Мислите, че пънкът е изобретение на 70-те? Оказва се, че

Мислите, че пънкът е откритие на 70-те? Оказва се, че не е…

Една дребна жена с изписани вежди, сини сенки за очи, бяла като тебешир кожа и червени устни е десетилетия пред всички и поставя основите на пънк придвижването още през 20-те години на предишния век. Автор на танцови представления, кралица на кабарето, пантомим, актриса от огромния и дребния екран, публицист и влъхва (също гол модел и мияч на чинии, както съвсем всяка креативна личност), Валеска Герт въодушевява редица създатели с неконформисткият си метод – от немския експресионизъм до пънк придвижването от 70-те и 80-те години. Тя работи с митове като Федерико Фелини, Бертолт Брехт и Грета Гарбо и дава работа не на какъв да е, а на самите Джаксън Полък и Тенеси Уилямс.

Неизчерпаемата креативна сила на Валеска Герт е магнит за други изобретателни персони с сходно мислене и през кариерата си, траяла 6 десетилетия на разнообразни континенти, тя се включва към всяко авангардно придвижване по това време – от дадаизма до сюрреализма.

Подходът й към изкуството на пърформанса толкоз изпреварва времето си, че когато тя танцува коитус на сцената през 20-те години на предишния век, шокираната аудитория вика полицията. В едно типично за нея малко осъществяване, Der Tod (Смъртта), тя извършва личната си гибел пред изумена, само че притихнала аудитория. Понякога се появява на сцената и… просто стои неподвижно, в трагичен опит да притегли вниманието към целия безпорядък в близост.

Валеска Герт е може би един от най-запомнящите се създатели от предишния век. Тя употребява цялостните благоприятни условия на тялото си, с цел да опише обществено сериозни истории за живота, раждането, гибелта, проституцията, оргазма, пола и стандартите по невъобразим до тогава метод, оставайки постоянно вярна на личната си честност и креативна визия. И не се интересува дали публиката се усеща неловко, отблъсната, отвратена, объркана или благодарна; има значение единствено „ историята “. Така тя би трябвало сама да си бъде модел за подражателство, защото различен подобен не съществува.

А публиката не знае по какъв начин да категоризира този феномен, с който в никакъв случай не се е сблъсквала до тогава: неукротим бунтовник отстъпник, хипнотизираща, безстрашна, анархична, радикална и интензивна. Когато през 1916 година, в осъществяване, което нормално се счита за нейния театрален дебют, Tanz in Orange (Танц в оранжево), тя се опълчва на танцовото течение на епохата, Ausdruckstanz (Експресионистичен танц), обявявайки го за скучно и буржоазно, казвайки: „ Изтанцувах всичките хора, които честният жител презираше: курви, сводници, покварени души. “

Валеска Герт, Мюнхен, 1918 година

Гертруд Валеска Самош е родена на 11 януари 1892 година в фамилията на евреи, татко й е производител на аксесоари за шапки. На деветгодишна възраст тя към този момент знае, че е предопределена да танцува и несъмнено да не преследва университетските науки, което я изстрелва напряко в неизбежността да играе на сцена, с цел да си изкарва прехраната. По време на Първата международна война тя би трябвало да разчита още повече на личната си креативност, с цел да оцелее, до момента в който бизнесът на татко й куца. Тогава се причислява към берлинска танцова група и стартира да развива това, което ще стане нейната присъща провокативна и сатирична танцова форма. В една от автобиографиите й, „ Mein Weg “ (Моят път, 1931 г.), тя споделя: „ Направих си костюм от оранжева коприна. Изпълнена с бравада, избухнах като бомба. И същите придвижвания, които бях танцувала меко и грациозно на подготовката, в този момент диво преувеличавах. С великански стъпки се втурнах право през подиума, ръцете ми се люлееха като огромно махало, разперени ръце, лице, накриво в безочлива мимика. Танцът беше искра в буре с барут. Публиката избухна, викаше, освиркваше. Излязох от сцената с дръзка усмивка. “

През 20-те години на предишния век тя обикаля и играе из цяла Европа, в кабарето на Бетолд Брехт „ Червеното ревю “, в Германия, Париж, Лондон и другаде: дребна кутия с динамит, мини-карикатура – подигравателна, шокираща, отчуждаваща и хипнотизираща публиката в идентична степен. След това се концентрира върху актьорската игра на огромния екран като взе участие във филми като „ Diary of a Lost Girl “ (1925), „ Joyless Street “ (1925) и „ The Three Pence Opera “ (1931).

Заради еврейското й родословие й е неразрешено да играе на сцената в Германия през 1933 година и по този начин се озовава в Лондон, където се пробва да взе участие в късометражни филми (и също по този начин се омъжва за втория си съпруг). Няколко години по-късно, през 1938 година, емигрира в Съединени американски щати, където театралничи като гол модел и мие чинии, до момента в който възнамерява по какъв начин да се завърне като кабаретна артистка. През 1941 година тя отваря „ Beggar Bar “ с неговия емблематичен еклектичен фон в Ню Йорк и е известно, че наема младите тогава Джаксън Полък и Тенеси Уилямс като сервитьори. Уилямс очевидно отхвърля да дели бакшишите си другите, а Герт намира работата му за „ мощно небрежна “. След това се реалокира в Провинстаун, Масачузетс, където отваря „ Valeska’s “.

Такъв е светът на Валеска Герт, че откакто се събра още веднъж, а по-късно се разделя с Тенеси Уилямс в Масачузетс, тя въпреки всичко го прикани като очевидец в правосъдно дело, в което е упрекната, че хвърля отпадък от прозореца и че не е платила на собствен танцов сътрудник. Тенеси свидетелства.

След като прекарва Втората международна война в заточение, тя се завръща в Европа през 1947 година, първо в Париж, по-късно в Цюрих и обичания й Берлин, където отваря Hexenküche (Кухнята на вещицата) през 1949 година и Ziegenstall (Навес за кози) на остров Силт. През 60-те години на предишния век още веднъж се насочва към киното и взе участие във кино лентата на Федерико Фелини „ Джулиета на духовете “ (1965, филмовият откъс е по-горе), което води до редица оферти за разнообразни кино и телевизионни функции от млади немски режисьори. Когато Вернер Херцог преработва „ Nosferatu “, тя е определена за роля, само че почива две седмици преди началото на фотосите, на 86-годишна възраст, на 16 март 1978 година Твърди се, че пощенската й кутия е цялостна с безчет писма от млади пънкари, които се надяват да я срещнат.

Може да се каже, че Валеска е толкоз напред културно, че публиката чак десетилетия по-късно щеше да я догони и вярно да разбере и оцени нейния принос и непостижимия й талант. В диалог с Радио Лайпциг през 30-те години на предишния век тя разяснява качеството на безвремието и универсалността на артистичните приноси като споделя: „ Нашите произведения… ще наподобяват безвременни за бъдещите генерации единствено в случай че са задоволително дълбоки. Те ще предадат обръщение, което се предава от потомство на потомство и което разкрива, че всички сме хора, всички би трябвало да следваме едни и същи закони, всички би трябвало да се борим, всички би трябвало да умрем. “