Мислех да започна с това, че синът на Румен Радев

Мислех да стартира с това, че синът на Румен Радев е взел участие в всеобщ пердах в столична дискотека. Все отново източникът на новината не е инцидентен. Това едно; и второ: „ Това не е първият случай когато Георги Радев се замесва в всеобщ пердах “.

Но няма да се занимавам и да отстранявам цялостен един текст на случката, тъй като, каквото и да ми хрумва по тематиката, към този момент съм го споделил ето тук: „ Татините синчета ни се качиха на главата и танцуват там “. А и сем. Радеви към този момент с такова движение изпреварват всяко журналистическо перо с не до такава степен приятните мотиви да се написа за тях, че, почтено казано, всички сме малко изморени от тях. Вярвам, че това важи и за читателите. А не мога и да си показва какво ли ѝ е към този момент на Корнелия Нинова – какъв брой черен пиар насъбра нейният президент.

Повярвайте ми, ще се веселя, в случай че тази информация се окаже погрешна (но се колебая и си имам аргументи за това), тъй като другояче горко ни на нас – управляваните…

Минаваме на главната тук тематика, която е не по-малко (а може би и по-) дразнеща: „ Роми нападнаха и пребиха 33-годишен боен “.

Ами, говорейки за „ татини синчета “, тук може да има два разновидността:

Вариант 1. Това са деца на някой локален барон, огромна съчка, шериф. Тогава, мисля, че ситуацията е неспасяемо. Просто неспасяемо.

Вариант 2. Баща им или бащите им (това още не го знаем) са най-обикновени „ никои “. Но тук има цяла една социална среда, която играе ролята на „ мощния на деня тати “, който всички слушат и по тази причина те се усещат недосегаеми. Силният, който споделя: „ не ги пипайте, тъй като те са такива или онакива и би трябвало да си ги пазим “.

Чувството за недостижимост не е положително нещо, даже в случай че е у добър човек, който има морал. Води до изкривявания.

Но с този вариант/проблем към този момент, мисля, можем да работим. Да не избиваме в крайности. Нито в извънредно дясно и тотална ненавист „ на едро “, нито в последна сякаш демократична измама и отбрана на дадени човеци, единствено тъй като са от някакъв етнос, малцинствена група или маргинализирана среда. С това интеграция не се прави. Така единствено ще си ги държите там – в периферията и ще им демонстрирате две неща: че са разнообразни и че по тази причина ги защитавате. Тоест, че са нещо като бавноразвиващи се, които няма за какво да се пробват да се развиват.

Правилният път е умереността. За мен Законът важи с цялостна мощ, а виждам по какъв начин за доста хора това не е по този начин. Започвам да се обезсърчавам, почтено казано… и освен аз. Мислете, вие – вземащите решения, пишещите разпоредбите и така нататък Мислете.

С това реализираме единствено едно и то е: прекомерно доста се разделяме в позициите и мненията си, оформяме два крайни лагера и за похлупак, започваме да се дърляме между тях, а в това време всякакви хора стартират да се възползват от обстановката и ни се качват на главата. Така проблеми не се вземат решение. Просто не става по този начин.

Ето една концепция: за какво да не се вкарат повече обществени предмети в учебно заведение? Да се набива в главите на учениците от всички групи, само че от рисковите най-много, че имат и различен избор с изключение на да се държат като вълчи глутници. Първо: с положителни образци, да ги накарат да желаят освен това. Накараш ли един човек същински да изиска нещо, той ще постави усили, ще се бори със средата си, в случай че би трябвало, само че ще се цели там – в триумфа, да го реализира. Също по този начин с демонстрации на наказания при провинения, да се образоват какво се случва, а освен да слушат по-големите батковци и техните истории по какъв начин всичко им се разминава. Малките от тези групи по този начин получават образованието си законите в тая страна, не се заблуждавайте, че е нещо друго. Така получават и знанията си за това кое е положително и кое – зло. Те не намират кражбата за нещо зло, а единствено за нещо, на което едни хора се пробват да им пречат. Реално те живеят с концепцията, че Законът и полицията са злото, а те самите – положителното. Да има демонстрации на тези наказания, само че пък да има и проява на поощрения.

Знам, че това е дребна крачка и дребна част от стремежи резултат, само че, в случай че не я създадем, ще си стоим на едно място и упоменатите нагоре вести все по този начин ще са част от мрачното всекидневие, а българите все по този начин ще са едни от най-нещастните поданици на Европа (по всички типове проучвания и проучвания). Ако специалистите седнат и помислят, сигурен съм, че все нещо ще измислят и първата крачка ще се трансформира във втора и така нататък

Иначе ще би трябвало да се изнесем всички за неопределен срок и да затворим страната за ремонт. Знаете кой ще остане единствено тук.