Мит ли е, че жените са лоши шофьори?
Мит ли е, че дами те са неприятни водачи ? На този и още доста въпроси отговори автоинструктурът Стефан Георгиев.
Здравейте, господин Георгиев. Как решихте да станете автоинструктор?
Аз съм второ потомство инструктор, върви във фамилията. Майка ми и татко ми също са инструктори. Още от дете съм в образователната кола, по път до учебно заведение, други уроци и назад, с времето съм научил основите на шофирането единствено от слушане и гледане, което доста ми помагаше при започване на работата ми. Завършил съм за начален преподавател, където се научих да образовам, имах концепция да отворя лична школа по Английски език, само че осъзнах, че конкуренцията ще е доста огромна и започнах да оказвам помощ на родителите си. Така с времето осъзнах, че е по-лесно да си единствено с един курсист, в сравнение с с 20 деца пред себе си.
Кои са най-хубавите и кои най-трудните моменти в работата Ви?
Най-хубавите са ясни. Да виждаш по какъв начин помагаш на хората да се развиват, усмивката на лицето им откакто схванат, че са издържали изпита. Моментите, в които ги оставяш сами, без да им подсказваш, и те се оправят. Да видиш някой възпитаник след 1-2 години да ти помаха, да се усмихне и да опише небрежно какво се случва с живота му в този момент откакто има автомобил. Да ти помахат на светофара, застанали до теб или да ти примигнат с фаровете, до момента в който се разминавате. Да се обадят по телефона с въпрос " Може ли да запиша приятел/партньор/колега/роднина? "
Най-трудните са няколко. Понякога курсистите се записват с отвращение или са записани от родителите им, при тях от време на време го няма желанието, устрема да научат нещо. Идват просто, с цел да мине времето, да си вземат часовете, не желаят да вземат решение листовки, не носят въпроси. За това е добре изборът да се запишеш на този курс да бъде твой персонален и съзнателен. Да не се бърза, а да се даде време да се усвои материала или дадена обстановка и маневра.
Друга компликация с годините става и поддръжката на автомобила, до момента в който са млади и неопитни водачите не пазят автомобила и от дейностите си или от бездействията си го амортизират по-бързо. Често пъти ми се постанова да върша незабавни поправки.
С кои хора се работи най-лесно?
Трудно е и намирането тук-там за паркиране в днешно време, само че може би и аз имам виновност за това, въпреки всичко учениците ми откакто изкарат брошура си купуват коли и ги карат, паркират, употребяват. Така че способствам за тапите, трафика и неналичието тук-там за паркиране. (Смее се)
Добри водачи ли са дами те? Има толкоз доста смешки и вицове, мит ли е това, че дами те са неприятни водачи или има доза истина?
Силно зависи от обстановката. И преди да отговоря, дано кажа, че съм виждал в практиката ми образци и за тъкмо противоположното. Основната разлика сред мъжете и дами те е: мъжете по-бързо вземат решения и елементарно се приспособяват при смяна в ситуацията. Докато дами те са склонни да бавят вземането на решения и в случай че се случи нещо, което не е било част от техния проект за деяние, са склонни да не го вземат поради при прекосяване през дадена обстановка. За това и методът е строго самостоятелен към всеки. При някои би трябвало да ги подтикна да вземат решения по-бързо, да разделят вниманието и погледа към няколко обекта и непрекъснато да наблюдават за нова информация. При други би трябвало да ги вкараме в рамки, да забавят темпото, да карат не като рали водач, а като водач на лимузина. С всеки курсист се работи върху слабостите му, тъй че да има всичко, което е належащо като познания и умения, да издържи изпита от първото си явяване.
Четете цялото изявление на
Здравейте, господин Георгиев. Как решихте да станете автоинструктор?
Аз съм второ потомство инструктор, върви във фамилията. Майка ми и татко ми също са инструктори. Още от дете съм в образователната кола, по път до учебно заведение, други уроци и назад, с времето съм научил основите на шофирането единствено от слушане и гледане, което доста ми помагаше при започване на работата ми. Завършил съм за начален преподавател, където се научих да образовам, имах концепция да отворя лична школа по Английски език, само че осъзнах, че конкуренцията ще е доста огромна и започнах да оказвам помощ на родителите си. Така с времето осъзнах, че е по-лесно да си единствено с един курсист, в сравнение с с 20 деца пред себе си.
Кои са най-хубавите и кои най-трудните моменти в работата Ви?
Най-хубавите са ясни. Да виждаш по какъв начин помагаш на хората да се развиват, усмивката на лицето им откакто схванат, че са издържали изпита. Моментите, в които ги оставяш сами, без да им подсказваш, и те се оправят. Да видиш някой възпитаник след 1-2 години да ти помаха, да се усмихне и да опише небрежно какво се случва с живота му в този момент откакто има автомобил. Да ти помахат на светофара, застанали до теб или да ти примигнат с фаровете, до момента в който се разминавате. Да се обадят по телефона с въпрос " Може ли да запиша приятел/партньор/колега/роднина? "
Най-трудните са няколко. Понякога курсистите се записват с отвращение или са записани от родителите им, при тях от време на време го няма желанието, устрема да научат нещо. Идват просто, с цел да мине времето, да си вземат часовете, не желаят да вземат решение листовки, не носят въпроси. За това е добре изборът да се запишеш на този курс да бъде твой персонален и съзнателен. Да не се бърза, а да се даде време да се усвои материала или дадена обстановка и маневра.
Друга компликация с годините става и поддръжката на автомобила, до момента в който са млади и неопитни водачите не пазят автомобила и от дейностите си или от бездействията си го амортизират по-бързо. Често пъти ми се постанова да върша незабавни поправки.
С кои хора се работи най-лесно?
Трудно е и намирането тук-там за паркиране в днешно време, само че може би и аз имам виновност за това, въпреки всичко учениците ми откакто изкарат брошура си купуват коли и ги карат, паркират, употребяват. Така че способствам за тапите, трафика и неналичието тук-там за паркиране. (Смее се)
Добри водачи ли са дами те? Има толкоз доста смешки и вицове, мит ли е това, че дами те са неприятни водачи или има доза истина?
Силно зависи от обстановката. И преди да отговоря, дано кажа, че съм виждал в практиката ми образци и за тъкмо противоположното. Основната разлика сред мъжете и дами те е: мъжете по-бързо вземат решения и елементарно се приспособяват при смяна в ситуацията. Докато дами те са склонни да бавят вземането на решения и в случай че се случи нещо, което не е било част от техния проект за деяние, са склонни да не го вземат поради при прекосяване през дадена обстановка. За това и методът е строго самостоятелен към всеки. При някои би трябвало да ги подтикна да вземат решения по-бързо, да разделят вниманието и погледа към няколко обекта и непрекъснато да наблюдават за нова информация. При други би трябвало да ги вкараме в рамки, да забавят темпото, да карат не като рали водач, а като водач на лимузина. С всеки курсист се работи върху слабостите му, тъй че да има всичко, което е належащо като познания и умения, да издържи изпита от първото си явяване.
Четете цялото изявление на
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ