Кръгът Монтерей изпрати Виктор Вълков с бели рози
Митичният кръг " Монтерей " изпрати с бели рози в последния му път своя неофициален представител Виктор Вълков. Дипломатът и някогашен народен представител, екс вицепремиер, външен министър, дипломат и сътрудник на Държавна сигурност умря на 6 юли на 86-годишна възраст. Днес близки и другари на един от емблематичните български политици и дипломати се поклониха пред него в Ритуалната зала на Централни софийски гробища.
Да си вземат последно довиждане с тогавашния водач на Български земеделски народен съюз пристигнаха чиновници на Държавна сигурност, дипломати, политици и общественици, измежду които водачът на АБВ Румен Петков, художникът Вежди Рашидов, един от най-хубавите ортопеди и травматолози проф. Андрей Йотов - брачен партньор на вицепрезидента Илияна Йотова, някогашният дипломат на България в Русия Илиян Василев, текстописецът Иван Тенев, по-известен като Агент Тенев, някогашният заместник-директор на ДАНС и бивш началник на Националната работа за сигурност ген. Иван Драшков, журналистът Явор Цаков и други
Първият венец, който се виждаше на катафалката бе точно от кръга " Монтерей ", кръстен през 90-те години на едноименен столичен ресторант, където се събираха генерали от Държавна сигурност, някогашни дипломати и политици от близкото минало, за които се твърдеше, че подмолно дърпат конците в страната.
„ Монтерей” се намираше на ул. „ Жолио Кюри “, тъкмо против блоковете, в които живеят главната част от постоянните участници във радостните сбирки на разузнавачи и ченгета.
Виктор Вълков бе народен представител в Седмото Велико национално заседание, вицепремиер, министър на външните работи на България в съдружното държавно управление на Димитър Попов и наш дипломат в Анкара (1993 - 1998) и Загреб (2002 - 2006).
Някои го назоваха " положителното лице на кръга " Монтерей ", тъй като той беше самобитен представител на това митично общество, белязано с спорен публичен облик. За водач на тайнствената неофициална организация бе считан починалият военачалник Любен Гоцев - дълготраен заместник-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност - външното разузнаване, заместител министър на външните работи и външен министър в държавното управление на Андрей Луканов.
Виктор Вълков е роден на 3 април 1936 година в София. Политическата му кариера стартира в Български земеделски народен съюз. Той е потомствен земеделец. Баща му Георги Вълков е бил измежду водачите на Българския аграрни национален съюз, наказан на гибел и екзекутиран през 1942 година След измененията - през 1990 година Виктор Вълков е определен за ръководител на съюза.
Биографията на Вълков на пръв взор наподобява " общоприетата ": приключил е гимназия, след това МЕИ. Започва работа в Силнотоковия цех " Васил Коларов " и бързо се издига като чиновник на виновни длъжности в Министерството на външната търговия. По соц време работи в комерсиалните ни представителства в чужбина. След 90-а се разбра, че е бил сътрудник на Държавна сигурност.
Виктор Георгиев Вълков е вербуван и регистриран в службите през октомври 1957 година и пререгистриран още един път през февруари 1964 година с псевдонимите Пенчо и Пенчев.
През 1965 година става член на Български земеделски народен съюз, а от 1973 година работи в администрацията на неговото Постоянно наличие. През 1981 година става член на Управителния съвет, а през 1986 година – на Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз. През 1989 година става секретар на Постоянното наличие.
Като народен представител във Велико народно събрание взе участие в изработването на Конституцията, призната на 12 юли 1991 година През юли 1990 година е претендент за президент, само че отдръпва кандидатурата си, откакто не съумява да получи 2/3 от гласовете в Народното събрание.
Дълго време за митичния кръг " Монтерей " се говореше, че е " държавно управление в сянка ", образувано от " старчета с пагони ". В медиите излизаха скандални изявления за връзките на ген. Любен Гоцев с предприемачи и хора от ъндърграунда. Виктор Вълков развенчаваше тези легенди по изкусен метод пред медиите, че всеки публицист, който е получавал достъп до изявление с него, най-после е оставал с усещането, че " старчетата " просто си пият кафето в един ресторант и си описват мемоари от предишното. Дали обаче в действителност бе по този начин? Със сигурност Виктор Вълков отнесе доста секрети в гроба.
Да си вземат последно довиждане с тогавашния водач на Български земеделски народен съюз пристигнаха чиновници на Държавна сигурност, дипломати, политици и общественици, измежду които водачът на АБВ Румен Петков, художникът Вежди Рашидов, един от най-хубавите ортопеди и травматолози проф. Андрей Йотов - брачен партньор на вицепрезидента Илияна Йотова, някогашният дипломат на България в Русия Илиян Василев, текстописецът Иван Тенев, по-известен като Агент Тенев, някогашният заместник-директор на ДАНС и бивш началник на Националната работа за сигурност ген. Иван Драшков, журналистът Явор Цаков и други
Първият венец, който се виждаше на катафалката бе точно от кръга " Монтерей ", кръстен през 90-те години на едноименен столичен ресторант, където се събираха генерали от Държавна сигурност, някогашни дипломати и политици от близкото минало, за които се твърдеше, че подмолно дърпат конците в страната.
„ Монтерей” се намираше на ул. „ Жолио Кюри “, тъкмо против блоковете, в които живеят главната част от постоянните участници във радостните сбирки на разузнавачи и ченгета.
Виктор Вълков бе народен представител в Седмото Велико национално заседание, вицепремиер, министър на външните работи на България в съдружното държавно управление на Димитър Попов и наш дипломат в Анкара (1993 - 1998) и Загреб (2002 - 2006).
Някои го назоваха " положителното лице на кръга " Монтерей ", тъй като той беше самобитен представител на това митично общество, белязано с спорен публичен облик. За водач на тайнствената неофициална организация бе считан починалият военачалник Любен Гоцев - дълготраен заместник-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност - външното разузнаване, заместител министър на външните работи и външен министър в държавното управление на Андрей Луканов.
Виктор Вълков е роден на 3 април 1936 година в София. Политическата му кариера стартира в Български земеделски народен съюз. Той е потомствен земеделец. Баща му Георги Вълков е бил измежду водачите на Българския аграрни национален съюз, наказан на гибел и екзекутиран през 1942 година След измененията - през 1990 година Виктор Вълков е определен за ръководител на съюза.
Биографията на Вълков на пръв взор наподобява " общоприетата ": приключил е гимназия, след това МЕИ. Започва работа в Силнотоковия цех " Васил Коларов " и бързо се издига като чиновник на виновни длъжности в Министерството на външната търговия. По соц време работи в комерсиалните ни представителства в чужбина. След 90-а се разбра, че е бил сътрудник на Държавна сигурност.
Виктор Георгиев Вълков е вербуван и регистриран в службите през октомври 1957 година и пререгистриран още един път през февруари 1964 година с псевдонимите Пенчо и Пенчев.
През 1965 година става член на Български земеделски народен съюз, а от 1973 година работи в администрацията на неговото Постоянно наличие. През 1981 година става член на Управителния съвет, а през 1986 година – на Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз. През 1989 година става секретар на Постоянното наличие.
Като народен представител във Велико народно събрание взе участие в изработването на Конституцията, призната на 12 юли 1991 година През юли 1990 година е претендент за президент, само че отдръпва кандидатурата си, откакто не съумява да получи 2/3 от гласовете в Народното събрание.
Дълго време за митичния кръг " Монтерей " се говореше, че е " държавно управление в сянка ", образувано от " старчета с пагони ". В медиите излизаха скандални изявления за връзките на ген. Любен Гоцев с предприемачи и хора от ъндърграунда. Виктор Вълков развенчаваше тези легенди по изкусен метод пред медиите, че всеки публицист, който е получавал достъп до изявление с него, най-после е оставал с усещането, че " старчетата " просто си пият кафето в един ресторант и си описват мемоари от предишното. Дали обаче в действителност бе по този начин? Със сигурност Виктор Вълков отнесе доста секрети в гроба.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ