Мисиите на сондите Вояджър 1“ и Вояджър 2“ бяха удължени

Мисиите на сондите „ Вояджър 1 “ и „ Вояджър 2 “ бяха удължени с още към година посредством изключване на по един теоретичен инструмент на всеки галактически уред. Така ще се резервира силата и ще се продължи събирането на неповторими данни за междузвездното пространство.

Двете сонди към този момент напуснаха хелиосферата – нито един обект, основан от индивида не е стигал толкоз надалеч от Земята. Енергията за „ Вояджър-ите “ се обезпечава от радиоизотопен източник: термоелектрическите детайли генерират електрически ток при разпадането на плутоний.

Мощността на източника обаче понижава с към 4 вата годишно и с течение на времето ще бъде незадоволителна за поддържане на връзка със Земята. За да запазят апаратите по-дълго време в употреба, инженерите изключват по-малко значимите или остарели научни принадлежности.

След прелитанията към Юпитер, Сатурн, Нептун и Плутон огромна част от оборудването на борда на сондите е остаряло. Доскоро всяка сонда носеше по четири детектора за заредени частици, които позволяваха проучването на магнитните полета и плазмата. Тези детектори помогнаха на учените да дефинират момента на излизане на устройствата отвън хелиосферата. Ако обаче потреблението на инструментите продължи, енергийният запас ще стигне за не повече от година.

„ Вояджър-1 “ напусна хелиосферата през 2012 година, а „ Вояджър-2 “ – през 2018 година Сега първото устройство се намира на разстояние 25 милиарда километра от Земята, а второто – на 21 милиарда километра. За да доближи радиосигналът до сондите и да се върне назад са нужни надлежно към 23 и 19 часа.

През октомври 2024 година инструментът за премерване на концентрацията и посоката на плазмения поток на „ Вояджър 2 “ беше изключен. През последните години той събираше единствено лимитирани данни заради ориентацията си по отношение на придвижването на плазмата в междузвездното пространство. Подобен инструмент на „ Вояджър 1 “ беше изключен по-рано заради утежняване на работата му.

Системата за събиране на данни за галактически лъчи на „ Вояджър 1 “ беше изключена предходната седмица. Тя се състоеше от три датчика, които записаха потока сила и протони от Слънцето и галактиката. Тези данни разрешиха да се дефинира моментът, в който сондата е напуснала границата на хелиосферата. По-късно този месец ще бъде изключен и инструментът за премерване на нискоенергийни заредени частици на „ Вояджър 2 “. Той записва електрони, йони и галактически лъчи както от нашата система, по този начин и от дълбините на галактиката.

И двете системи употребяват въртяща се платформа със стъпков мотор, работещ с импулсна мощ от 15,7 вата на всеки 192 секунди. Двигателят е планиран за 500 000 стъпки – задоволително за прехвръкване към Сатурн през 1980 година. По време на изключването на „ Вояджър 2 “ той ще е направил повече от 8,5 милиона стъпки.

Март 1977 година – стадий на сглобяване на сондата

Инженерите на НАСА се пробват да запазят всички научни принадлежности колкото се може по-дълго, тъй като данните от Вояджър са неповторими. При сегашните равнища на ползване на сила обаче изключването на още един инструмент на всяка сонда щеше да се наложи след към година.

Междувременно „ Вояджър 1 “ ще продължи да употребява магнитометъра и системата за разкриване на плазмени талази. Детекторът за заредени частици с ниска сила ще работи до края на тази година, след което също ще бъде изключен. „ Вояджър-2 “ ще продължи да учи магнитното поле и плазмените талази, а системата му за разкриване на галактически лъчи ще бъде изключена през 2026 година.

Инженерите пресмятат, че ограниченията за икономисване на сила ще разрешат на сондите да работят най-малко до началото на 2030 година – с най-малко по един инструмент на борда. Сондите обаче към този момент са в дълбокия космос от 48 години и непредвидени повреди могат да съкратят този период.