Учени с пробив за тайната на морските чудовища
Мистериозно държание на китове, което неотдавна беше следено от учени, може да изясни фантастичните исторически разкази за морски чудовища, сочи изследване.
Изследователите откриха доказателства, че хората може да са документирали странното държание на морските бозайници, още преди към 2000 години. Проучването, оповестено в списанието Marine Mammal Science, разказва в детайли по какъв начин народите през Античността и Средновековието може да са били очевидци на това държание.
Ранни разкази демонстрират, че създанието е считано за тип кит. Тези описания обаче постоянно са пресилени или украсени със сюрреалистични елементи. Но през последните епохи тези по-стари хроники може да са били неправилно тълкувани като изобразяващи фантастични морски създания като кракен и даже русалки.
Поведението на китовете се отнася до тактика за хранене, документирана за първи път от модерни учени през 2000-те години. Наблюдаван е при два типа китове от противоположните страни на земното кълбо.
Тя включва китове, които дебнат неподвижно на повърхността на водата с необятно отворени уста. След това търпеливо изчакват рибни пасажи да заплуват във водата сред челюстите им, преди да ги затворят.
Рибите влизат в челюстите с неправилното разбиране, че са намерили безвредно място за леговище от хищници. Това държание е следено при гърбати китове в североизточната част на Тихия океан и е наречено „ хранене в капан “. Учените също документират доста сходно, само че евентуално друго държание измежду китовете на Брайд в Тайландския залив. Наричат го „ зареждане с вода “.
Джон Маккарти, морски археолог от университета Флиндърс в Аделаида, Австралия, и създател на проучването, разкавза пред Newsweek: „ Първите наблюдения на тази тактика за хранене на китове бяха направени през 2011 година от морски биолози, работещи край остров Ванкувър в Канада, само че това беше докладвано едвам през 2018 година като ново държание, наречено хранене с капан.
„ През 2017 година различен екип в Тайланд рапортува за съвсем идентично държание при различен тип кит, като го назова зареждане в вода “, сподели Маккарти.
„ Не е известно дали това са идентични, или просто доста сходни държания. Въпреки това, като се има поради, че те са от противоположните страни на земното кълбо и в два разнообразни типа, това допуска, че държанието може да е релативно необятно публикувано измежду китовете и да се употребява в разнообразни среди. "
Все още е ненапълно тайнственост, за какво това държание е документирано от учените едвам през последните няколко години. Но откривателите спекулират, че засиленият мониторинг на китовете или изменящите се условия на околната среда могат да бъдат вероятни пояснения.
Вдъхновението за последната констатация идва, когато Маккарти чете за исландската митология. Той видя любопитни прилики сред историческите трудове и неотдавна следения феномен на хранене.
" Работил съм тук-там за корабокрушения в Исландия и Северния Атлантик и постоянно съм се интересувал от морската история на района ", сподели Маккарти.
" Четях за исландската митология и попаднах на отпратка към морско страшилище, което хваща риби в капан, употребявайки устата си, като стои неподвижно на повърхността на водата и ги примамва да влязат, преди да затвори устата си, с цел да ги хване. Това ми подсети за видео, което бях гледал онлайн на кит, който се храни по същия метод “, добави Маккарти.
„ След като разискаха концепцията с специалисти по средновековна литература, те откриха от ден на ден и повече данни, които наподобява подкрепяха теорията, че двете концепции са свързани. “
Маккарти и сътрудниците му откриват неидентифицирани по-рано, само че " поразителни " паралели сред характерностите на неотдавна следените тактики за хранене и морско създание, разказано в антични и средновековни източници.
„ Това творение е било известно в древността и средновековието като „ аспидохелон “, а в скандинавските и по-късни времена като „ хафгуфа “, споделя Маккарти. „ Като цяло се смяташе за митично или фантастично, само че бе включено в листата наред с най-вече действителни създания, които в този момент са разказани от науката. Всъщност може да е много тъкмо изложение на рядко следената тактика за хранене, употребена от китове. “
Данните за хафгуфа може да бъдат проследена до създанието аспидохелон, което за първи път се появява във Physiologus - античен ръкопис, в началото написан на гръцки. Ръкописът е формиран от незнаен създател в Александрия, Египет, и се счита, че датира от към втори век.
В книгата се събира информация за същества - действителни и фантастични - от ранните естествени историци. По-късно е преведен на няколко езика, в това число исландски към 1200 година
Исторически разкази за създанието, датиращи от антични времена чак до 17 век, наподобява третират животното като тип кит.
Но от този век нататък стартират да се появяват недоразумения по отношение на по-ранните описания на създанието. Тези по-късни учени наподобява бъркат хафгуфа с фантастични създания като кракен и даже русалки.
„ След XVII-ти век писателите стават по-объркани за създанието по някаква причина и някои писатели споделят, че това е другото име за митичния кракен и затова някакъв тип великански калмар “, сподели Маккарти.
„ Всъщност кракенът е относително съвременно откритие, доста по-ново време от хафгуфа/аспидохелон.
„ Хафгуфа също е изобразяван в новото изкуство като гигантска костенурка или родово творение, сходно на Годзила, и има доста комплициране заради тези писатели от XVIII-ти век “, добави Маккарти.
„ Наскоро издадена видео игра, наречена God of War, даже изобрази хафгуфа като гигантска медуза. Ние обаче открихме, че най-ранните източници са били ясни и поредни за удивително дълъг интервал в описанието на създанието като тип огромен кит. “
Там, където се появяват нови описания в скандинавските разкази за средновековния интервал, Маккарти сподели, че те наподобяват на външния тип на хранещи се със упоменатия капан китове.
Те разказват устата на съществото като две скали, стърчащи от водата. Констатациите от последното изследване повдигат опцията тази тактика за хранене да е съществувала в далечното минало и да не е ново събитие.
„ Ако има същинска връзка сред тези феномени, това допуска, че историческите описания може да са по-надеждни и да съдържат повече информация за античните морета, “, сподели Маккарти. „ Това може също по този начин да въодушеви някои нови проучвателен насоки за морските биолози, които могат в допълнение да проучат какъв брой остарели са тези „ нови “ държания. “
Изследователите откриха доказателства, че хората може да са документирали странното държание на морските бозайници, още преди към 2000 години. Проучването, оповестено в списанието Marine Mammal Science, разказва в детайли по какъв начин народите през Античността и Средновековието може да са били очевидци на това държание.
Ранни разкази демонстрират, че създанието е считано за тип кит. Тези описания обаче постоянно са пресилени или украсени със сюрреалистични елементи. Но през последните епохи тези по-стари хроники може да са били неправилно тълкувани като изобразяващи фантастични морски създания като кракен и даже русалки.
Поведението на китовете се отнася до тактика за хранене, документирана за първи път от модерни учени през 2000-те години. Наблюдаван е при два типа китове от противоположните страни на земното кълбо.
Тя включва китове, които дебнат неподвижно на повърхността на водата с необятно отворени уста. След това търпеливо изчакват рибни пасажи да заплуват във водата сред челюстите им, преди да ги затворят.
Рибите влизат в челюстите с неправилното разбиране, че са намерили безвредно място за леговище от хищници. Това държание е следено при гърбати китове в североизточната част на Тихия океан и е наречено „ хранене в капан “. Учените също документират доста сходно, само че евентуално друго държание измежду китовете на Брайд в Тайландския залив. Наричат го „ зареждане с вода “.
Джон Маккарти, морски археолог от университета Флиндърс в Аделаида, Австралия, и създател на проучването, разкавза пред Newsweek: „ Първите наблюдения на тази тактика за хранене на китове бяха направени през 2011 година от морски биолози, работещи край остров Ванкувър в Канада, само че това беше докладвано едвам през 2018 година като ново държание, наречено хранене с капан.
„ През 2017 година различен екип в Тайланд рапортува за съвсем идентично държание при различен тип кит, като го назова зареждане в вода “, сподели Маккарти.
„ Не е известно дали това са идентични, или просто доста сходни държания. Въпреки това, като се има поради, че те са от противоположните страни на земното кълбо и в два разнообразни типа, това допуска, че държанието може да е релативно необятно публикувано измежду китовете и да се употребява в разнообразни среди. "
Все още е ненапълно тайнственост, за какво това държание е документирано от учените едвам през последните няколко години. Но откривателите спекулират, че засиленият мониторинг на китовете или изменящите се условия на околната среда могат да бъдат вероятни пояснения.
Вдъхновението за последната констатация идва, когато Маккарти чете за исландската митология. Той видя любопитни прилики сред историческите трудове и неотдавна следения феномен на хранене.
" Работил съм тук-там за корабокрушения в Исландия и Северния Атлантик и постоянно съм се интересувал от морската история на района ", сподели Маккарти.
" Четях за исландската митология и попаднах на отпратка към морско страшилище, което хваща риби в капан, употребявайки устата си, като стои неподвижно на повърхността на водата и ги примамва да влязат, преди да затвори устата си, с цел да ги хване. Това ми подсети за видео, което бях гледал онлайн на кит, който се храни по същия метод “, добави Маккарти.
„ След като разискаха концепцията с специалисти по средновековна литература, те откриха от ден на ден и повече данни, които наподобява подкрепяха теорията, че двете концепции са свързани. “
Маккарти и сътрудниците му откриват неидентифицирани по-рано, само че " поразителни " паралели сред характерностите на неотдавна следените тактики за хранене и морско създание, разказано в антични и средновековни източници.
„ Това творение е било известно в древността и средновековието като „ аспидохелон “, а в скандинавските и по-късни времена като „ хафгуфа “, споделя Маккарти. „ Като цяло се смяташе за митично или фантастично, само че бе включено в листата наред с най-вече действителни създания, които в този момент са разказани от науката. Всъщност може да е много тъкмо изложение на рядко следената тактика за хранене, употребена от китове. “
Данните за хафгуфа може да бъдат проследена до създанието аспидохелон, което за първи път се появява във Physiologus - античен ръкопис, в началото написан на гръцки. Ръкописът е формиран от незнаен създател в Александрия, Египет, и се счита, че датира от към втори век.
В книгата се събира информация за същества - действителни и фантастични - от ранните естествени историци. По-късно е преведен на няколко езика, в това число исландски към 1200 година
Исторически разкази за създанието, датиращи от антични времена чак до 17 век, наподобява третират животното като тип кит.
Но от този век нататък стартират да се появяват недоразумения по отношение на по-ранните описания на създанието. Тези по-късни учени наподобява бъркат хафгуфа с фантастични създания като кракен и даже русалки.
„ След XVII-ти век писателите стават по-объркани за създанието по някаква причина и някои писатели споделят, че това е другото име за митичния кракен и затова някакъв тип великански калмар “, сподели Маккарти.
„ Всъщност кракенът е относително съвременно откритие, доста по-ново време от хафгуфа/аспидохелон.
„ Хафгуфа също е изобразяван в новото изкуство като гигантска костенурка или родово творение, сходно на Годзила, и има доста комплициране заради тези писатели от XVIII-ти век “, добави Маккарти.
„ Наскоро издадена видео игра, наречена God of War, даже изобрази хафгуфа като гигантска медуза. Ние обаче открихме, че най-ранните източници са били ясни и поредни за удивително дълъг интервал в описанието на създанието като тип огромен кит. “
Там, където се появяват нови описания в скандинавските разкази за средновековния интервал, Маккарти сподели, че те наподобяват на външния тип на хранещи се със упоменатия капан китове.
Те разказват устата на съществото като две скали, стърчащи от водата. Констатациите от последното изследване повдигат опцията тази тактика за хранене да е съществувала в далечното минало и да не е ново събитие.
„ Ако има същинска връзка сред тези феномени, това допуска, че историческите описания може да са по-надеждни и да съдържат повече информация за античните морета, “, сподели Маккарти. „ Това може също по този начин да въодушеви някои нови проучвателен насоки за морските биолози, които могат в допълнение да проучат какъв брой остарели са тези „ нови “ държания. “
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ