Личкана се присъедини към приятелите си от 90-те - Жоро Илиев, Италианеца, Цеко, Тольо, Диана Богданова
Мисля радикално да трансформира живота си. Искам да не ме виждат, да не се набивам на очи. Имам основателна причина за това.
Прочетете още
Това споделя Ангел Личканов през 2014 година в изявление за TrafficNews. Ден по-рано е излязъл от пандиза, където излежава най- огромна присъда, която в миналото български съд е давал поради ударен пестник – 2,4 години действително. Тогава Личкана е на 45 години, а присъдата му не инцидентно е толкоз огромна – зад тила си той към този момент е натрупал дебело престъпно досие.
Родом от Първомайско, в края на 80-те години той идва в Пловдив. 90-те години го заварват с насъбран криминален опит, безрасъдна храброст и цялостно игнориране на законите. В годините след началото на Прехода постоянно може да бъде видян в компанията на пловдивчанката Диана Богданова, която по това време е близка с много по-възрастния италиански предприемач Лино Тонан. Пред 1994 година е похитен италианеца Алдо Ламарадо. Той е пребит и ограбен от 4 ма души, като един от обвинените е Личканов.
След това стартира да работи за ВИС-2, не крие връзките си с братята Георги и Васил Илиеви. Според осведомени по това време те му разпореждат контрола на търговията с дрога в Пловдив, защото предшественикът му е решил да се отдръпна. В тези години Личкана е постоянен посетител на нощните клубове, като се движи с към 20 души защита. Или най-малко той ги третира като такива. Сблъсъците му по заведенията са нарицателни. Част от постоянната клиентела се опасява от него, а други гледат на него с огромна доза неуважение.
Всичко продължава до 2003 година, когато против Личканов е повдигнато обвиняване, че е изнудвал асеновградския предприемач Васил Пиронков за 25 000 $.
На 23 март 2003 Личканов посетил офиса на Пиронков и му съобщил, че има поръчка за неговото ликвидиране, за която са платени 25 хиляди щатски $. Обяснил му, че убийството може да не бъде осъществено, в случай че самият Пиронков му даде 200 хиляди щатски $. Заплашеният мъж споделил, че не може да събере толкоз пари. Тогава Личканов му дал период до края на седмицата да даде 25 хиляди щатски $ в кеш, а за останалите пари – да трансферира собствеността на два рейса на компанията, които се равнявали по стойност на желаната сума. На разлъка го предизвестил, че в случай че не даде парите освен на него, само че и на децата и фамилията му може да се случи нещо.
Пиронков обаче се оплакал в полицията и полицията потегля по следите му. Близо година Личкана се укрива /според осведомени е живеел при любовницата си в ЖР „ Тракия ” не без знанието на полицията/. Междувременно излиза наяве, че е отправил смъртносни закани към окръжния арбитър Галя Георгиева, която повече от 7 месеца се е движела с защита от отдел „ Издирване ”. До залавянето му, под защита е и самия Пиронков. През лятото на 2004 година тогавашният шеф на пловдивската полиция стопира отпуските на всички началници и слага ултиматум Личкана да бъде хванат. Въпреки това още няколко месеца той продължава на оглавява Топ 10 на най- търсените нарушители в града. В последна сметка при познавач акция, в която се включват и софийски ченгета, Личкана е арестуван в апартамент в ЖР „ Тракия ”.
По същото време против Личканов се водят още три каузи за изнудване, само че те по този начин и не стигат до съда.
През 2007 година Върховен касационен съд постановява окончателната присъда и Личканов влиза за 8 години в пандиза. До последно обаче той твърди, че е почтен и декларира, че е обвиняванията против него са нагласени. В изявление през 2010 година насочва обвиняванията към някогашният към този момент основен секретар на Министерство на вътрешните работи Валентин Петров. Твърди, че е извикан от самия Пиронков, който го помолил за подпомагане, защото дължал огромна сума пари на Косьо Самоковеца. Личкана обезпечил защита на Пиронков и гарантирал пред Самоковеца, че транспортният необут ще му се издължи.
Няколко години по-късно Дон Личи /както го назовават някои/ още веднъж влиза в пандиза. Този път поради прославутия пестник, който удря на жена в коктейл – бар „ Авеню ”. Следващият му конфликт със закона е, когато блъска с колата си момче на бул. „ Цар Борис Трети Освободител ”. Той издъхва няколко дни по-късно в болничното заведение. В края на следствието обаче прокуратурата смъкна обвиняванията от него, защото се откри, че Личканов е карал със скорост под позволената. Неговата версия бе, че детето е скочило пред колата и е било от група за изнудване на водачи.
Въпреки клетвите и обещанията за смяна, които Личкана даваше обществено и в изявленията, през 2020 година той бе хванат да придвижва чувал с марихуана през границата ни с Турция. След няколко месеца обвиненият излезе под гаранция, а делото закрета. До 28 юни 2023 година, когато той за следващ път бе задържан, откакто против него постъпили тъжба от шофьорка, която бил блъснал след сдърпване на пътя и лидер на рейс, чието стъкло счупил след скандал.
И двете инстанции на съда потвърдиха мярката му за неотклонение, а в правосъдна зала Личкана съобщи, че „ не се гледа действието, а се гледа единствено името му. „ Айде, слагайте ми белезниците, в случай че би трябвало ще се боря, с цел да потвърдя, че не е истина ” съобщи Личкана пред Окръжен съд. Но такава опция той няма да има. На 20 юли ъндърграунд героя се причисли към приятелите си от 90 – Жоро Илиев, Италианеца, Цеко, Тольо, Дияна Богданова, които по този начин и нямаха шанса да остареят.
История с непредвиден край
Смъртта на Личканов провокира стихия в няколко институции. Той издъхна в четвъртък следобяд в килията си в ареста, часове откакто е бил прегледан от кардиолог в болница „ Свети Иван Рилски ”. Той отива на обзор с позволение на наблюдаващия прокурор. Молбата на обвинения за здравна консултация е задоволена напълно – той отива в съответна болница, при лекуващия си доктор, в пожелан от него ден и час. В 11 часа той влиза на обзор в кардиологично поделение. От там нататък се появяват няколко въпросителни. Личканов излиза от болничното заведение с диагноза, че би трябвало незабавно да бъде приет в болница. Въпреки че, той е в болница и то тъкмо в кардиология, той не е оставен там, а е върнат в ареста. Адвокатът му Стоян Донков изпраща документите с лекарската рекомендация на имейла на наблюдаващия прокурор, който обаче по същото време е в съвещание. Когато прокурорът излиза от съда, обвиненият към този момент е мъртъв. Според Закона за осъществяване на наказванията, в незабавни случаи при неявяване на наблюдаващ прокурор, началникът на ареста с позволение на шефа на ГДИН, също може да позволи хоспитализация.
Районна прокуратура образува досъдебно произвеждане за породена гибел по несъобразителност против незнаен причинител. Ще бъдат разпитани всички, които имат отношение към проблема. Назначена е и аутопсия. Междувременно юристът на Личканов съобщи, че ще съди прокуратурата и ГДИН за безучастие, защото със забавянето си те са предизвикали гибелта на Личканов.
Прочетете още
Това споделя Ангел Личканов през 2014 година в изявление за TrafficNews. Ден по-рано е излязъл от пандиза, където излежава най- огромна присъда, която в миналото български съд е давал поради ударен пестник – 2,4 години действително. Тогава Личкана е на 45 години, а присъдата му не инцидентно е толкоз огромна – зад тила си той към този момент е натрупал дебело престъпно досие.
Родом от Първомайско, в края на 80-те години той идва в Пловдив. 90-те години го заварват с насъбран криминален опит, безрасъдна храброст и цялостно игнориране на законите. В годините след началото на Прехода постоянно може да бъде видян в компанията на пловдивчанката Диана Богданова, която по това време е близка с много по-възрастния италиански предприемач Лино Тонан. Пред 1994 година е похитен италианеца Алдо Ламарадо. Той е пребит и ограбен от 4 ма души, като един от обвинените е Личканов.
След това стартира да работи за ВИС-2, не крие връзките си с братята Георги и Васил Илиеви. Според осведомени по това време те му разпореждат контрола на търговията с дрога в Пловдив, защото предшественикът му е решил да се отдръпна. В тези години Личкана е постоянен посетител на нощните клубове, като се движи с към 20 души защита. Или най-малко той ги третира като такива. Сблъсъците му по заведенията са нарицателни. Част от постоянната клиентела се опасява от него, а други гледат на него с огромна доза неуважение.
Всичко продължава до 2003 година, когато против Личканов е повдигнато обвиняване, че е изнудвал асеновградския предприемач Васил Пиронков за 25 000 $.
На 23 март 2003 Личканов посетил офиса на Пиронков и му съобщил, че има поръчка за неговото ликвидиране, за която са платени 25 хиляди щатски $. Обяснил му, че убийството може да не бъде осъществено, в случай че самият Пиронков му даде 200 хиляди щатски $. Заплашеният мъж споделил, че не може да събере толкоз пари. Тогава Личканов му дал период до края на седмицата да даде 25 хиляди щатски $ в кеш, а за останалите пари – да трансферира собствеността на два рейса на компанията, които се равнявали по стойност на желаната сума. На разлъка го предизвестил, че в случай че не даде парите освен на него, само че и на децата и фамилията му може да се случи нещо.
Пиронков обаче се оплакал в полицията и полицията потегля по следите му. Близо година Личкана се укрива /според осведомени е живеел при любовницата си в ЖР „ Тракия ” не без знанието на полицията/. Междувременно излиза наяве, че е отправил смъртносни закани към окръжния арбитър Галя Георгиева, която повече от 7 месеца се е движела с защита от отдел „ Издирване ”. До залавянето му, под защита е и самия Пиронков. През лятото на 2004 година тогавашният шеф на пловдивската полиция стопира отпуските на всички началници и слага ултиматум Личкана да бъде хванат. Въпреки това още няколко месеца той продължава на оглавява Топ 10 на най- търсените нарушители в града. В последна сметка при познавач акция, в която се включват и софийски ченгета, Личкана е арестуван в апартамент в ЖР „ Тракия ”.
По същото време против Личканов се водят още три каузи за изнудване, само че те по този начин и не стигат до съда.
През 2007 година Върховен касационен съд постановява окончателната присъда и Личканов влиза за 8 години в пандиза. До последно обаче той твърди, че е почтен и декларира, че е обвиняванията против него са нагласени. В изявление през 2010 година насочва обвиняванията към някогашният към този момент основен секретар на Министерство на вътрешните работи Валентин Петров. Твърди, че е извикан от самия Пиронков, който го помолил за подпомагане, защото дължал огромна сума пари на Косьо Самоковеца. Личкана обезпечил защита на Пиронков и гарантирал пред Самоковеца, че транспортният необут ще му се издължи.
Няколко години по-късно Дон Личи /както го назовават някои/ още веднъж влиза в пандиза. Този път поради прославутия пестник, който удря на жена в коктейл – бар „ Авеню ”. Следващият му конфликт със закона е, когато блъска с колата си момче на бул. „ Цар Борис Трети Освободител ”. Той издъхва няколко дни по-късно в болничното заведение. В края на следствието обаче прокуратурата смъкна обвиняванията от него, защото се откри, че Личканов е карал със скорост под позволената. Неговата версия бе, че детето е скочило пред колата и е било от група за изнудване на водачи.
Въпреки клетвите и обещанията за смяна, които Личкана даваше обществено и в изявленията, през 2020 година той бе хванат да придвижва чувал с марихуана през границата ни с Турция. След няколко месеца обвиненият излезе под гаранция, а делото закрета. До 28 юни 2023 година, когато той за следващ път бе задържан, откакто против него постъпили тъжба от шофьорка, която бил блъснал след сдърпване на пътя и лидер на рейс, чието стъкло счупил след скандал.
И двете инстанции на съда потвърдиха мярката му за неотклонение, а в правосъдна зала Личкана съобщи, че „ не се гледа действието, а се гледа единствено името му. „ Айде, слагайте ми белезниците, в случай че би трябвало ще се боря, с цел да потвърдя, че не е истина ” съобщи Личкана пред Окръжен съд. Но такава опция той няма да има. На 20 юли ъндърграунд героя се причисли към приятелите си от 90 – Жоро Илиев, Италианеца, Цеко, Тольо, Дияна Богданова, които по този начин и нямаха шанса да остареят.
История с непредвиден край
Смъртта на Личканов провокира стихия в няколко институции. Той издъхна в четвъртък следобяд в килията си в ареста, часове откакто е бил прегледан от кардиолог в болница „ Свети Иван Рилски ”. Той отива на обзор с позволение на наблюдаващия прокурор. Молбата на обвинения за здравна консултация е задоволена напълно – той отива в съответна болница, при лекуващия си доктор, в пожелан от него ден и час. В 11 часа той влиза на обзор в кардиологично поделение. От там нататък се появяват няколко въпросителни. Личканов излиза от болничното заведение с диагноза, че би трябвало незабавно да бъде приет в болница. Въпреки че, той е в болница и то тъкмо в кардиология, той не е оставен там, а е върнат в ареста. Адвокатът му Стоян Донков изпраща документите с лекарската рекомендация на имейла на наблюдаващия прокурор, който обаче по същото време е в съвещание. Когато прокурорът излиза от съда, обвиненият към този момент е мъртъв. Според Закона за осъществяване на наказванията, в незабавни случаи при неявяване на наблюдаващ прокурор, началникът на ареста с позволение на шефа на ГДИН, също може да позволи хоспитализация.
Районна прокуратура образува досъдебно произвеждане за породена гибел по несъобразителност против незнаен причинител. Ще бъдат разпитани всички, които имат отношение към проблема. Назначена е и аутопсия. Междувременно юристът на Личканов съобщи, че ще съди прокуратурата и ГДИН за безучастие, защото със забавянето си те са предизвикали гибелта на Личканов.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ