Мисля, че няма какво да се каже. Това е нещо,

„ Мисля, че няма какво да се каже. Това е нещо, против което хората са решили да бъдат. Не съм сигурен какъв брой въобще са прочели пиесата? Това е много известна творба, доста позната и добра, съгласно мен – смешна. Не съм българин, само че не мога да си показва за какво тази художествена творба, чието деяние се развива в България, с чаровни български герои, би се смятала за толкоз обидна. Хората обаче се засягат от това, което счетат за обидно. Бих предпочел да можех да поканя протестиращите да изгледат постановката, тъй като се колебая, че щяха да я счетат за по този начин обидна. И несъмнено, това в никакъв случай не е било моето желание, нито на Народния спектакъл. Това е занимателна, чаровна сантиментална комедия. Това е. “ Това съобщи режисьорът Джон Малкович на продукцията „ Оръжията и индивидът “, която провокира митинги и конфликти пред Народния спектакъл. 

За своя опит с българската аудитория Малкович споделя: „ Не съм имал доста аудитория – може би по-малко от 60 души са я гледали. Няма по какъв начин да знам, само че хората, които бяха там нощес, се смяха на това, на което чаках, и мисля, че им хареса. Но съм имал постановки пред българска аудитория едвам няколко пъти. Тук, в Народния спектакъл, играхме постановката „ В самотата на памуковите полета “, като публиката беше доста радушна. После и във Варна, не си припомням дали имахме една или две постановки. Беше на един тип опера, творба, съчетаваща класическа музика – „ Адска комедия “, която в действителност беше извънредно надълбоко обидна и то по доста способи. Много притеснителна история, само че публиката беше страхотна. Опитът ми тук е с актьорите, които са невероятни. Много ми хареса да пристигам на работа всеки ден, да виждам какво вършат, какво им е хрумнало. Те са смешни, смели, проницателни, доста добре готови, доста изобретателни. За мен бе и още е същинско наслаждение. “

Относно дребната аудитория, участвала на премиерата, той споделя: „ Знаете ли, занимателно е. Миналата седмица изпратих на един доста добър другар от ранните ми дни в театъра къде репетирахме. Там има 89 места, а нашият спектакъл имаше 88 места. Често и нямахме въобще аудитория. Не се тормозя изключително от това. За комедията по-голямата публика е потребна, само че за трагична режисура не е от такова значение. Но в никакъв случай нямам упования. Твърде остарял съм за упования. Дали има петима, или цялостна зала, не знам. Не го мисля толкоз. Жалко е за Народния спектакъл, че толкоз малко от закупилите билети съумяха да влязат. И това не трябва да е разрешено. Протестиране – да, само че да се препречва влизането на хора, това не е симптом за цивилизовано общество. “

За реакцията си по време на празната зала режисьорът споделя: „ Нищо. Говорих с другари, които бяха тук, по други тематики. Имаше сърби, пристигнали от Народния спектакъл в Сърбия, тъй като това би трябвало да е пиеса, създаваща враждебна конюнктура към сърбите. Така най-малко ми споделиха, което е неуместно. На тях им хареса, най-малко ми се коства. От страната на баба ми имам сръбски корени. Харесвам Сърбия. Играл съм там. Всичко, изречено за пиесата, няма нищо общо с пиесата. Но това е нещо българско, нещо за политическа власт и впрочем. Не целя да наскърбявам българската войска нито памет от войната, нито каквото и да е било за България. Тук съм, тъй като одобрявам България. Но както споделих, хората се засягат по ред аргументи, а от време на време мотивът е да получат повече власт, не толкоз, че са наранени. Това е мое персонално мнение. И го виждам на всички места по света. Това не е единствено български проблем – това с тази пиеса. В целия свят има такива проблеми. Казваш това? Как смееш?! Наченато е придвижване за ограничение на свободата на словото, под предлог, че е език на омразата. Протестиращите против тази режисура имат цялостното право да заявят какъв брой не им харесва. Нито един от тях не я е виждал, само че няма никакъв проблем, би трябвало човек да има право да декларира какво не харесва. В свободните общества няма проблем. Но да се попречват други хора да дойдат, да преценяват сами за себе си, това е светотатство. Да мразиш… Хората непрекъснато ненавиждат неща. Но аз не ненавиждам това, което вършат протестиращите, изключително откровените такива – какъвто и % да са. Няма да се засегна от това, че те са се засегнали. Хората се наскърбяват от каквото решат. Нямам нищо срещу. Работата ми постоянно е обиждала хора и аз постоянно съм засягал хора. Разбирам. “

Режисьорът прибавя пред Нова тв, че не е първият път, когато изпитва сходна реакция на своя режисура: „ Правихме пиеса на популярен аржентински публицист. Не мога да кажа, че виновността бе моя. Но имахме дата за режисура в Буенос Айрес, три дни да подготвим драматизация, която приспособих по популярен аржентински разказ – „ Герои и гробове “, със заглавие „ Доклад за слепите “, което бе 24-минутна класическа музикална творба – 25 минути да е била. Някои хора доста тежко се засегнаха от тази. Другата пиеса, която се наложи да върша в отчаянието си, сътворих предния ден, тъй като промоутърите бяха оповестили, че е вечер с мен. Щях за 25 минути да върша събитие в границите на нещо друго. Ясно бях декларирал на тогавашния ми сътрудник. Неколкократно и недвусмислено го прецизирах. Но като дойдох в Буенос Айрес беше наречено „ Вечер с Джон Малкович “, което въобще не ми беше прелестно. Не съумях да схвана кой го бе споделил и всички ме лъгаха за това кой го е нарекъл „ Вечер с Джон Малкович “. Тогава режисирах режисура в Лондон и напълно ясно бях декларирал, че ще дойда и ще играя в Буенос Айрес, Мендоса. Много се радвах да го направя, само че единствено това щях да върша вечерта. Вместо това направихме напълно друга режисура, за която също се оплакваха. “

На въпроса дали събитията трансформират мнението му за България и българите, режисьорът дава отговор: „ Не, не. Разочароващо е, че хора, които са желали да го гледат, не съумяха да влязат. Но мога да си показва да се случва в целия свят, постоянно. В университетите в Америка студентите не желаят да слушат речи, с които не са съгласни. Как го реализират? Наричат го език на омразата, непристойно или фашистко, какво ли не. Не, те са фашисти, тъй като може да изслушат нещо, с което не са съгласни и съгласно мен е основополагащ детайл от културата да можеш да изслушаш неща, с които не си склонен. “

Относно вярата си в положителното и човечеството той споделя: „ Не. Видял съм доста неприятни неща в живота си. За страдание, съгласно мен е чаровна, занимателна пиеса с наситени и забавни български облици. Това ме натъжава. Жалко е. Още от лятото ми бяха споделили, че постановката може да породи разногласия. Казах на театъра, че евентуално не бих могъл да направя друга пиеса тази година, тъй като е прекомерно късно занапред да избера нещо, да го приготвя, да организираме всичко, само че на драго сърце бих го направил, в случай че желаете по този начин да действаме. Именно това бе решението на Народния спектакъл и го почитам. Много се веселя, че го направих. Ако пристигна аудитория, считам, че ще им хареса. Наистина просто по никакъв начин не я смятам за обидна, само че това не трансформира мнението ми за хората. За мен, политически движения… За това съм много безсрамен, тъй като съм безсрамен на тематика политика и идеология. Това, което употребяват хората за политическо внимание или власт, не ми харесва изключително. “

Малкович обобщава опита си в България, като акцентира, че би се върнал за различен план, в случай че бъде поканен.