Мишел Уелбек е най-прочутият жив писател във Франция. Роден е

Мишел Уелбек е най-прочутият жив публицист във Франция. Роден е на 26 февруари, 1958 година, на френския остров Реюнион, покрай Мадагаскар. На персоналната си интернет страница е обявил, че бохемски настроените му родители (майка му е анестезиолог, а татко му – планински водач) „ губят интерес към съществуването му доста скоро след неговата поява на бял свят ”. Учи за агроном. Преживява непосилен интервал на безработица и остра потиснатост, който води до няколко престоя в психиатрични клиники. Един прелестен ден стартира работа като експерт техническа поддръжка във Френското национално събрание… На трийсет и шест годишна възраст разгласява първия си разказ – „ По-широко поле за битката ”, третиращ смазващо скучния живот на компютърните инженери. Уелбек е титуляр на всички авторитетни френски награди за литература, а през 2010 година стана притежател на „ Гонкур “

Издателство „Колибри“ показва изявление с писателя:


Кои са Вашите литературни прародители?
Напоследък се двоумя. На този въпрос нормално давам отговор, че са ме удивлявали Бодлер, Ницше и Шопенхауер, Достоевски, а малко по-късно и Балзак. И това е истина, удивлявам се от тези персони. Харесвам и поетите на Романтизма – Юго, Мюсе, Вини, Нервал, Верлен и Маларме, както поради хубостта на тяхното творчество, по този начин и поради мощния прочувствен заряд. Но в последно време се запитвам дали книгите, които четох като дете, не са по-важни.

Като да вземем за пример?
Във Франция има двама типичен създатели за деца – Жул Верн и Александър Дюма. Винаги съм предпочитал Жул Верн и неговата изчерпателна визия за света. Историческият подтекст в творбите на Дюма ме отегчаваше. Бях изумен от приказките на Андерсен, те мощно ме вълнуваха. Какво Ви притегли в научната фантастика? Уелбек: Четях доста научна фантастика, най-много Х. Ф. Лъвкрафт и Клифърд Саймък. Лъвкрафт е забавен с умеенето си да сменя гледните точки. Намирам „ Градът “ за шедьовър. Харесвам Сирил Корнблът и Р. А. Лафърти. Предполагам, че от време на време нуждая се да си умря от действителността. Що се отнася до моя жанр на писане, смятам себе си за реалист, който леко преувеличава. И въпреки всичко, най-вече ми е повлияла литературата на 19 век.

Вие сте прочут обожател на творбите на обществените реформатори на 19 век, особено на Огюст Конт, родоначалника на позитивизма.

Да, доста хора считат, че Конт е нетърпим за четене, тъй като повтаря самия себе си до степен на полуда. От здравна позиция е допустимо да е бил покрай това положение. Доколкото зная, той е единственият мъдрец, прибягнал до самоубийство, бил е и в психиатрична клиника. Хвърлил се е в Сена, поради разрушеното си сърце. И това е бащата на позитивизма, който се смята за връх на рационализма…

Какво е отношението Ви към Калвинистите?
Склонен съм да мисля, че положителното и злото съществуват и са разпределени в някакво непроменимо съответствие у всеки човек. Моралният темперамент на хората е заложен и остава закрепен до гибелта им. А това припомня за калвинистката теза за предопределението, съгласно която хората се раждат наказани или избавени. Само че аз съм проклетият бодил в задника на калвиниста, тъй като не желая да приема, че има истина оттатък науката и нейните способи.

Какво Ви накара да създадете дебютния си разказ – за компютърния експерт и неговия полово фрустриран другар?
До момента не бях чел разказ, който да заковава убеждението, че да се влееш в редиците на работещите наподобява на проваляне в гроб. Защото започнеш ли работа, с цел да се прехранваш, не те чака нищо занимателно, на всичкото от горната страна следва непрекъснато да демонстрираш интерес към нея. Нещо повече, някои труженици имат полов живот, пък други нямат, просто тъй като са по-малко магнетични. Исках категорично да подчертая, че в случай че някои човеци са лишени от полови прекарвания, то не е заради морално-психологически проблеми, а единствено тъй като са грозни. Веднъж обявиш ли това черно на бяло, стартира да наподобява явно, само че аз държах да го напиша.

Actualno.com