Мисля си, че проф. Габровски само да присади мозък на

Мисля си, че проф. Габровски единствено да присади мозък на Кирил Петков, ще е венец на неговия престой в политиката.

Защото сега кандидатурата му за министър председател може да се съпостави единствено с групова мозъчна интервенция...

И в случай че не се осъзнаят в Парламента, ще се окаже единствената му несполучлива през цялата му кариера интервенция.

Защото българският " политик " не може да осмисли саможертвата на човек, който може да захвърли цялата успешност на професионалния си живот, за несигурността в политиката.

Всъщност, единственото несъмнено в нашия политически живот е, че средата му не е стерилна като в операционна зала. Средата е като в клоака.

Проф. Габровски (както и Герджиков, между другото " ) по нещо наподобяват на тези сполучливи българи, които зарязват благосъстояния и сполучлив живот в Австралия и Америка, с цел да положат непринудено костите си из окопите на Балканската война.

А до момента в който в политиката не може да се осмисли сходен акт, не жест, а акт, то тогава политиката ни ще наподобява на стих от Миряна Башева: " А на културния фронт - лайна "... Или на Левчевото: " Човек за индивида е българин "...

Докато не осъзнаем Иван Динковото: " Бих обичал своето Отечество, в случай че нямах съотечественици "...

Мисля, че и това е мотив за размисъл, преди да влезем в операционната за присаждане на мозък...