Когато детето ми е в истерия, моля ви – не му говорете!
Мислиш си, че всичко е под надзор, че в никакъв случай няма да допуснеш някое творение под метър да ти се качи на главата и да те манипулира. Цъкаш с език и клатиш глава на подиуми по улиците, разкриващи търкалящо се дете по земята и кършещ безпомощно ръце до него един родител.
Само че, станеш ли и ти подобен, всички показа се прекатурват надолу с главата.
Аз съм строга майка. Старая се хем да прегръщам и целувам до безостатък, хем „ не “ да бъде „ не “, когато е належащо. Второто от време на време коства доста.
И тъкмо за този случай желая да приказвам през днешния ден.
Ясно е, че децата не са сами по себе си неприятни. Ясно е, че и най-послушното дете си има своите рецесии и моменти на нервност и тръшкане. Ясно е, че всеки родител е процеждал през зъби закани, които след това не извършва.
Леличките и бабите по улиците и парковете обаче като че ли са не запомнили това.
Моля ви, когато детето ми е в нервност, не му говорете:
Не му казвайте: „ Я да забележим кой плаче?! “
Не му казвайте: „ Ти за какво плачеш, детенце?! “
Не му казвайте: „ Аууу, я да те взема с мене, щом не слушаш мама! “
Общо взето не му казвайте безусловно нищо. Подминете и си представете, че това не ви визира. Както в действителност е!
Защото в сходна прочувствена рецесия детето се стряска и разгневява в допълнение от сходни изречения – още повече от НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ, които ей по този начин от нищото си разрешават да се наведат и да му се заврат току под носа в опити да го успокоят.
Сигурно желанията ви са най-хубави, само че би трябвало да разберете, че сходен метод в никакъв случай не прави работа и постигате противоположния резултат. А всичко това, благи непознати, доброжелателни и евентуално загрижени за психологичното успокоение на майката, хора – разберете, излиза ни през носа, тъй като детето стартира още по-силно да се дере.
Щом аз съм намерила самообладанието да извървя разстояние от близо час, в което детето не стопира да реве, към този момент по инерция, апелирам ви, хора, бъдете и вие по този начин положителни, да не му говорите!
До всички, които най-малко един път в живота си са казвали на НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ:
„ Това дете за какво е без шапка?! “, или „ Ау, ти за какво кашляш?! “, или „ Я да видя кой плаче! “, или „ Ти за какво не слушаш? “ и други
Благодаря!
