Мислим си, че познаваме човека до себе си, но има

Мислим си, че познаваме индивида до себе си, само че има случаи, в които от предишното му изплува надълбоко защитавана загадка, която ни кара да разберем, че живеем с непознат човек. И съществено трансформира живота ни.

Пример за това е историята на момиче на име Вера, което трескаво се подготвяло за сватбата си. Всичко в живота на Вера било прелестно, до момента в който ненадейно в ръцете ѝ не попаднало писмо, адресирано до годеника ѝ.

В този ден бъдещият ѝ брачен партньор Владимир бил на работа, а Вера имала почивен ден. След закуска някой позвънил на вратата на жилището им. Тъй като Вера неотдавна живеела в жилището, не посмяла да отвори вратата. Но благият глас на старата жена разсеял терзанията ѝ.

Жената споделила, че е позната на Владимир и му носи писмо. Момичето поканило старицата вътре и двете почнали да беседват.

Оказало се, че старата жена е съседка на някогашната другарка на годеника ѝ - Катя. Тя му носела писмо от нея, защото това било последното предпочитание на умрялото момиче.

Тъй като Вера чувала за първи път за Катя, почнала да разпитва за нея.

Любезната бабичка споделила какъв брой доста обичала Катя и какъв брой подло постъпил Владимир с нея, изоставяйки я бременна.

По това време те бил студенти и откакто научил, че ще става татко, декларирал, че към момента не е подготвен за семейство и деца. Въпреки това Катя решила да задържи бебето и се върнала в родния си град.

Тя постоянно молела Владимир да помогне на сина си, защото момчето имало проблеми със зрението. Но бащата не желал да знае нищо за живота им. Владимир приключил образованието си и си намерил хубава работа.

Катя боледувала дълго време и помолила съседката си, в случай че с нея се случи най-лошото, да съобщи писмото на бащата на детето ѝ.

" Затова пристигнах да извърша молбата ѝ ", споделила остарялата жена и помолила Вера да му даде писмото, когато се прибере от работа.

След като останала сама в жилището, Вера дълго време не можела да пристигна на себе си след чутото. За първи път тя виждала годеника си в сходна светлина. А това, което най-вече я изумило, било, че той ловко криел всичко от нея.

Младата жена взела писмото и след дълги съмнения, решила да го прочете. Все отново към този момент не вярвала на годеника си и считала, че той ще скрие нещо значимо от нея. В писмото Катя молела Владимир да вземе при себе си 5-годишния им наследник, да се грижи за него и да го заведе на доктор.

Когато Владимир се прибрал у дома, Вера му разказала всичко и търпеливо изчакала да научи решението му.

Отговорът, който чула, я раздрусал. Оказало се, че годеникът ѝ бил наясно с заболяването на Катя. Предусещайки какво може да се случи, той от дълго време бил намерил подслон, в който считал да прати детето след гибелта на майка му.

Все отново това било нейно решение, нейният живот, който не го засягал. И в този момент той не изпитвал никакви усеща към нежеланото дете и единственото, което можел да направи, е да му обезпечи място в добър подслон.

Вера останала изумена от думите му. Същата вечер отишла да спи при другарка. Тайната, която научила, я раздрусала толкоз доста, че не съумяла да мигне цяла нощ. Все отново взела решение да се раздели с индивида, кадърен да прати личното си дете в подслон.

На идващия ден, до момента в който Владимир бил на работа, тя отишла до жилището, събрала всичките си движимости и го напуснала.

Минали три години. Вера се омъжила за различен, само че историята с детето не излизала от главата ѝ. Младата жена разкрила момченцето на Катя и почнала да го посещава, завела го на доктор.

Веднъж детето ѝ споделило, че е доста блага - колкото майка му. Тези думи я предиздвикали да се просълзи и поставили завършек на съмненията ѝ. Вера решила да осинови момчето. Съпругът ѝ я подкрепил и през днешния ден те са едно семейство.