Митичният капитан на Милан и Италия Франко Барези отдели от

Митичният капитан на Милан и Италия Франко Барези отдели от времето си за читателите на Sportal.bg . Легендарният бранител посети стадион " Локомотив " в столичния квартал " Надежда ", където раздаде доста подписи и се снима с малчуганите от школата на " железничарите ". Барези е кумир за тифозите на Милан, като в негова чест италианският отбор не употребява фланелката с №6. На национално равнище Франкино има 81 мача за " Скуадра адзура ". Той има цялостен комплект медали от международните шампионати - златен от 1982 година, сребърен от 1994-а и бронзов от 1990-а.

Г-н Барези, кажете няколко думи за плана сред Милан и Локомотив (София).
- Присъствието ми тук е обвързвано тъкмо с този план сред Локомотив и Милан. Нашето съдействие ще бъде три годишно и по този метод ние ще разтеглим нашите академии по света. Това ще бъде метод за взаимно съдействие, където можем да използван нашите методика и технология. Видяхме и намерихме огромен възторг от страна на президента господин Иван Василев и мисля, че ще свършим добра работа.

Наскоро отново бяхте в България. Какви са усещанията ви от нашата страна?
- Да, преди две години бях пристигнал тук по друга наша самодейност. В последните години виждам, че България се развива, а София е доста хубав град и в последните години търпи доста промени (бел. авт. - в този миг последователи от формалния фенклуб на Милан на България стартират да крещят името на Барези). Виждаме, че във вашата страна има огромен ентуасиазъм към футбола. Затова сме тук - с цел да нараства от ден на ден този възторг, да допринесем за нещо и ние в България.

Феновете още ви обичат, преди малко ги чухме. Това не може да не ви радва?
- Разбира се, че ми е доста прелестно. Хората помнят нашите огромни победи. Милан е огромен клуб, огромен бранд, който е прочут на всички места по света и на всички места по света е оставил нещо. Това обаче ни дава и огромна отговорност. Трябва да продължаваме все по този начин и от ден на ден да радваме нашите фенове.

- Кой е мачът на вашата кариера?
- Трудно ми е да избера единствено един, доста са. Естествено, помня най-добре финалите, които спечелихме. Ще кажа успеха за КЕШ през 1989 година против Стяуа. Може би тъй като я чакахме доста дълго. Тази победа беляза единствено началото на един нов цикъл за Милан.

- Какъв щяхте да станете, в случай че не беше футболът?
- Не знам, не знам. Мисля, че това е била моята орис - да бъда футболист.