Мистериозно нараняване, претърпяно от 16-годишно момиче, което не носи забрадка

Мистериозно пострадване, претърпяно от 16-годишно момиче, което не носи кърпа забрадка, до момента в който се качвате на трен на метрото в столицата на Иран, още веднъж разпали гнева тъкмо след една година от гибелта на Махса Амини и провокираните от нея митинги в цялата страна

ДУБАЙ, Обединени арабски емирства -- Мистериозно пострадване, претърпяно от 16-годишно момиче, което се качи на трен на метрото в иранската столица без кърпа, провокира още веднъж гнева тъкмо след една година годишнина от гибелта на Махса Амини и провокираните от нея митинги в цялата страна.

Какво се случи в няколко секунди, откакто Армита Джераванд влезе във влака в неделя, остава под въпрос. Докато другарка сподели на иранската държавна телевизия, че си е блъснала главата в платформата на станцията, беззвучният кадър, излъчен от оператора извън на колата, е блокиран от инцидентен наблюдаващ. Само секунди по-късно нейното отпуснато тяло е отнесено.

Майката и бащата на Джераванд се появиха в фрагменти от държавни медии, казвайки, че проблем с кръвното налягане, рухване или може би и двете са съдействали за пострадването на щерка им.

Активисти в чужбина настояват, че Джераванд може да е била бутната или нападната, тъй като не е носила хиджаб. Те упорстват за без значение следствие от задачата на Организация на обединените нации за определяне на обстоятелствата по отношение на Иран, цитирайки потреблението на напън от страна на теокрацията върху фамилиите на жертвите и историята на държавната телевизия за лъчение на стотици принудени признания.

Нараняването на Джераванд идва и откакто Иран върна своята морална полиция — която деятелите замесват в гибелта на Амини поради хипотетичния й развинтен хиджаб — назад на улицата и до момента в който законодателите упорстват да се наложат още по-строги санкции за тези, които подценяват наложителното покриване на главата.

„ Момичетата са подложени на принуждение по улиците и по-късно фамилиите им са принудени да защитят държавното управление, отговорно за това принуждение “, сподели Хади Гхаеми, изпълнителен шеф на основания в Ню Йорк Център за човешки права в Иран.

За религиозните мюсюлмански дами покриването на главата е знак за благочестие пред Бог и невзискателност пред мъже отвън фамилиите си. В Иран хиджабът - и всеобхватният черен чадор, носен от някои - също от дълго време е политически знак, изключително откакто стана наложителен в годините след Ислямската гражданска война от 1979 година Иран и прилежащ Афганистан, ръководен от талибаните, са единствените страни, в които хиджабът остава наложителен за дамите.

След гибелта на Амини и широкомащабните митинги утихнаха, доста дами в Техеран може да се види без хиджаб в нарушаване на закона.

Гераванд получи пострадването си в неделя сутринта на Мейдан-Е Шохада, или Площада на мъчениците, метростанция в Южен Техеран. Слуховете за това по какъв начин е претърпяла пострадването бързо се разпространиха.

До вторник организацията Hengaw за правата на индивида, която рапортува за злоупотреби в западния кюрдски район на Иран, разгласява фотография, на която се споделя, че демонстрира Джераванд в болничното заведение, главата й увита в бинтове, до момента в който остава в кома.

Гераванд „ беше физически атакуван от управляващите в станция Шохада в метрото на Техеран за това, което възприеха като неспазване на наложителното носене на хиджаб “, твърди Хенгау, цитирайки отчети, които сподели то получи. „ В резултат на това тя получи тежки пострадвания и беше превозена в болничното заведение. “

Асошиейтед прес не съумя да удостовери точните условия за аргументите за Джераванд пострадвания.

Късно в сряда иранската държавна телевизия излъчи съвсем всички записи от камери за наблюдаване, обхващащи 16-те минути, прекарани от Джераванд в метростанцията преди пострадването й. Тя влезе в 6:52 сутринта, след което се спусна по ескалатор. Единственото спиране, към минута и половина, се случва преди тя да стигне до вратата на турникета, където употребява картата си за метро. Кадрите включват нейното извършване на покупки за лека закуска, по-късно вървене до перона и очакване на влака.

В немите фрагменти Джераванд, който деятелите разказват като състезател по таекуондо, наподобява спокоен и здрав. Анализът на фрагментите от AP кадър по кадър не сподели признаци излъченото видео да е манипулирано.

В 7:08 сутринта Джераванд влиза във вагон номер 134 — последният във влака и евентуално купе единствено за дами. Нов кондуктор на влака се доближава, когато тя влиза, тялото му блокира изгледа на вратата, през която тя минава. В рамките на четири секунди една жена излиза обратно от влака и може да се види единствено парче от главата на Джераванд, до момента в който лежи на пода на влака. След това дамите издърпват отпуснатото тяло на Джераванд и тичат за помощ, до момента в който влакът потегля.

Репортажът на иранската държавна телевизия обаче не включва фрагменти от вътрешността на влака себе си и не предложи пояснение за какво не е бил пуснат. Повечето вагони на метрото в Техеран имат голям брой камери за видеонаблюдение, които се виждат от личния състав по сигурността.

„ Отказът да се разгласяват фрагментите единствено ускорява подозренията по отношение на формалния роман “, сподели основаната в Осло група Iran Human Rights.

Спешни медицински техници водиха Джераванд в болница Фаджр, която е в база на иранските военновъздушни сили и е едно от най-близките медицински заведения до станцията. Във времето след пострадването й силите за сигурност са арестували публицист от вестник Shargh, който е отишъл в болница, съгласно основания в Ню Йорк Комитет за отбрана на публицистите. Shargh, новаторски вестник, също оказа помощ за насочването на отчетите към гибелта на Амини.

Вече пострадването на Джераванд притегли интернационално внимание, нещо, което държавното управление на Иран се опита да отхвърли. Германският външен министър Аналена Бербок написа онлайн: „ Отново млада жена в Иран се бори за живота си. Само тъй като си сподели косата в метрото. Непоносимо е. “

Съединени американски щати Заместник-специалният делегат за Иран Абрам Пейли също написа, че е „ шокиран и угрижен от известията, че по този начин наречената морална полиция на Иран е нападнала 16-годишната Армита Джераванд. “

Иранските управляващи евентуално се тормозят този случай да ескалира в национален яд, както в тази ситуация с Амини. Жените не престават да подценяват закона за хиджаба макар възходящите репресии. Това включва това, което Шарг разказа като наемане от градската администрация на Техеран на към 400 души като „ пазачи на хиджаб “, които да дават устни предизвестия, да предотвратяват влизането на непокрити дами във вагоните на метрото и да ги предават на полицията.