко може би от време на време е хубаво да казваш "не ", даже когато виждаш, че германците ще те спукат от пердах. Докато гърците имат "Деня на НЕ " или "Имера то охи ", ние прекомерно постоянно сме имали "Деня на ДА ". Идват германците - да. Идват руските войски - да.
Няма проблем, за всекиго имаме цветя и добра дума. Всъщност какъв брой ли от хората, изпращали със сълзи цар Борис Трети на грандиозното му заравяне в София, след това са викали въодушевено "Да живее руската войска - освободителка от монархофашизма ". Мисля, че не са били малко, написа Росен Петров за "24 часа ".
Това е истината. Македонизмът се оказа сполучлив исторически инженеринг, дали ще остане подобен, никой не знае. Нещо повече - 70 години елините кротичко си траеха по същия проблем и обезбългаряваха македонските земи в Гръцко, до момента в който в Скопие сърбите също гонеха всичко, що е българско. Въпросът е в друго - каква патриотична идеалистична идея може да изкара милион и половина българи на улицата? На този стадий - никаква.
Българинът не стачкува за общи, "надматериални " неща, няма нещо като "общ етничен дух ". На фона на милион и половина гърци, слушащи горящите думи на техния жив народен воин Микис Теодоракис, нашите безконечни житейски митинги наподобяват малко трагикомични. Като че ли живеем, наврени в някакъв непрестанен битовизъм. Защо на гърците им стиска да имат вяра, а на нас не? Защо тях ги сплотяват някакви на пръв взор ирационални дела, а нас не?
Може би, тъй като и в двете международни войни те са измежду спечелилите, а ние измежду губещите. Може би тъй като 180 хиляди българи сложиха кости в борба за обречени идеали? Навярно българският, да го назовем "прагматизъм " се е родил в морето от кръв, което сме дали. След толкоз жертви сме си споделили: "Хайде, стига толко химери и идеали, дайте да сме прагматични. "
И въпреки всичко може би от време на време е хубаво да казваш "не ", даже когато виждаш, че германците ще те спукат от пердах. Докато гърците имат "Деня на НЕ " или "Имера то охи ", ние прекомерно постоянно сме имали "Деня на ДА ". Идват германците - да. Идват руските войски - да.
Няма проблем, за всекиго имаме цветя и добра дума. Всъщност какъв брой ли от хората, изпращали със сълзи цар Борис Трети на грандиозното му заравяне в София, след това са викали въодушевено "Да живее руската войска - освободителка от монархофашизма ". Мисля, че не са били малко, написа Росен Петров за "24 часа ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ