Хаштаг лютеница
Мисля, че едно от дребното неща, към които могат да се обединят хора от множеството лагери, на които е разграничено българското общество през 2021 година, е любовта към лютеницата. Независимо дали приказвам за нея със инцидентни хора във влака, близки другари с отношение към готвенето или хазяите ми в малко провинциално градче, не съм срещала човек, безучастен към лютеницата, без значение дали е направена от пипер, чушки или капия.
Лично за мен историята на любовта към лютеницата е история на живота ми отвън България . Купувала съм скъпа лютеница в мънички бурканчета в супермаркета за задгранични артикули в Токио, дебнала съм айвар в кварталната бакалия в Германия, разказвала съм за чудото на печените чушки на другари от всички точки на света и даже няколко пъти съм я правила, макар неналичието на чушкопек, ламарина или най-малко подобаващ котлон.
От към година още веднъж съм в България и едно от нещата, които карат коленете ми да се подкосят, е изобилието на лютеница в супермаркетите. Цял щанд! Пет рафта! Четиридесет типа! Но коя лютеница е най-вкусна?
За да си отговоря на тези въпроси, напролет си направих. Нещо като обзор на печата, само че във формат обзор на буркана. Целта ми е да опитам и опиша 100 типа лютеница - няма особена причина да избера това число, искаше ми се само това да не се трансформира в план зомби, който се точи с години, без да му бъде подложен явен край. Постовете последователно получиха сегашния формат - фотография на филия, фотография на етикета, на съставките, видео, показващо консистенцията и гъстотата. Обичам да пиша за лютеница и се пробвам да загатна някоя история, или да проуча производителя, марката или продукта и да пиша малко повече за тях.
Едно от най-симпатичните неща в тази активност е общуването с хора. Получавам от време на време въпроси и оферти да пиша за някоя лютеница, молби за рекомендации и други. Някои ми писаха, че са почнали да четат по-внимателно съставките - освен на лютеницата, на други артикули също, или да се интересуват от производителите. Масова процедура е да не бъдат упоменати производителите, единствено притежателите на марката, което може би значи, че доста от бурканите идват от едни и същи места, а може би не. Любопитно ми е какво биха изгубили притежателите на марката, в случай че приказват повече за това по какъв начин в действителност се създават продуктите.
Реших, че няма да пиша за домашна лютеница, тъй като ми се коства непочтено да приказвам за нещо, до което четящите нямат достъп. Това не пречи на другари да ми пращат буркани домашно произвеждане и да подпитват " какво мислиш ".
Капитал - брой 35
Мисля, че по този начин наподобява щастието - буркан домашна лютеница.
Какво научих за тези няколко месеца интензивно дегустиране на лютеница?
Необходимостта да пиша за това, което хапвам, несъмнено ме дисциплинира. В магазини, където стъпвам за пръв път, се отправям първо към стелажите с лютеница. В дребните градове и в по-обикновените бакалии отвън центъра от време на време има много забавни попадения.
Лично за мен историята на любовта към лютеницата е история на живота ми отвън България . Купувала съм скъпа лютеница в мънички бурканчета в супермаркета за задгранични артикули в Токио, дебнала съм айвар в кварталната бакалия в Германия, разказвала съм за чудото на печените чушки на другари от всички точки на света и даже няколко пъти съм я правила, макар неналичието на чушкопек, ламарина или най-малко подобаващ котлон.
От към година още веднъж съм в България и едно от нещата, които карат коленете ми да се подкосят, е изобилието на лютеница в супермаркетите. Цял щанд! Пет рафта! Четиридесет типа! Но коя лютеница е най-вкусна?
За да си отговоря на тези въпроси, напролет си направих. Нещо като обзор на печата, само че във формат обзор на буркана. Целта ми е да опитам и опиша 100 типа лютеница - няма особена причина да избера това число, искаше ми се само това да не се трансформира в план зомби, който се точи с години, без да му бъде подложен явен край. Постовете последователно получиха сегашния формат - фотография на филия, фотография на етикета, на съставките, видео, показващо консистенцията и гъстотата. Обичам да пиша за лютеница и се пробвам да загатна някоя история, или да проуча производителя, марката или продукта и да пиша малко повече за тях.
Едно от най-симпатичните неща в тази активност е общуването с хора. Получавам от време на време въпроси и оферти да пиша за някоя лютеница, молби за рекомендации и други. Някои ми писаха, че са почнали да четат по-внимателно съставките - освен на лютеницата, на други артикули също, или да се интересуват от производителите. Масова процедура е да не бъдат упоменати производителите, единствено притежателите на марката, което може би значи, че доста от бурканите идват от едни и същи места, а може би не. Любопитно ми е какво биха изгубили притежателите на марката, в случай че приказват повече за това по какъв начин в действителност се създават продуктите.
Реших, че няма да пиша за домашна лютеница, тъй като ми се коства непочтено да приказвам за нещо, до което четящите нямат достъп. Това не пречи на другари да ми пращат буркани домашно произвеждане и да подпитват " какво мислиш ".
Капитал - брой 35
Мисля, че по този начин наподобява щастието - буркан домашна лютеница.
Какво научих за тези няколко месеца интензивно дегустиране на лютеница?
Необходимостта да пиша за това, което хапвам, несъмнено ме дисциплинира. В магазини, където стъпвам за пръв път, се отправям първо към стелажите с лютеница. В дребните градове и в по-обикновените бакалии отвън центъра от време на време има много забавни попадения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ