“Мисия България” каца в подножието на Арарат
Митичен сюжет от манастира Гегард
Проф. Овчаров и проф. Павлов в храма Звартноц
Средновековен арменски ръкопис от Матенадаран
Храмът Звартноц е издигнат през 40-те години на VІІ век
Великолепният древен храм в Гарни и резиденцията на арменските царе
Читателите на „ Труд “ към този момент знаят за родолюбивата „ Мисия България “, която с проф. Пламен Павлов организираме през март-май 2018 година по време на българското Председателство на Европейския съюз в 10 страни по света. След като сме били при българите в Молдова, а след това прескочихме от другата страна на Урал в Екатеринбург, без отмора още веднъж през Москва бързаме към столицата на Армения, Ереван.
Още при кацането на самолета виждаме снежната шапка на великата планина Арарат, която е знак на тази страна, само че през днешния ден се намира на 32 км в територията на Турция. Посреща ни дипломат Мария Павлова, която по обучение е историк и наша сътрудник. А няколко часа по-късно е презентацията ни.
Тук би трябвало да загатна, че всяка една от лекциите по време на „ Мисия “-та имаше своята специфичност, избрана от съответната публика. Ако в първите две наши изяви трябваше да приказваме пред наши сънародници и пред съветската научна общественост, то в Ереван дипломат Павлова е събрала в залата съвсем целия дипломатически корпус. Естествено се постанова незабавно да преработим нашите послания. Очевидно сме съумели, откакто в края на презентацията посланикът на Литва показва предпочитание да посети България колкото може по-скоро.
До противоположния полет остава ден и половина и госпожа Павлова се постарава да забележим оптимално от забавната история на Армения. Възникнала като страна още преди новата епоха, в 301 година това е първата страна приела християнството като публична вяра. През идващите епохи в нея са основани велики архитектурни и книжовни монументи. През ХV-ХVІ век Армения пада под османска власт, с цел да преживее страшния геноцид от 1915-1916 година и траялата до 1991 година руска власт.
Започваме нашата обиколка от фамозния манастир Гегард, който се намира в сурова планинска клисура на 40 км от Ереван, и е един от паметниците, вписани в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Пълното название на обителта е Гегардаванк, което значи „ Манастира на копието “. Предполага се, че е учредена незабавно след приемането на новата вяра. Името идва от легендата, че тук е било пренесено копието на боеца Лонгин, с което е спасен от тъгите разпнатият Христос. Днес светинята е пренесена в седалището на патриарсите (католикоси) на цяла Армения, манастира Ечмиадзин, където ще я забележим няколко часа по-късно.
Ансамбълът е изсечен в скалите и не мога да не направя съпоставяне с моя обичан Перперикон. Навсякъде в близост се виждат издълбани в скалите отшелнически килии, а в средата е величествената основна катедрала, оградена със здрава стена. Църквата на практика няма прозорци, а се освещава и проветрява посредством нарочни отвори, издълбани в нейния покрив.
Както във всички средновековни арменски храмове, в този манастир основната декорация са стотиците геометрични, растителни и скотски орнаменти, грижливо издялани от вътрешната страна и извън по стените. В тях са издълбани и ниши, където би трябвало да се хвърлят дребни камъчета, с цел да се получи поддръжката на Бога.
По противоположния път към арменската столица дипломат Павлова подрежда на водача да отбие вляво. Само на километър пред нас се открива невероятната панорама на превъзходен древен храм, като че ли пренесен от антична Гърция. Това е Гарни, където от ІV век прочие Хр. до ІІІ век от новата епоха се е намирала резиденцията на арменските царе. Тогава се оформя мощна цитадела, в чиито южен край са дворцовите пространства. Там се намират представителните жилища, покоите и банята на царя, а комплексът се е извисявал на два етажа. Подовете на пространствата са били покрити с прелестни мозайки, измежду чиито сюжети впечатлява гръцкият мит за морския господ Посейдон, обграден от нереидите и разнообразни морски животни.
Бисерът на царската резиденция е нейният храм. През 1679 година той е опустошен от земетресение, само че в 1966-1976 година е напълно възобновен с истинските си елементи. По проект съставлява правоъгълно помещение, оградено отвред с 24 колони, поддържащи двускатния покрив. В украсата по стените, наред с многочислените елинистически акантови орнаменти, са въведени типично арменски претекстове като изображения на грозде, нарове и разнообразни цветя. Във вътрешността се е намирала само статуята на основното провидение, на което се кланяли царят и фамилията му.
Връщаме се в Ереван като по пътя преглеждаме още няколко средновековни църкви, измежду които е и резиденцията на арменските католикоси в Ечмиадзин. Но аз наложително желая да посетим една забележителност, за която съм чел доста като професионален археолог-медиавист.
Храмът Звартноц е издигнат през 40-те години на VІІ век от арменския цар Нерсес ІІІ Строителя. Това е един от най-амбициозните градежи на епохата, заел детайли от византийската архитектура и от великите храмове на Сирия. На церемонията по освещаването му участва самичък византийският император Констант ІІ, който пожелава такава постройка да се издигне и в Константинопол.
Колосалната черква има центричен проект на окръжност, дал началото на доста такива ротонди в източнохристиянската архитектура, в това число на Златната черква на цар Симеон във Велики Преслав. Отвътре тя е украсена с разнородни релефи. За страдание, неточности в структурата я вършат незадоволително постоянна и при мощно земетресение през 930 година храмът е опустошен. Той тъне в отломки чак до началото на ХХ век, когато е оголен от археолозите, а през днешния ден долната му част е възобновена.
Звартноц е прелестен, само че би трябвало да се стягаме за път. В ранните часове отлитаме от Ереван за София. Налага се да създадем дълъг преход със промяна на самолетите в столицата на Катар, Доха, поради проблеми с войната в Сирия. Предстоят ни единствено няколко дни за отмора, а след това „ Мисия България “ продължава.
В Матенадаран – светилището на ръкописната книга
По време на престоя си в Ереван намираме малко време да посетим едно от най-големите складове за антични книги в света – библиотеката Метенадаран. Към 2015 година в нея се съхраняват над 17 000 ръкописа, изпълнени от V до ХVІІ век.
Ноевият ковчег спрял на Арарат
Според преданието след международният потоп ковчегът на Ной засяда на върха на Арарат. Ной пуска от своя кораб първо една гарга, а след 40 дни – гълъб. След като гълъбът се връща на кораба с маслинова клонка в човката, той схваща, че земята към този момент изсъхва и година след началото на потопа хора и животни слизат на сушата.
Проф. Овчаров и проф. Павлов в храма Звартноц
Средновековен арменски ръкопис от Матенадаран
Храмът Звартноц е издигнат през 40-те години на VІІ век
Великолепният древен храм в Гарни и резиденцията на арменските царе
Читателите на „ Труд “ към този момент знаят за родолюбивата „ Мисия България “, която с проф. Пламен Павлов организираме през март-май 2018 година по време на българското Председателство на Европейския съюз в 10 страни по света. След като сме били при българите в Молдова, а след това прескочихме от другата страна на Урал в Екатеринбург, без отмора още веднъж през Москва бързаме към столицата на Армения, Ереван.
Още при кацането на самолета виждаме снежната шапка на великата планина Арарат, която е знак на тази страна, само че през днешния ден се намира на 32 км в територията на Турция. Посреща ни дипломат Мария Павлова, която по обучение е историк и наша сътрудник. А няколко часа по-късно е презентацията ни.
Тук би трябвало да загатна, че всяка една от лекциите по време на „ Мисия “-та имаше своята специфичност, избрана от съответната публика. Ако в първите две наши изяви трябваше да приказваме пред наши сънародници и пред съветската научна общественост, то в Ереван дипломат Павлова е събрала в залата съвсем целия дипломатически корпус. Естествено се постанова незабавно да преработим нашите послания. Очевидно сме съумели, откакто в края на презентацията посланикът на Литва показва предпочитание да посети България колкото може по-скоро.
До противоположния полет остава ден и половина и госпожа Павлова се постарава да забележим оптимално от забавната история на Армения. Възникнала като страна още преди новата епоха, в 301 година това е първата страна приела християнството като публична вяра. През идващите епохи в нея са основани велики архитектурни и книжовни монументи. През ХV-ХVІ век Армения пада под османска власт, с цел да преживее страшния геноцид от 1915-1916 година и траялата до 1991 година руска власт.
Започваме нашата обиколка от фамозния манастир Гегард, който се намира в сурова планинска клисура на 40 км от Ереван, и е един от паметниците, вписани в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Пълното название на обителта е Гегардаванк, което значи „ Манастира на копието “. Предполага се, че е учредена незабавно след приемането на новата вяра. Името идва от легендата, че тук е било пренесено копието на боеца Лонгин, с което е спасен от тъгите разпнатият Христос. Днес светинята е пренесена в седалището на патриарсите (католикоси) на цяла Армения, манастира Ечмиадзин, където ще я забележим няколко часа по-късно.
Ансамбълът е изсечен в скалите и не мога да не направя съпоставяне с моя обичан Перперикон. Навсякъде в близост се виждат издълбани в скалите отшелнически килии, а в средата е величествената основна катедрала, оградена със здрава стена. Църквата на практика няма прозорци, а се освещава и проветрява посредством нарочни отвори, издълбани в нейния покрив.
Както във всички средновековни арменски храмове, в този манастир основната декорация са стотиците геометрични, растителни и скотски орнаменти, грижливо издялани от вътрешната страна и извън по стените. В тях са издълбани и ниши, където би трябвало да се хвърлят дребни камъчета, с цел да се получи поддръжката на Бога.
По противоположния път към арменската столица дипломат Павлова подрежда на водача да отбие вляво. Само на километър пред нас се открива невероятната панорама на превъзходен древен храм, като че ли пренесен от антична Гърция. Това е Гарни, където от ІV век прочие Хр. до ІІІ век от новата епоха се е намирала резиденцията на арменските царе. Тогава се оформя мощна цитадела, в чиито южен край са дворцовите пространства. Там се намират представителните жилища, покоите и банята на царя, а комплексът се е извисявал на два етажа. Подовете на пространствата са били покрити с прелестни мозайки, измежду чиито сюжети впечатлява гръцкият мит за морския господ Посейдон, обграден от нереидите и разнообразни морски животни.
Бисерът на царската резиденция е нейният храм. През 1679 година той е опустошен от земетресение, само че в 1966-1976 година е напълно възобновен с истинските си елементи. По проект съставлява правоъгълно помещение, оградено отвред с 24 колони, поддържащи двускатния покрив. В украсата по стените, наред с многочислените елинистически акантови орнаменти, са въведени типично арменски претекстове като изображения на грозде, нарове и разнообразни цветя. Във вътрешността се е намирала само статуята на основното провидение, на което се кланяли царят и фамилията му.
Връщаме се в Ереван като по пътя преглеждаме още няколко средновековни църкви, измежду които е и резиденцията на арменските католикоси в Ечмиадзин. Но аз наложително желая да посетим една забележителност, за която съм чел доста като професионален археолог-медиавист.
Храмът Звартноц е издигнат през 40-те години на VІІ век от арменския цар Нерсес ІІІ Строителя. Това е един от най-амбициозните градежи на епохата, заел детайли от византийската архитектура и от великите храмове на Сирия. На церемонията по освещаването му участва самичък византийският император Констант ІІ, който пожелава такава постройка да се издигне и в Константинопол.
Колосалната черква има центричен проект на окръжност, дал началото на доста такива ротонди в източнохристиянската архитектура, в това число на Златната черква на цар Симеон във Велики Преслав. Отвътре тя е украсена с разнородни релефи. За страдание, неточности в структурата я вършат незадоволително постоянна и при мощно земетресение през 930 година храмът е опустошен. Той тъне в отломки чак до началото на ХХ век, когато е оголен от археолозите, а през днешния ден долната му част е възобновена.
Звартноц е прелестен, само че би трябвало да се стягаме за път. В ранните часове отлитаме от Ереван за София. Налага се да създадем дълъг преход със промяна на самолетите в столицата на Катар, Доха, поради проблеми с войната в Сирия. Предстоят ни единствено няколко дни за отмора, а след това „ Мисия България “ продължава.
В Матенадаран – светилището на ръкописната книга
По време на престоя си в Ереван намираме малко време да посетим едно от най-големите складове за антични книги в света – библиотеката Метенадаран. Към 2015 година в нея се съхраняват над 17 000 ръкописа, изпълнени от V до ХVІІ век.
Ноевият ковчег спрял на Арарат
Според преданието след международният потоп ковчегът на Ной засяда на върха на Арарат. Ной пуска от своя кораб първо една гарга, а след 40 дни – гълъб. След като гълъбът се връща на кораба с маслинова клонка в човката, той схваща, че земята към този момент изсъхва и година след началото на потопа хора и животни слизат на сушата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ