Миризливки, нахлуващи в домовете, гигантски кърлежи, лазещи из есенните листа,

Миризливки, нахлуващи в домовете, великански кърлежи, лазещи из есенните листа, инвазивни калинки и стършели, а скоро евентуално и тропически мравки – някои типове инсекти и паразити са комплицирани от климатичните промени и не престават да се роят и в разгара на есента. Картината се следи в Европа, само че и у нас, където буболечките евентуално изместват етапите си на развиване поради извънредно топлите температури.

Данни за това, че насекомите остават дейни през есенните месеци изнесоха от френския Национален център за научни проучвания (CNRS) и Институтът за проучване на биологията на насекомите (IRBI). “Труд news ” потърси българските експерти от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките, с цел да обяснят каква е картината у нас.

Те потвърдиха, че има смяна на етапите на развиване на някои инсекти и те стават извънредно дейни през есенните месеци. Подобно на други типове, виталният цикъл на насекомите се отмерва от смяната на естествените условия. По-високи температури, незадоволителна или несъразмерна мокрота, по-късна или по-ранна светлина, ги кара да се нагаждат към новите условия. По този метод, въпреки интервалът им на интензивност обичайно да продължава от май до септември, някои от тях към този момент са налични до края на ноември, а други – даже през зимата, считат учените.

“За по този начин наречените студени месеци, към този момент има наклонност за смяна на температурата. Това няма по какъв начин да не въздейства на насекомите, тъй като на множеството телесната температура зависи от околната среда. Тя въздейства първо на интензивността им, само че не е единствено това. Нямаме систематични наблюдения в българските популации, само че по субективни наблюдения на терен, където съм постоянно, мога да кажа, че има изместване на интензивността. Дали действително тя се измества – в случай че си представяте едно насекомо, което има в развиването си яйце, ларва и по-късно какавида, а най-после възрастно насекомо, да речем пеперуда – не мога да кажа, че се е изместила самата фаза, само че виждам, че несъмнено някои типове не са дейни, когато би трябвало да бъдат такава.

Има изместване с цялостен месец на някои типове ”, изясни основен помощник доктор Боян Златков от Института по биоразнообразие.
Той даде образец с миризливките, които ни мъчеха цяло лято, и които към момента са дейни и в този момент търсят способи да влязат в къщите ни, където да презимуват.

“В последно време се популяризира непознат тип дървеница (Halyomorpha halys). Тя е привнесена от Китай, не е локална и даже в този момент може да я видите да влиза в жилища, в къщи. Това са кафяви инсекти, които бръмчат неприятно през нощта. При мен влизат и у дома, и в работата, тъй като зимуват на закрито ”, изясни той.

Инвазията на непознати типове, наред с климатичните промени, в действителност е все по-видима, поради пътуванията и обмена на артикули по целия свят. Някои от тях стават инвазивни, други просто се разполагат комфортно и стартират да изяждат чемширите ни да вземем за пример – чемшировият молец или Cydalima perspectalis е безусловно на всички места у нас, сподели Златков. Той даде образец и с непознат тип калинка, която се рои на вълни и изтласка родната седемточкова калинка към по-висока надморска височина.

От близо учените от Института по биоразнообразие наблюдават и допустима инвазия у нас на тропически мравки, които жилят хора и могат да провокират мощна алергична реакция, способни са даже да унищожават пътища. Въпреки че ги няма потвърдено у нас, климатичните условия по родното Черноморие в последните години благоприятства тяхното бъдещо разпространяване, споделя гл. ас. доктор Вера Антонова пред “Труд news ”.

Гл. ас. доктор Боян Златков пред “Труд news ”: Дървениците, нападнали Франция, ги имаме и у нас

– Смятате ли, че срещаме по-често миризливки, мравки и даже кърлежи в студените месеци, вместо да се отърваваме от тях, лекар Златков?
– Кърлежите не са инсекти, само че особено те доста мощно зависят от въздушната и почвената влага. Тоест при по-продължителни превалявания, сигурно нараства интензивността им. В този смисъл ги виждаме по-често при по-влажни пролети и лета. Особено в Западна България го следим това. Може би на това се дължи по-честото нахлуване на кърлежи върху хора. По отношение на същинските дървеници – непознатият тип (Halyomorpha halys) е привнесена от Китай. Те са непознат тип, не се дефинират като инвазивен, тъй като по формулировка, възприета от структурите на Европейски Съюз, инвазивни типове са тези, които оказват мощно отрицателно въздействие върху естествените екосистеми. За България единственият до момента включен в формалните източници непознат инвазивен тип е един тип стършел – латинското му име е Vespa velutina. Ние имаме доста непознати типове, да вземем за пример пеперудата по чемшира. Знаете, че в цяла България изсъхнаха чемширите. Това го провокира Cydalima perspectalis, чемширов молец. Проблемът с непознатите типове е, че нямат естествени врагове. Хищниците не го познават.

– А дървениците, за които споменахте, от кое място идват? Онези дървеници ли са, които са нападнали Франция?
– Не. Аз приказвах за растителноядна дървеница, която беше импортирана у нас. Но тя напълно се храни с растителна храна и е пакостник по разнообразни плодове. Иначе дървеницата Cimex lectularis, къщната, която атакува хора, действително е паразит по хора, тя е в човешката популация от доста дълго време, от праисторически времена. Това не е ново, ние го носим със себе си като тип от доста от дълго време. Има няколко аргументи за този взрив на популацията на дървениците. Първата е, че хората пътуват доста по-активно отпреди. Те се придвижват безусловно неусетно с багаж и облекла – не могат да летят, само че пълзят и се захващат добре за разнообразни предмети. Могат да бъдат на процедура на всички места. Втората причина е, че има популации, които са развили устойчивост към инсектициди.

– Не ли тъкмо това казусът на хората във Франция и Англия?
– Видът дървеница там е същият, който имаме у нас. Просто очевидно там някаква популация е развила устойчивост. Трябва да се нагоди системата към тях.

– Има ли заплаха и у нас да се случи такава устойчивост?
– Опасност може би има някаква, а по този начин или другояче в България имаме същия тип, имаме си наши популации. Но най-малко към този момент не съм видял или чул да са развили устойчивост.

– Какви други непознати типове са навлезли у нас?
– Има доста такива типове. Имаме съответен образец, който е обвързван по всяка възможност със стоплянето на климата. Отново е тип дървеница, доста едра, водоплавката Lethocerus patruelis. Преди към 10 година, сътрудник откри, че се развъжда в дребни водоеми в Петричко. Има и други – инвазивната калинка Harmonia axyridis, която сега се среща всеобщо на всички места на дребна надморска височина. В София, в случай че видите калинки, много едри и с доста точки, това най-вероятно е този непознат тип, който се популяризира и до някаква степен измества Coccinella septempunctata, седемточковата калинка, която се среща у нас. Изглежда, че тя към този момент се среща на по-голяма надморска височина, а непознатия тип на по-ниска. Този тип се развъжда в много огромни количества, прави скупчвания.

Гл. ас. доктор Вера Антонова пред “Труд news ”: Червена огнена мравка може да се засели първо по Черноморието

През август 2022 година четири типа огнени мравки бяха включени в листата на Европейски Съюз на инвазивни непознати типове, засягащи страните от Европейски Съюз. Тези типове са жилещи вредители, рискови за човешкото здраве. След ужилване хората могат да изпитат сърбеж и зачервяване, тресчица, потрес и даже гибел от алергичната реакция.

Колониите на самите мравки са големи, заемат огромни територии и по тази причина съумяват да трансформират характерностите на почвата. Те са дребни, само че са доста на брой и това ги прави „ непобедими “. Все още не са регистрирани в България.

В Европа има изявления за два типа тропически огнени мравки, които са към този момент с открити многогодишни колонии. Малката огнена мравка е обявена през 2018 за Малага – Испания, а Червената огнена мравка – неотдавна открита към Сиракуза – Италия (2023). В обявата за Сиракуза е даден модел за разпространяване в Европа, в който ясно проличава, че климатът в България тук-там е към този момент подобаващ за Червената огнена мравка – основно към Бургас, Южното Черноморие, както и към Варна. До 2050 година обаче, подобаващата територия съгласно климатичните прогнози е доста по-разширена и включва цялото Черноморие и Тракийската равнина.

Много е значимо митническите чиновници и фитосанитарните управляващи да правят съзнателно работата си и да ги открият в точния момент в „ инфектирани “ колета като разсад, саксии с пръст, дървени палети и други

trud.bg