Мисис Баба Дони Василева е била изнасилена
„ Мисис Баба ” Дони Василева споделя своята сурова и вдъхновяваща история – за фамилията, цената на живота на детето си, както и най-тежките рани пред Мариян Станков – Мон Дьо.
Зад усмивката ѝ стои живот, белязан от тежки тествания – ранна женитба, майчинство на 16 и загуби, които биха пречупили мнозина. Само на 19 години тя към този момент е претърпяла гибелта на своето дете, на майка си и края на брака си. „ Когато споделих „ да ”, бях дете и имах вяра, че ме чака най-хубавото “, спомня си тя. Но ориста ѝ сервира жестоки уроци – заболяването на първородния ѝ наследник Иван, диагностициран с хидроцефалия след вирусен менингит, бележи началото на нейното наложително порастване. „ Тогава осъзнах, че с детството е свършено “, признава Дони.
Раната обаче остава вечно, Дони Василева се връща към най-тежкия миг от живота си – загубата на първородния си наследник. „ Тези две седмици се оказаха съдбовни. Детето щеше да живее още, в случай че аз се грижех за него или майка ми “, споделя тя. Споменът за последната среща със сина ѝ Иван е толкоз мъчителен, че паметта отхвърля да го възпроизведе. „ О, това е в деня на погребението. Не го помня. Аз помня аромата му “, споделя Дони. В една от книгите си тя разказва момента, в който го вижда за финален път – „ когато го извадих от камерата и сълзите ми започнаха да падат върху лицето му… започнаха да го размразяват “. Мирисът на бебешка кожа, споменът за невинността и тъгата се преплитат в един момент, който остава вечно в сърцето ѝ. „ Той беше на две години, само че за мен беше бебе. “ Тогава, бременна със своето трето дете, тя се моли с обезверена религия: „ Истински се опасявах дали от тази болежка няма да направя нещо на плода… Страховете бяха още по-големи. “, добавя тя.
Срещата с тъмните магии
Пред Мон Дьо, Дони разкрива и една от най-загадъчните и сложни страници от живота си – срещата ѝ с „ тъмните сили “, в които дълго време не вярвала. „ Много хора, и аз съм една от тях, не имат вяра в магии… само че се оказа, че съществуват такива тъмни сили “, признава тя. Болест, която остава без пояснение, я довежда до ръба на живота. „ Аз гаснех като свещ, безусловно се стопявах. Бях 50 кг, лежах в леглото и нямах сили да стана “, спомня си тя.
Лекарите сменят диагнози, само че никой не открива причина за положението ѝ – като че ли нещо оттатък разсъдъка изсмуква виталната ѝ сила. Тогава, в този тъмен интервал, в живота ѝ се появява човек, за който по-късно ще приказва цяла България – Валентин Димитров, по-известен като Вальо Топлото. „ Тези имена, които съм решила, съм ги сменила. И едно от тях е името на Вальо – Топлото “, споделя Дони и бърза да посочи: „ Това е доста преди той да стане известен… Не бих желала някой да остане с усещането, че съм била част от живота му в този интервал. “ За нея това е била още една история, почнала с „ чиста и същинска обич “, преди ориста още веднъж да ѝ покаже, че даже светлите усеща могат да бъдат
Дони Василева си спомня с признателност моментът на раздялата си с някогашния началник на „ Топлофикация ”: „ И съм признателна до ден сегашен на най-хубавия му другар, който една заран рано позвъни на вратата ми и сподели: ‘Събери си нещата и си тръгвай’ “, споделя тя. Изненадана и объркана, тогава Дони не схваща за какво би трябвало да си тръгне. „ Той седна против мен и сподели: „ Защото вие в никакъв случай няма да бъдете семейство с Валентин. Аз нощес го напих за да го накарам да се диалози и той ми призна, че ти си дамата на живота му, само че в никакъв случай няма да одобри децата ти. “ За Дони това е бил миг на осъзнаване — не просто завършек на една връзка, а начало на избавление.
Ти не си виновна
Една от най-болезнените и смели изповеди в диалога на Дони Василева с Мон Дьо е тази, в която тя разкрива контузия, защитавана в безмълвие десетилетия – денят, когато е изнасилена от собствен клиент. „ Това беше най-трудното нещо, което трябваше да изживея още доста пъти, пишейки. До последния ден, преди да предам книгата за щемпел, не бях сигурна дали ще оставя тази глава, тъй като в никакъв случай през целия си живот безусловно на никого не бях го споделила. “ Днес Мис Баба приказва освен за себе си, а и за всички дами, които носят сходна рана. Посланието ѝ е ясно и мощно: „ Не носете тази рана. Не би трябвало да се чувствате отговорни. “
Тя припомня, че през 90-те доста дами са претърпели сходно принуждение, без правдивост и без глас. „ Ние живеем измежду хора, които са правили сходни неща. И евентуално и през днешния ден се случва. За да си разрешат даже да си помислят да го вършат, това значи, че тези хора са мощни хора. По някакъв метод. “ Но в края на всичко, Дони има вяра в едно: „ Няма нищо по-силно на този свят от истината. Само тя не може да бъде съборена. “, заключва Мис Баба.
Зад усмивката ѝ стои живот, белязан от тежки тествания – ранна женитба, майчинство на 16 и загуби, които биха пречупили мнозина. Само на 19 години тя към този момент е претърпяла гибелта на своето дете, на майка си и края на брака си. „ Когато споделих „ да ”, бях дете и имах вяра, че ме чака най-хубавото “, спомня си тя. Но ориста ѝ сервира жестоки уроци – заболяването на първородния ѝ наследник Иван, диагностициран с хидроцефалия след вирусен менингит, бележи началото на нейното наложително порастване. „ Тогава осъзнах, че с детството е свършено “, признава Дони.
Раната обаче остава вечно, Дони Василева се връща към най-тежкия миг от живота си – загубата на първородния си наследник. „ Тези две седмици се оказаха съдбовни. Детето щеше да живее още, в случай че аз се грижех за него или майка ми “, споделя тя. Споменът за последната среща със сина ѝ Иван е толкоз мъчителен, че паметта отхвърля да го възпроизведе. „ О, това е в деня на погребението. Не го помня. Аз помня аромата му “, споделя Дони. В една от книгите си тя разказва момента, в който го вижда за финален път – „ когато го извадих от камерата и сълзите ми започнаха да падат върху лицето му… започнаха да го размразяват “. Мирисът на бебешка кожа, споменът за невинността и тъгата се преплитат в един момент, който остава вечно в сърцето ѝ. „ Той беше на две години, само че за мен беше бебе. “ Тогава, бременна със своето трето дете, тя се моли с обезверена религия: „ Истински се опасявах дали от тази болежка няма да направя нещо на плода… Страховете бяха още по-големи. “, добавя тя.
Срещата с тъмните магии
Пред Мон Дьо, Дони разкрива и една от най-загадъчните и сложни страници от живота си – срещата ѝ с „ тъмните сили “, в които дълго време не вярвала. „ Много хора, и аз съм една от тях, не имат вяра в магии… само че се оказа, че съществуват такива тъмни сили “, признава тя. Болест, която остава без пояснение, я довежда до ръба на живота. „ Аз гаснех като свещ, безусловно се стопявах. Бях 50 кг, лежах в леглото и нямах сили да стана “, спомня си тя.
Лекарите сменят диагнози, само че никой не открива причина за положението ѝ – като че ли нещо оттатък разсъдъка изсмуква виталната ѝ сила. Тогава, в този тъмен интервал, в живота ѝ се появява човек, за който по-късно ще приказва цяла България – Валентин Димитров, по-известен като Вальо Топлото. „ Тези имена, които съм решила, съм ги сменила. И едно от тях е името на Вальо – Топлото “, споделя Дони и бърза да посочи: „ Това е доста преди той да стане известен… Не бих желала някой да остане с усещането, че съм била част от живота му в този интервал. “ За нея това е била още една история, почнала с „ чиста и същинска обич “, преди ориста още веднъж да ѝ покаже, че даже светлите усеща могат да бъдат
Дони Василева си спомня с признателност моментът на раздялата си с някогашния началник на „ Топлофикация ”: „ И съм признателна до ден сегашен на най-хубавия му другар, който една заран рано позвъни на вратата ми и сподели: ‘Събери си нещата и си тръгвай’ “, споделя тя. Изненадана и объркана, тогава Дони не схваща за какво би трябвало да си тръгне. „ Той седна против мен и сподели: „ Защото вие в никакъв случай няма да бъдете семейство с Валентин. Аз нощес го напих за да го накарам да се диалози и той ми призна, че ти си дамата на живота му, само че в никакъв случай няма да одобри децата ти. “ За Дони това е бил миг на осъзнаване — не просто завършек на една връзка, а начало на избавление.
Ти не си виновна
Една от най-болезнените и смели изповеди в диалога на Дони Василева с Мон Дьо е тази, в която тя разкрива контузия, защитавана в безмълвие десетилетия – денят, когато е изнасилена от собствен клиент. „ Това беше най-трудното нещо, което трябваше да изживея още доста пъти, пишейки. До последния ден, преди да предам книгата за щемпел, не бях сигурна дали ще оставя тази глава, тъй като в никакъв случай през целия си живот безусловно на никого не бях го споделила. “ Днес Мис Баба приказва освен за себе си, а и за всички дами, които носят сходна рана. Посланието ѝ е ясно и мощно: „ Не носете тази рана. Не би трябвало да се чувствате отговорни. “
Тя припомня, че през 90-те доста дами са претърпели сходно принуждение, без правдивост и без глас. „ Ние живеем измежду хора, които са правили сходни неща. И евентуално и през днешния ден се случва. За да си разрешат даже да си помислят да го вършат, това значи, че тези хора са мощни хора. По някакъв метод. “ Но в края на всичко, Дони има вяра в едно: „ Няма нищо по-силно на този свят от истината. Само тя не може да бъде съборена. “, заключва Мис Баба.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ