Мисля си тези дни: все повече изскача наяве, че цялата

Мисля си тези дни: от ден на ден изскача нескрито, че цялата тази игра с митингите против ББ („ инцидентно “ подкрепени от про-руските сили в България), крайната реакция на ГЕРБ тогава (конфликтите, нападателния дискурс против протестиращите, и боя), в действителност е била режисура, с цел да се откри „ внимателно “ руско-турското въздействие у нас, да се сътвори една патова обстановка, доста комфортна за пред Европа (защото страната, олигархията, корупцията не може да съществува без европейските фондове), само че в действителност прекомерно приятна за Москва действителност. Мнозина от демократичната общност(включително пишешият това) се подлъгаха, че това са протести против корупцията. Може и да бяха, първоначално. Но както един интелигентен човек споделяше – „ Няма неуместен възторг “: Така пРезидента беше закован на поста си, мнозина от демократичната общественост се подхлъзнаха, даже гласоподаваха за него. И цялото „ разделяне “, и несъставяне на държавни управления, в действителност обслужват тираничните режими, които ни заобикалят. Обслужват МаЦква, пРезидента, Мутрофанова… Истеричното врякане във ФБ, от подставени, или напряко захлебващи към осите на злото „ инфлуенсъри “ (четете газ, стопански ползи, спонсори, дПс…), и основаването на сякаш „ кардинални “, псевдо-морални постановки, основават идеалната атмосфера за крепене на статуквото. Знам, че е доста cool да събираш likes с постове против Боко и ГЕРБ. (и да, подигравките и недоволството против тях са си ги заслужили) Но в края на деня неизбежно идва въпроса – А кой печели от всичко това? Знам, че никой в България не си признава, че са го създали на простак, че е сбъркал. Че се е подхлъзнал. Никой не се извинява по-късно. Divide et impera. Което обрича България на бедност и страдалчество. Единствената ни вяра е и двамата диктатори – Путлер и Ердоган да се сгромолясат, по-скоро. Така, че – Украйна се бори за нашето оцеляване. Едва когато Путлер се сгромоляса, Ердоган си отиде – и тогава в България можем да си приказваме за политика, и за действителен разцвет. Дотогава – всичко е преместване на пешките напред-назад. Така мисля аз. Но считам, че ние (включвам себе си), изискуем опрощение на обществото, че с дейности, статуси, докарахме нещата до такава степен, че „ Възраждане “ да маршируват с грамадни крачки към ръководство на страната, а Руското посолство да ръководи страната по време на война. За което, персонално аз, се оправдавам. Теодор Ушев, коментар във фейсбук