Социалните платформи не са медии. Те са забавление с цел управление
Мисля, че хората би трябвало да са разбрали от дълго време, че не би трябвало да назовават и възприемат обществените платформи като медии. Това сподели за Българска телеграфна агенция Руслан Стефанов, програмен шеф и основен икономист на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД). Той откри в София Международна конференция на тематика " Правоприлагане в цифровото ръководство: Платформи, дезинформация и демократична резистентност ", проведена от ЦИД.
" Това, което Илон Мъск сподели – всичко, което виждате на обществена платформа, без значение коя е тя, не би трябвало да вярвате ", означи Стефанов. " Трябва да го възприемате като форма на развлечение, а не като форма на информация ", добави той. " Но даже и като развлечение, би трябвало да сте наясно, че някой се пробва да ви ръководи посредством вашите данни ", разяснява още Стефанов.
Той посъветва хората да търсят вести от медии, за които се знае кой им е притежателят, кои са редакторите и какви са източниците на информация.
На въпрос дали българите съумяват да изградят щит против дезинформацията, Руслан Стефанов отговори:
" Не мисля, че сме там към момента, и то характерно по отношение на съветската дезинформация, която сега е най-агресивната и която от 2014 година, даже и по-рано, е доста съсредоточена. България е специфичен любим на съветското външно министерство ".
Стефанов го изясни с обстоятелството, че през годините Русия се приема като другарска страна, а през 2019 година у нас позитивното отношение по отношение на Русия беше най-високото в света.
Той счита, че българските институции съумяват да изградят начален потенциал за стратегическа връзка, като даде образец с Министерство на външните работи, Министерство на защитата и Министерство на вътрешните работи.
" Големият проблем е, че дезинформационни истории влизат във вътрешнополитическия спор, това се случва освен у нас, само че и на световно равнище ", изясни специалистът. " Причината е, че работата по дезинформацията постоянно опира до доста значимо право и полезност – свободата на изявление. Институциите би трябвало да могат да преценяват до каква степен опира тази независимост на изявление и от кое място стартира зловредното търсене на въздействие ", разяснява още експертът.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Това, което Илон Мъск сподели – всичко, което виждате на обществена платформа, без значение коя е тя, не би трябвало да вярвате ", означи Стефанов. " Трябва да го възприемате като форма на развлечение, а не като форма на информация ", добави той. " Но даже и като развлечение, би трябвало да сте наясно, че някой се пробва да ви ръководи посредством вашите данни ", разяснява още Стефанов.
Той посъветва хората да търсят вести от медии, за които се знае кой им е притежателят, кои са редакторите и какви са източниците на информация.
На въпрос дали българите съумяват да изградят щит против дезинформацията, Руслан Стефанов отговори:
" Не мисля, че сме там към момента, и то характерно по отношение на съветската дезинформация, която сега е най-агресивната и която от 2014 година, даже и по-рано, е доста съсредоточена. България е специфичен любим на съветското външно министерство ".
Стефанов го изясни с обстоятелството, че през годините Русия се приема като другарска страна, а през 2019 година у нас позитивното отношение по отношение на Русия беше най-високото в света.
Той счита, че българските институции съумяват да изградят начален потенциал за стратегическа връзка, като даде образец с Министерство на външните работи, Министерство на защитата и Министерство на вътрешните работи.
" Големият проблем е, че дезинформационни истории влизат във вътрешнополитическия спор, това се случва освен у нас, само че и на световно равнище ", изясни специалистът. " Причината е, че работата по дезинформацията постоянно опира до доста значимо право и полезност – свободата на изявление. Институциите би трябвало да могат да преценяват до каква степен опира тази независимост на изявление и от кое място стартира зловредното търсене на въздействие ", разяснява още експертът.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ