Мит е, че е култивирано глухарчеД-р Емилова e специалист по

Мит е, че е култивирано глухарче

Д-р Емилова e експерт по вътрешни заболявания, кардиология и ревматология, създател на клиника, работеща по методите на природонаучната медицина.
Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова показва своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.

Руколата се радва на възходяща известност в България и несъмнено справедливо все по-често я виждаме по щандовете със свежи зеленолистни, както и по сергиите на пазарите. Масово публикуваното мнение, че тя е култивирано глухарче няма нищо общо с истината. Заблудата идва от външната аналогия на назъбените листа, само че двете растения принадлежат на разнообразни фамилии. Руколата /Еruca sativa/ дружно с всичките й подвидове назоваваме растение от семейство Кръстоцветни /Зелеви/, /Brassicaceae/, което се отглежда поради листната му маса. “Близки родственици ” са синапът, зелето и карфиолът. Използва се главно в сурово положение за салати, разядки или гарнитури. От скоро все по-често участва при изработката на зелени смутита и фрешове. От друга страна глухарчето принадлежи към семейство Сложноцветни /Asteraceae/ и е по-скоро “братче ” на марулята и цикорията.

Както всички зелеви растения, руколата съставлява безспорна “бомба ” от хранителни субстанции и е в положение да балансира даже относително оскъдно на микронутриенти меню. Ползите за здравето при постоянна консумация в действителност могат да се дефинират като неизброими, само че ето най-важните от тях:

Първо. Също както останалите представители на това семейство, когато се употребява в сурово положение, руколата образува серосъдържащото вещество сулфорафан, за което има доста научни данни, че блокира ензим, обвързван с растежа на доста типове ракови кафези. В регионите, където обичайно се употребяват сурови зелеви растения, случаите на злокачествени болести са доста по-малко.

Второ. Богата на естествени нитрати. От тях в кръвта ни се образува азотен оксид. Той се освобождава от ендотелните кафези на артериите ни и отпуска мускулните нишки в тях. В резултат – артериите се уголемяват, кръвното налягане се намалява и всички органи се доставят с по-голямо количество кръв и работят по-добре. Този резултат на руколата може да се съпостави с резултата на нитроглицерина /медикамент, употребен при стенокардни пристъпи за попречване на изострен миокарден инфаркт/.

Трето. Според класацията на екипа учени, ръководен от доктор Джоуел Фърман, руколата е измежду храните, съдържащи най-голямо количество потребни хранителни субстанции на 1 калория – 100 от 100 вероятни точки за оценка.

Четвърто. Високото наличие на Омега 3 мазнини под формата на ALA /алфа-линоленова киселина/ оказва мощно противовъзпалително деяние в организма.

Пето. Руколата е богата на каротеноиди – група субстанции, към които спада бета-каротинът – провитамин А.
Шесто. Високо наличие на фолат – естествената форма на фолиева киселина. За това се предлага в менюто на бременни и кърмачки, като, несъмнено, не би трябвало да се прекалява с количествата.

Седмо. Богата на антиоксиданти, които имат предпазващо черния дроб и пречистващо деяние, оказва помощ за неутрализирането и извеждането от организма на тежки метали и пестициди, попаднали в кръвта.

Осмо. Съдържа огромни количества хлорофил с безчет благотворни дейности върху човешкия организъм, едно от които е, че е в положение са задейства коензим Q10. Той е значим за активността на сърцето, има въздействие и върху имунитета и поддържане на положителното положение на кожата.

Девето. Руколата дава 25 ккл на 100 г листна маса и 1,6 г фибри. Създава възприятие за задоволеност и е подобаваща за консумация от хора със свръхтегло, както и за опазване на положителните резултати след доста свалени килограми.

Десето. Гони зимната меланхолия.

Не на последно място зеленото растение има европейска популярност на афродизиак. Тя е най застъпена в Италия, където локалната кухня отделя огромно внимание на руколата. Тя се отглежда в промишлени количества най-вече по Средиземноморието, само че е извънредно адаптивна и може даже да си я засеем в сандъчета на терасата.

Преди да откри място на трапезата, руколата е била употребена в националната медицина. Подобно на чесъна и лука тя е била естественият антибиотик за времето си и била известна при настинки и упорита кашлица. С запарка от растението се е лекувал цистит, промивали са се и мъчно зарастващи рани.

Освен доста потребна, руколата е и впечатляващо открояваща се и желана поради забавния си усет. Съветът ми е тя да се комбинира с бобови храни, с цел да си осигурите обилие от витамин В6 и фолиева киселина. Винаги поръсвайте салата си от рукола и други зеленолистни с ядки и семена, с цел да приемете задоволително количество витамин Е. Предпочитайте бадеми, орехи, лешници, кедрови ядки, слънчогледови семки, мляно ленено семе. Не надвишавайте дозата от една шепа, както поучава и великият преподавател Петър Дънов. Тази мярка е най-точна за потребното количество скъпи за здравето съставки в ядките, комбинирани със зеленолистни.

Рецепти


Салата с рукола


Продукти:
200 г китайско зеле,
50 г рукола
1/2 авокадо,
сокът от един портокал,
5-6 стръкчета магданоз,
1 филиз свеж лук или сърцевината на остарял,
щипка сушен босилек
Приготовление:
Зеленчуците се нарязват. Продуктите за дресинга се смилат в блендер. Получената примес се изсипва при зеленчуците и се разбърква добре.

Рецептата е на Веселин Станков – съветник помощник в медицинския център на доктор Емилова.

Боб с маслини (1 порция)


80 г бял фасул (български) се изкисва в студена вода за една нощ. Прецежда се, измива се и с прибавена щипка хлебна сода се вари 5 мин. Отново се прецежда и измива и се прибавят нарязани на ситно по 20 г морков, камба, целина, праз, кромид лук, 1 скилидка чесън, няколко дръжки магданоз, 1-2 зрънца черен пипер и дафинов лист. Добавя се вода – да покрие боба и зеленчуците /за предпочитане е вместо вода да се употребява бульон от картоф, морков и целина/, и се вари под похлупак до омекване на зрънцата.

Прибавят се 5-6 маслини каламата, без костилките, по 1 щипка чубрица, самардала и сминдух и се вари още 5 мин. Сервира се по избор със ситно накълцани рукола и магданоз.

Рецептата е на Илия Илиев – основен готвач в медицинския център на доктор Емилова.