Вредните митове за хляба
Мит 1. Хлябът съдържа единствено празни калории
Истината. Хлябът е с богат витаминно-минерален състав. Съдържа витамини от групата В, манган и магнезий, нужни на нервната система за отбрана от напрежението. В пълнозърнестия самун да вземем за пример, има 130 мг магнезий в 100 г, а това е една трета от дневната доза на човек. Хлябът съдържа молибден, силиций и селен, мед и кобалт, фосфор и цинк.
Той е източник на хранителни нишки, целулоза, която е нужна за здрава чревна микрофлора, а значи и за имунитета. Ръженият самун е потребен, защото съдържа повече витамини, минерални субстанции, хранителни нишки. Такъв самун се подготвя със закваска, поради което в ръженото тесто протича спиртна и млечна ферментация с формиране на нужните за организма органични киселини, които оказват помощ за развиването на потребната микрофлора.
Мит 2. Хлябът предизвика диабет вид 2 и усилва тежестта
Истината. Човек напълнява не от въглехидратите, а от тяхното количество. Потребността от въглехидрати е 50-60% от дневните калории. Въглехидратите са разнообразни. Този, който желае да отслабне, би трябвало да избира „ бавни” въглехидрати, които не водят до внезапно повишаване на кръвната захар и дават чувство за засищане. А прибавянето на захар следва да се ограничи до 10% от дневните калории.
Черният самун е потребен при диабет, защото е богат на хранителни нишки и дава дълготрайно възприятие за засищане. Диабетът се предизвика не от хляба, а от непотребната храна, водеща до образуването на мастни тъкани в организма. Хлябът, преди всичко ръженият, в допустими количества пази от захарен диабет, защото е богат на хранителни нишки, скъпи за хора с нарушена въглехидратна и липидна обмяна.
Мит 3. Хлябът съдържа глутен – отрова за червата, черния дроб и жлъчния мехур
Истината. Глутенът съставлява група белтъчини, които се съдържат в пшеницата, ръжта, ечемикът, другите зърнени артикули. Само хора с цьолиакия би трябвало да изключат това вещество от менюто си. Останалите няма от какво да се опасяват. Глутенът, както и другите растителни белтъчини, е източник на незаменими аминокиселини.
Мит 4. Само хлябът без дрожди е потребен
Истината. При приготвянето на всевъзможен вид самун се употребяват дрожди, само че в процеса на печене тяхната жизнедейност се приключва поради високата температура. В готовия самун няма дрожди.
Мит 5. Белият самун е нездравословен
Истината. В белия самун има по-малко целулоза и витамини, в сравнение с в черния и пълнозърнестия, само че в някои обстановки белият самун е за предпочитане. Само артикул от пресято брашно или от най-голям клас се предлага на хора, чийто храносмилателен тракт изисква лесноусвояема храна – да вземем за пример след интервенция на храносмилателните органи.
Има болести, като колит, гастрит с нараснала киселинност, язвена болест на стомаха и хранопровода, при които, в случай че се употребява черен самун при обострянето им, това ще провокира болежка, метеоризъм и други неприятности на пациента.
В такива случаи се предлага бял самун, по-добре подсушен, тъй като прясно изпеченият може да провокира сходни признаци у хора с проблеми със стомашно-чрения тракт. Белият самун е за предпочитане от хората с незадоволително тегло.
Мит 6. Ръженото брашно е по-слабо калорично
Истината. В брашното калоричността е идентична: 340 ккал на 100 година Но хлябът не е единствено брашно, по тази причина калоричността на готовия артикул е по-висока. Ръженият и ръжено-пшеничният самун съдържат 200-230 ккал, белият – 250-270 ккал, хлябът за наздравици – 300 ккал. Черният самун може да се окаже по-калоричен от белия, в случай че в него са добавени семена, ядки, стафиди. Калоричността на всеки вид самун фактически е висока, по тази причина дневната норма е 150 г.
Истината. Хлябът е с богат витаминно-минерален състав. Съдържа витамини от групата В, манган и магнезий, нужни на нервната система за отбрана от напрежението. В пълнозърнестия самун да вземем за пример, има 130 мг магнезий в 100 г, а това е една трета от дневната доза на човек. Хлябът съдържа молибден, силиций и селен, мед и кобалт, фосфор и цинк.
Той е източник на хранителни нишки, целулоза, която е нужна за здрава чревна микрофлора, а значи и за имунитета. Ръженият самун е потребен, защото съдържа повече витамини, минерални субстанции, хранителни нишки. Такъв самун се подготвя със закваска, поради което в ръженото тесто протича спиртна и млечна ферментация с формиране на нужните за организма органични киселини, които оказват помощ за развиването на потребната микрофлора.
Мит 2. Хлябът предизвика диабет вид 2 и усилва тежестта
Истината. Човек напълнява не от въглехидратите, а от тяхното количество. Потребността от въглехидрати е 50-60% от дневните калории. Въглехидратите са разнообразни. Този, който желае да отслабне, би трябвало да избира „ бавни” въглехидрати, които не водят до внезапно повишаване на кръвната захар и дават чувство за засищане. А прибавянето на захар следва да се ограничи до 10% от дневните калории.
Черният самун е потребен при диабет, защото е богат на хранителни нишки и дава дълготрайно възприятие за засищане. Диабетът се предизвика не от хляба, а от непотребната храна, водеща до образуването на мастни тъкани в организма. Хлябът, преди всичко ръженият, в допустими количества пази от захарен диабет, защото е богат на хранителни нишки, скъпи за хора с нарушена въглехидратна и липидна обмяна.
Мит 3. Хлябът съдържа глутен – отрова за червата, черния дроб и жлъчния мехур
Истината. Глутенът съставлява група белтъчини, които се съдържат в пшеницата, ръжта, ечемикът, другите зърнени артикули. Само хора с цьолиакия би трябвало да изключат това вещество от менюто си. Останалите няма от какво да се опасяват. Глутенът, както и другите растителни белтъчини, е източник на незаменими аминокиселини.
Мит 4. Само хлябът без дрожди е потребен
Истината. При приготвянето на всевъзможен вид самун се употребяват дрожди, само че в процеса на печене тяхната жизнедейност се приключва поради високата температура. В готовия самун няма дрожди.
Мит 5. Белият самун е нездравословен
Истината. В белия самун има по-малко целулоза и витамини, в сравнение с в черния и пълнозърнестия, само че в някои обстановки белият самун е за предпочитане. Само артикул от пресято брашно или от най-голям клас се предлага на хора, чийто храносмилателен тракт изисква лесноусвояема храна – да вземем за пример след интервенция на храносмилателните органи.
Има болести, като колит, гастрит с нараснала киселинност, язвена болест на стомаха и хранопровода, при които, в случай че се употребява черен самун при обострянето им, това ще провокира болежка, метеоризъм и други неприятности на пациента.
В такива случаи се предлага бял самун, по-добре подсушен, тъй като прясно изпеченият може да провокира сходни признаци у хора с проблеми със стомашно-чрения тракт. Белият самун е за предпочитане от хората с незадоволително тегло.
Мит 6. Ръженото брашно е по-слабо калорично
Истината. В брашното калоричността е идентична: 340 ккал на 100 година Но хлябът не е единствено брашно, по тази причина калоричността на готовия артикул е по-висока. Ръженият и ръжено-пшеничният самун съдържат 200-230 ккал, белият – 250-270 ккал, хлябът за наздравици – 300 ккал. Черният самун може да се окаже по-калоричен от белия, в случай че в него са добавени семена, ядки, стафиди. Калоричността на всеки вид самун фактически е висока, по тази причина дневната норма е 150 г.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ