Мишкова нива - как се става жрец първо ниво
Мишкова равнища е антично тракийско светилище в Странджа, на което в този момент се вършат възстановки на жертвоприношения. Безкръвни, да не си помислите друго.Може да си поръчате шоуто в туристическия център в Малко Търново. Потапяме се и ние в света на античните мистерии, до момента в който край нас се яде чипс и мирише на мащерка, а светулките са с една повече от звездите.Срещаме се на бензиностанцията при започване на Малко Търново. Част от хората идват с бус, друга – с персонални коли. Продавачът в бензиностанцията прави подобен оборот, че несъмнено ще разгласи деня за пожизнен персонален празник. Докато младежът на опашката зад мен се чуди, съумявам да сграбчи последния чипс – печен!, с морска сол, от рафта. За него остават единствено едни клети солети. Дано да си извади поука, че в живота би трябвало да бъдеш концентриран, другояче губиш.Оформя се група от петдесетина души, междинна възраст 35, с много деца. Пешеходната колона по пътя за Мишкова равнища се предвожда от юноша, развяващ трибагреника и закичен с нож на пояса. Не знам дали ми е патриотично, само че вървим през буковите гори на Странджа, тъй че би трябвало. Особена планина е Странджа, нужно е време, с цел да я схванеш и харесаш. Не е еднопосочно красива като Родопите, нито живописна като Балкана, нито величествена като Рила и Пирин с техните алпийски пейзажи. Ниска, относително еднообразна, лишена от драматичност, обаче… мистична.Питайте уредниците на походи и преходи, съставителите на пътеводители, двама-трима романисти, които продават тукашната сценография, и десетки блогъри и фейсбук консуматори, съгласно които „ тук е мн мистично и усетих нещо в действителност необикновено “. Как другояче – тук са нестинарите, тук е лечебният извор Инди Пасха, на който в неделята след Великден стават тричасови опашки за вода. Инди Пасха заслужава да оглави класацията на странджанските аязма, изворите с лековита вода, край които си „ оставяш заболяванията “. Можеш да познаеш, че наближаваш аязмо, по дребните и симпатични параклиси, строени в покрайнините им, или по висящите по клоните на дървета и шубраци парцалчета и антиковидни маски. Платът не трябвало да допира земята или водата, а да виси във въздуха, с цел да остане заболяването в „ ничието пространство “. Край аязмото по пътя към Мишкова равнища висеше окачен цветен сутиен… 
Мишкова равнища е второто съображение за мистичното добро име на Странджа, или може би третото, след танците върху жарава и по този начин наречената околност Бастет, известна с въодушевените разкопки при започване на 80-те години на 20. век. Тогава Людмила Живкова въодушевява търсенето в местността Голямо градище на гроб на египетска богиня с котешка глава, неособено непопулярна край Нил прочее. В гроба на Бас-тет имало заровено необикновено антично познание или пък големи буци злато (което също по никакъв начин не е зле).А за какво не и оборудване, което се зареждало на енергийно равнище, разпръсквало светлина и показвало посока, въобразявам си го като античен джипиес с фенерче. Уви, нищо от тези богатства не било намерено, или пък са били открити и съответно скрити. Във всеки случай последвало взривяване на входа на пещерата, а след това съвсем всички участници в разкопките умрели. Супер добра за описване история, която се препраща от урва на урва и от век на век, както споделя класикът. 
Мишкова равнища си няма сходен живописен персонаж като Бастет, само че сигурно тук е имало тракийско светилище и римска куполна гробница – по този начин най-малко отсъждат експертите за каменните остатъци, подредени спираловидно. В началото на 80-те години и тук се организират разкопки, само че професионални, ръководени от проф. Александър Фол. Намерени са 8 плочки с изображения на Тракийския конник. На фронтона на гробницата, който в този момент може да се види в музея в Малко Търново, са издялани две ръце с дланите напред и кръговиден щит със стрела сред тях, нещо като античен знак стоп, който обаче надали е уплашил обирджиите на гробници.Преди десетина години светилището в Мишкова равнища е включено в програмата на Europa Nostra като един от най-застрашените монументи в Европа. Обявено е като място от извънредно значение за археологическата просвета.
И ето ни и нас – отряда на петдесетимата, идваме с бодра крачка на равнищата с извънредно значение. Вече мръква, само че по този начин и би трябвало, тъй като ще станем очевидци на тракийски обред с огнено жертвоприношение. Палят се факли, от гората повява тайнствен вятър, носят се песнопения на гръцки от стаена в мрака уредба, хората сядат на земята. Вървели сме цялостен половин час, тъй че в този момент морно се пие вода и бира, разтварят се чипсове. Напред излизат сановник и жрица, по-късно ще разберем, че са от туристическия център в Малко Търново.
Бели хитони, бръшлянови венци на главите. Жрицата изяснява в резюме историята на мястото. Не слушам всичко, тъй като детето до мен шумоли с фолиото на вафла „ Черноморец “ и мрънка, че му е скучно. Майка му с овладян глас му споделя, че ще има огнено шоу. Междувременно жреците хвърлят в огъня парчета самун, може би възливат мед и вино, не виждам добре, тъй като е мрачно, от дребна съм късогледа, пък и нали е тайнственост. Жрецът е сериозен и леко пънк, жрицата танцува с еротични извивки на тялото, кади публиката. Детето е изяло вафлата и отново недоволства, желае си огненото шоу. Ето го, стартира и то.Жрецът разпалва факла и стартира да я подмята нависоко. Тук и аз се впечатлявам, тъй като той очевидно се опарва на няколко пъти. По тревата наоколо потегля огън, който мъжът самоотвержено стъпква с босите си ходила. Хрумва ми, че може би по този начин е почнало и нестинарството, нещо като първа противопожарна помощ… (Решавам по-късно да пиша на Българска академия на науките за откритието си, допускам, че иска ми се зарадват.) Детенцето до мен е замлъкнало и гледа с очи, огромни като пълнолунието над нас. Мистерията си стана. 
След края ѝ жрицата ни изяснява, че сме минали първото равнище на жреческото посвещение. Не ми се мисли какви ли ще са идващите равнища, тъй като в близост мирише на мащерка и е цялостно със светулки, в никакъв случай не съм виждала толкоз. По пътя назад към колите се включват челници, само че звездите светят по-силно и от тях. Дали тъй като към този момент бях жрица първо равнище, усетих нещо „ мн “ мистично и даже циничната ми градска душа нямаше с какво да му опонира. Беше. Красиво.
P.S. Един съвет. Мишкова равнища е съвсем край граничната ограда с Турция и в случай че не желаете турските оператори да ви таксуват като за жреци, изключете мобилните си данни или за още по-сигурно – преминете на самолетен режим.
Мишкова равнища е второто съображение за мистичното добро име на Странджа, или може би третото, след танците върху жарава и по този начин наречената околност Бастет, известна с въодушевените разкопки при започване на 80-те години на 20. век. Тогава Людмила Живкова въодушевява търсенето в местността Голямо градище на гроб на египетска богиня с котешка глава, неособено непопулярна край Нил прочее. В гроба на Бас-тет имало заровено необикновено антично познание или пък големи буци злато (което също по никакъв начин не е зле).А за какво не и оборудване, което се зареждало на енергийно равнище, разпръсквало светлина и показвало посока, въобразявам си го като античен джипиес с фенерче. Уви, нищо от тези богатства не било намерено, или пък са били открити и съответно скрити. Във всеки случай последвало взривяване на входа на пещерата, а след това съвсем всички участници в разкопките умрели. Супер добра за описване история, която се препраща от урва на урва и от век на век, както споделя класикът. Мишкова равнища си няма сходен живописен персонаж като Бастет, само че сигурно тук е имало тракийско светилище и римска куполна гробница – по този начин най-малко отсъждат експертите за каменните остатъци, подредени спираловидно. В началото на 80-те години и тук се организират разкопки, само че професионални, ръководени от проф. Александър Фол. Намерени са 8 плочки с изображения на Тракийския конник. На фронтона на гробницата, който в този момент може да се види в музея в Малко Търново, са издялани две ръце с дланите напред и кръговиден щит със стрела сред тях, нещо като античен знак стоп, който обаче надали е уплашил обирджиите на гробници.Преди десетина години светилището в Мишкова равнища е включено в програмата на Europa Nostra като един от най-застрашените монументи в Европа. Обявено е като място от извънредно значение за археологическата просвета. И ето ни и нас – отряда на петдесетимата, идваме с бодра крачка на равнищата с извънредно значение. Вече мръква, само че по този начин и би трябвало, тъй като ще станем очевидци на тракийски обред с огнено жертвоприношение. Палят се факли, от гората повява тайнствен вятър, носят се песнопения на гръцки от стаена в мрака уредба, хората сядат на земята. Вървели сме цялостен половин час, тъй че в този момент морно се пие вода и бира, разтварят се чипсове. Напред излизат сановник и жрица, по-късно ще разберем, че са от туристическия център в Малко Търново.
Бели хитони, бръшлянови венци на главите. Жрицата изяснява в резюме историята на мястото. Не слушам всичко, тъй като детето до мен шумоли с фолиото на вафла „ Черноморец “ и мрънка, че му е скучно. Майка му с овладян глас му споделя, че ще има огнено шоу. Междувременно жреците хвърлят в огъня парчета самун, може би възливат мед и вино, не виждам добре, тъй като е мрачно, от дребна съм късогледа, пък и нали е тайнственост. Жрецът е сериозен и леко пънк, жрицата танцува с еротични извивки на тялото, кади публиката. Детето е изяло вафлата и отново недоволства, желае си огненото шоу. Ето го, стартира и то.Жрецът разпалва факла и стартира да я подмята нависоко. Тук и аз се впечатлявам, тъй като той очевидно се опарва на няколко пъти. По тревата наоколо потегля огън, който мъжът самоотвержено стъпква с босите си ходила. Хрумва ми, че може би по този начин е почнало и нестинарството, нещо като първа противопожарна помощ… (Решавам по-късно да пиша на Българска академия на науките за откритието си, допускам, че иска ми се зарадват.) Детенцето до мен е замлъкнало и гледа с очи, огромни като пълнолунието над нас. Мистерията си стана. След края ѝ жрицата ни изяснява, че сме минали първото равнище на жреческото посвещение. Не ми се мисли какви ли ще са идващите равнища, тъй като в близост мирише на мащерка и е цялостно със светулки, в никакъв случай не съм виждала толкоз. По пътя назад към колите се включват челници, само че звездите светят по-силно и от тях. Дали тъй като към този момент бях жрица първо равнище, усетих нещо „ мн “ мистично и даже циничната ми градска душа нямаше с какво да му опонира. Беше. Красиво. P.S. Един съвет. Мишкова равнища е съвсем край граничната ограда с Турция и в случай че не желаете турските оператори да ви таксуват като за жреци, изключете мобилните си данни или за още по-сигурно – преминете на самолетен режим.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ