Преди милиарди години Церера е била обитаема, казва НАСА
Мисията на НАСА „ Dawn “ за проучване на метеорита Веста и планетата джудже Церера в основния астероиден пояс сред Марс и Юпитер завърши през 2018 година Събраните данни към този момент дадоха резултати и не престават да бъдат обработвани още веднъж с появяването на нови математически принадлежности. Новата работа беше от решаващо значение за установяване дали Церера е обитаема — всички условия за това са налице.
Публикувани през 2018 и 2020 година публикации за Церера демонстрират в предишното съществуването на органична материя и вода на тази планета. Всъщност, следи от вода на Церера и „ вкусни “ химикали за микробите бяха открити от станцията „ Расвет “. Въпросът остава: било ли е в миналото задоволително топло там, с цел да се развие даже едноклетъчен живот?
Новата работа прибавя изчезналото парче към пъзела. Модели на геоложката еволюция на Церера и органичната химия във вътрешността ѝ, препоръчани от учените на НАСА, демонстрират, че планетата джудже е имала много дълъг интервал в предишното, когато е била подобаваща за органически живот. Не е реалност, че животът фактически е зародил там, само че изискванията, удобни за неговия генезис и битие, сигурно са били там.
Моделите демонстрират, че източникът на топлота на Церера е радиоактивният разпад в нейните дълбини — събитие, много постоянно срещано за планетите в Слънчевата система. Тази топлота не е била пропиляна. Под повърхността на Церера е имало световен океан или огромни резервоари с течна вода, чиито приключвания са били регистрирани на повърхността на планетата от станцията Dawn. Геотермалните води от дълбините на Церера са се смесили с богатия на хранителни субстанции солен океан и са го затоплили, като по едно и също време с това са го насищали с минерали. Това е траяло към 1,5 милиарда години — отпреди 4 до 2,5 милиарда години. При тези условия животът, който познаваме от Земята, е могъл да съществува под повърхността на Церера.
С намаляването на радиоактивния разпад, планетата се е охлаждала, до момента в който преди към 2,5 милиарда години е изгубила задоволително топлота, с цел да се трансформира в неподвижен свят. Днес това е ледена планета, която евентуално даже не поддържа микробен живот. Ако Церера е обикаляла към Сатурн или Юпитер, вътрешността ѝ може да се нагрява от гравитацията, само че орбитата ѝ е прекомерно надалеч от мощни гравитационни разстройства, с цел да могат сходни сили да поддържат живот.
Този резултат има значение и за други богати на вода обекти във външната част на Слънчевата система. Много ледени луни и планети джуджета, сравними по мярка с Церера (с диаметър към 940 км) и лишени от доста вътрешно нагряване заради гравитационното въздействие на по-големите планети, също може да са били обитаеми в далечното минало.
