Мисля, че Моментът на Запада отмина. Изпаднахме в зависимост. И

" Мисля, че Моментът на Запада отмина. Изпаднахме според. И двата лозунга, повтаряни до погнуса от Кръга на разсъдъка: “Силна Европа ” и “Европа е мир ”, получиха финален удар със Зелената договорка и Украйна. Първият гибелен удар: Зелената договорка. Тя задушава нашите предприятия, само че на първо място облагодетелства Buy China Act, т.е. поканата да се обърнем към Китай. С нормите на Зелената договорка нямаме различен избор, би трябвало да купуваме китайско. Хубава работа. Що се отнася до войната в Украйна, тя облагодетелства Buy American Act, тъй като американците са огромните бенефициенти от глобите. Това е двойното европейско слугинство. А ние станахме единството пространство в света, което към този момент не знае от кое място идва, което към този момент не има вяра в себе си. Франция загуби суверенитета си в интерес на Европа, която стана американски, китайски, африкански протекторат, преди да премине към етапа на халифата ".

В новата си книга Mémoricide (убийство на паметта) френският публицист Филип дьо Вилие написа, че церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж, е същински поврат, разкъсване на Франция със личната ѝ история. Филип дьо Вилие е някогашен държавен секретар по културата (1986-87 г.) във второто държавно управление на Ширак, народен представител и евродепутат. Той е създател и президент на “Движение за Франция ”, взе участие в президентските избори през 1995 и 2007 година По време на политическата си кариера и в своите книги пази християнските корени на Франция и се опълчва на процеса на ислямизация, който съгласно него е в ход в страната. Създател е на увеселителния парк “Пюи дю Фу ”, във Вандея, Западна Франция.

- Във вашата уводна глава обяснявате, че сте написали тази книга в отговор на церемонията по откриването на Олимпийските игри. “Пред целия свят извършихме самоубийството на Франция ”, пишете вие. Не е ли малко пресилено? Както и сравнението с рухването на Римската империя?

- Този миг на празничен и несметен нихилизъм ще остане в актуалната история като незабравим белег, явният знак, че постфренското въображение е повярвало, че би трябвало сега на обществено тържествуване Франция - страната хазаин - да се изложи на показ пред целия свят, да признае публично скъсването си с двадесетвековния пакт сред величието на Франция и свободата на света. Мултисцената, която ни показаха, беше притча на нашия удапък: Франция към този момент няма да се въплъщава в своите мемоари. Тя се перчи и кичи с охолно пренебрежение към всичко това, за което толкоз ѝ се възхищаваха в целия свят. Тази цермония в действителност ме накара да се замисля за края на Римската империя, когато патрициите, на ръба на своите хипокаусти, са се хилели, повтаряйки: “да умрем, до момента в който се забавляваме ”.

- Според вас тази гала е повече от “прегрешение ”, тя бележи поврат, даже прелом. Защо го казвате?

- Цивилизацията е обществено положение, в което оня, който идва на света, доста бързо осъзнава, че това, което счита, че може да даде, е безпределно по-малко тънко от това, което получава. Е, ние преминахме в назад обществено положение. И по тази причина тази гала е предобраз на един постисторически свят. Свят на неплатежоспособност, в който дългото време избледнява зад мимолетния каприз на комерсиалната волност. Свят, в който идващият момент изяжда предходния. Където прищявката прогонва светлинката. Където “тийнейджъроцентризмът ” приютява перверзното и неприличното. Новите медийни чудотворци направиха транспамет, присадиха една памет върху друга. Жак Атали най-добре заключи същността на церемонията: „ Това, което ще запомним, е съвкупността от всички провинения от всевъзможен тип, които видяхме там. Мисля, че това, което се задава тук, е интервал, на който Франция отвори пътя ”. Ето че идва огромното Прегрешение.

- Какво значи вашето заглавие Mémoricide (убийство на паметта)? Това мълчешком позоваване на вандейския геноцид ли е? Не е ли убийството на паметта методично заличаване на нашето минало, история, на всичко, което е направила Франция?

- Убийството на паметта, е когато в името на човешките права, трансформирали се в права на пясъчния човек в течното общество, вземат решение да отстранен едно население от най-ценното достижение на старите нации: правото на историческа последователност, правото да потърсиш в предишните епохи изчезналите мелодии.

- Обяснявате, че към този момент не се разпознавате във Франция. Каква е вашата Франция? Как я определяте?

- Франция страда от загубата на паметта си. Цял народ се пробва да оцелее с атрофирала памет, която към този момент не се предава. Покаятелна памет: практикуваме амнезия на величието и хипермнезия на страхливостта. Още по-лошо, обърната памет: претърпяваме наопаки това, което са претърпели бащите ни. Преживяваме катурване на ориентирите, родството, съседството и идеалите. Мисля, че виталната прогноза на нашата страна е застрашена. За мнозина нашите елити са това, което по времето на Жана д’Арк са наричали “отрекли се французи ”. Това, което възпламени перото ми, бе, че всяка нощ се събуждах с паника: какво ще стане с нашите внуци? Какво ще им кажем? Какво ще им предадем? Исках да излея пред тях всичко скъпо, което бях получил. Надявам се, че тази книга ще бъде нужна помощ за оцеляване. С опит за формулировка какво значи френски крах и вяра.

- Каква роля изигра Еманюел Макрон в огромното изтриване, което описвате? Ако процесът е почнал преди неговото президентство и го е изпреварил, преминахме ли някакъв съдбоносен стадий по време на неговия мандат?

- Той идва от света на хората от Отникъде и изпитва само надменно пренебрежение към света на хората Отнякъде. Никъде против някъде. Той е едноименната фигура на глобализираната буржоазия, която атакува закостенелите дребни буржоа, модела на къщичката с градина, комичния дует Боден, вирилизма на барбекюто. Той въплъщава елитарния прогресизъм на хората Отникъде. Той смазва обществото, стремейки се да трансформира Франция в планетарна лаборатория на многообразието. Взривява всички връзки. Посяга на гибелта, живота, предаването, родството. „ Eritis sicut dei “, ще бъдете като богове. Той е фаустианец, прометеец. Преди всичко ненавижда остарялата Франция. Разединява всичко, което му попадне на разположение. Мрази думата “традиция ”. Той желае да преобърне всичко, “да смени парадигмата ”, както помпозно декларира в лекции пред Сорбоната. В други времена той би мечтал да е алхимик с неговите пещи за преобразяване на оловото в злато. Проблемът е, че направи тъкмо противоположното. Той провали мандата си.

- А каква роля изигра Европа в този развой?

- Тя беше прикрит ускорител. Мисля, че Моментът на Запада отмина. Изпаднахме според. И двата лозунга, повтаряни до погнуса от Кръга на разсъдъка: “Силна Европа ” и “Европа е мир ”, получиха финален удар със Зелената договорка и Украйна. Първият гибелен удар: Зелената договорка. Тя задушава нашите предприятия, само че на първо място облагодетелства Buy China Act, т.е. поканата да се обърнем към Китай. С нормите на Зелената договорка нямаме различен избор, би трябвало да купуваме китайско. Хубава работа. Що се отнася до войната в Украйна, тя облагодетелства Buy American Act, тъй като американците са огромните бенефициенти от глобите. Това е двойното европейско слугинство. А ние станахме единството пространство в света, което към този момент не знае от кое място идва, което към този момент не има вяра в себе си. Франция загуби суверенитета си в интерес на Европа, която стана американски, китайски, африкански протекторат, преди да премине към етапа на халифата.

- Това ликвидиране на паметта, което описвате, минава през форма на “народоубийство ”. Войнственият прогресизъм ли унищожава всяка форма на национална просвета? Не сме ли очевидци обаче на протест на народа посредством урните?

- Да, има бучки в пюрето. Захранени с млякото на постнационалната просвета, елитите на мегаполизираната Франция гледат към света. Те към този момент не гледат към народа. Нямат му доверие. Смятат, че виждат на всички места надигането на иредентистката вълна на популизма. Добре се усеща повишаването на борбата сред Метрополията, която желае мигранти, с цел да мият чиниите в заведенията за хранене с 3 звезди, и Периферията на ламинатното общество, лишена от бъдещето си. Преживяваме рецесия на режима. Простолюдието е посочено с пръст. Държат го на отдалеченост. Властта към този момент няма легитимност. Декарбонизираните елити  вкарват във Франция един нов, изкоренен, откъснат от земята си народ: нови ръце, нови кореми, нови групи от потребители и бъдещи снабдители на суши на авеню “Фош ”.

- Вашата книга е мрачна, само че освен, тъй като споделя, че всичко е изгубено. Вярвате ли в ренесанса на Франция, като този на “Нотр Дам ”? Има ли признаци на сепване в сегашния безпорядък? С какво може да бъде избавителна паметта?

- Християнската матрица на обществото е мъртва. На 18 години си измислих лозунг: “Едно общество се избавя не с предизвестия, а с постижения, към които се придържаме ”. Франция се римува със страдалчество (France - souffrance), където от време на време открива възвишеността на новото преуспяване. Франция протака, по-късно си връща стремежа. Винаги има събитие, което обръща отчайващите условия. Има нещо като френско възмездие в сърцевината на целия този крах. Тя пада. Става. Подхлъзва се. Овладява се. Разкъсва се. И се свързва още веднъж. През цялата ни дълга история има една дума, която се появява непрекъснато, като че ли е вплетена в тъканта на нашите възходи и падения: “Всичко е загубено… ”. А по-късно има друга дума - тази на катарзиса - която доста бързо идва и опонира на първата: “Всичко е невредимо… ”. Рядко една до друга, те вървят дружно. Това са две хилядолетия на семантика на възмогването. Моето умозаключение се отнася до избавителната памет. Всичко ли е изгубено? Всичко е невредимо.

- За бъдещите генерации ли написахте тази книга?

- Спомних си един диалог с Александър Солженицин, когато пристигна вкъщи през 1993 година Той ми описа: “Вечер, по време на комендантския час, чакахме въщи в мрака. Понякога забелязвахме под вратата лъч трептяща светлина. Това означаваше, че зад вратата има отказник, който носи светлинка. Трябваше да отворим. Той беше облечен с огромно покривало. Под наметалото криеше напечатан ръкопис, скришен манифест на съпротивата, наименуван самиздат ”. Е, тази книга е самиздат. Дисидентите бяха на Изток, минаха на Запад. Нашите млади отказници би трябвало да дебнат под вратата, в часа на вечерните четения, за лъча светлина, притежател на самиздат.

- Всъщност тя може да се чете и като прикрита автобиография. В нея вие се определяте като непослушен човек, горделив, че е малцинство. Защо?

- Обречен да плавам нагоре по течението, като сьомга в калната Лоара през зимата, аз бях парий, анатемосан, измерван с взор от висшите гръбначни на Системата, които гледаха на мен като на представител на нисшите гръбначни, преди малко излязъл от сбирките на музея “Буфон ”. В продължение на петдесет години ме караха да нося дрънкало като скверен пред портите на Града. Единствената проказа, която към този момент не се лекува във Франция, с изключение на посредством изтъкване за наказване, е консервативната проказа. Аз бях скверен, подиграван. Прекарах живота си, приемайки две провокации: първото беше да поправя един геноцид, този на родната ми Вандея. Мечтаех тяда бъде алегорично оповестена за провинция на духа. Вандеецът е непослушен човек. Да бъдеш вандеец значи да се изправиш против Адските колони от през вчерашния ден и… през днешния ден. Вандея се е трансформирала в педагогика на оцеляването от Терора. Второто предизвикателство беше точно да поправя едно ликвидиране на паметта, това на нашата страна. Днес въпросът към този момент не е същият. Ние сме в черна дупка. Въпросът към този момент не е дали Франция ще може да си върне задоволително морални сили, с цел да тръгне още веднъж напред, а дали може да се възроди. Ако би трябвало да запомня един урок от целия си живот, който да споделя с бъдещата юноша, не бих се поколебал нито за секунда. Да знаеш, че си малцинство е единствено привидна спънка. Малцинството е авангардът. Бъдещите малцинства ще бъдат формирани от избавени, от оживели от науката и новите медицински  улеснения. Те ще спят с отворени очи. Живите мъртви на Системата ще бъдат пометени от пламтящия огън и кристалната непорочност на новите френски планове на тези непокорни мозъци, отърсили се буржоазните страхове. Именно за тези малцинства написах тези редове. “Малцинство ”? Големият разкош на нашето време…

Превод от френски: Галя Дачкова

Свързана публикация: Филип дьо Вилие: Covid задейства промяна на човечеството. В ход е Дехуманистан