Mисля, че всички имаме един човек в живота ни, който

Mисля, че всички имаме един човек в живота ни, който има непокътнато място, което никой не е кадърен да запълни. Той идва и си отива, играейки си със сърцето ни с всяка дума и всеки взор. Ние просто се усмихваме.

Всички се надяваме един ден връзките ни с този човек да се оправят, тъй като той е оня, от който няма да се откажеш. Никога не сте били „ просто другари “, колкото и да го твърдиш, и вярваш, че идващият път всичко ще се подреди.

Знаеш, че не е трябвало да се влюбиш в него, само че се е случило. Той дефинира възприятията ти към другите.

Вие се карате като стара женена двойка, само че и се защитавате, в случай че се наложи. Нищо не те наранява повече, в случай че той е засегнат. Той ненавижда всичките ти някогашни. Винаги е бил до теб в сложните моменти и те е успокоявал, до момента в който в главата си се е чудил за какво не признае всичко.

Той е бил твоето несъмнено място и компанията, когато си желала да бъдеш сама. Прекрасно, нали?

Той е желал да набие оня, който те е наранил в учебно заведение, до момента в който не ти се е извинил. Винаги се е кълнял, че ще те пази, и е запазил това заричане.

Без значение къде си и какво се е случило, когато му звъннеш, постоянно можеш да му разкажеш за деня си.

И двамата имате минало, от което се пробвате да избягате, само че не и от себе си. Знаете съвсем всяка ваша дребна загадка, занимания и ползи. Никога не го съдиш, тъй като и той не би. Все още играе значима роля в живата ти.

Той е всяко позвъняване на Нова година и за рождения ти ден в 12:00.

Има нещо особено за оня, от който не би се отказала, който ти е потвърдил, че времето няма да промени нищо. Доказал ти е, че дистанцията е елементарна математика.

Ти се надяваш. Това е единственото, което можеш да продължиш да правиш, до момента в който чакаш. Искаш единствено най-хубавото за него, въпреки и не всеки път да си част от това. Радваш се на достиженията му и той за твоите също. Докато го гледаш по какъв начин става все по-добър, осъзнаваш, че и ти се подобряваш.

Знаеш ли… Ако той те запознае с някое момиче, ти ще подадеш ръка и ще загърбиш цялата ви история, тъй като е минало. Защо ли? Защото в случай че този ден пристигна, ти ще си смела и ще посрещнеш това с усмивка.

Но с този въпрос идват още въпросителни като: А в случай че се съберем?

Мислиш си за бъдеще, което не знаеш дали съществува отвън въображението ти. Единственото, което можеш да направиш, е да се надяваш и да помниш какво сте претърпели.