Мирела КостадиноваНикола Атанасов е автор на три симфонии, увертюри, множество

Мирела Костадинова

Никола Атанасов е създател на три симфонии, увертюри, голям брой солови и хорови песни, инструментални пиеси за пиано и за цигулка, сюити за обой и пиано, фикция за кларинет и пиано, голям брой пиеси и обработки за мандолинен оркестър, както и на доста други музикални произведения. Всъщност той е прочут като създател на първата българска симфония, написана в Загреб през 1912 година

Никола Атанасов Китанов е от Кюстендил. Роден е през 1886 година Баща му е кантонер, само че умира рано. Майка му Ефросина Атанасова, или баба Фроса, както я наричали, сама отгледала двете си деца Никола и Славка. Бедността принудила Ефросина да стане слугиня в кюстендилско село. След четири години се омъжила наново, с цел да може по-лесно да изхрани децата си. Тя знаела над 500 радомирски национални песни.

Бъдещият композитор приключва прогимназиалното си обучение през 1901 година и постъпва в Педагогическото учебно заведение в родния си град. Нетърпеливо чака часовете по солфеж и история на музиката, в които учителят му Бадев споделя за композиторите от разнообразни столетия. Без да има личен инструмен, с удивителна експедитивност научава всичко, което учителят му Махан преподава по цигулка и скоро става най-хубав в класа.

Освен двамата учители Бадев и Махан значима роля в креативната му биография изиграват мандолинните оркестри в Кюстендил, които постоянно вземат участие в празници и вечеринки. В репертоара им са включени дребни фрагменти от оперната и оперетната класика, маршове, полки, мазурки и валсове.

През 1903 година Никола Атанасов стартира първите си стъпки в композирането. За мандолинния оркестър основава първата си творба „ Ученическа въздишка “ – мазурка за две мандолини и китара. Те не се разграничават изключително от свирените тогава полки, мазурки и валсове, писани от чешките и българските капелмайстори.

Учителят му Махан вижда гения на няколко кюстендилски момчета и взема решение, че те безусловно би трябвало да заминат за Загреб и да продължат музикалното си обучение. В Загреб по това време учат български студенти, които постоянно провеждат литературно-музикални стратегии. Там има консерватория и опера. Сред момчетата е Никола Атанасов. Майка му Ефросина продава единственото, което има – дребна къща, с цел да изпрати сина си да учи. Негови другари провеждат концерт, а приходите от него му дават за път.

В Загреб Атанасов стартира съществени занимания по цигулка при проф. Вацлав Хумел. Изучава естетика при проф. Кирил Юнек, а история на музиката при проф. Вилко Новак. Консерваторията тогава се оглаява от Зайц, а по-късно от Франьо Дуган, при когого Атанасов се среща с изкуството на контрапункта и музикалните форми.

Бъдещият композитор живее оскъдно в Загреб. В края на образователната година той няма пари да се върне в България. Но му оказват помощ неговите професори и съумява да се върне за къса почивка. Нищетата не му пречи да композира. През ваканциите в Кюстендил написва няколко пиеси за мандолинен състав. С приходите от концертите, които оркестърът показва в градската гад и Дупница, Атанасов се завръща в Загреб, с цел да продължи следването си. През идващото лято мандолинният оркестър в Кюстендил провежда концерти напълно с произведения на Атанасов, а той взе участие като солист. За страдание малко негови творби от това време са съхранени до през днешния ден.

Докато той учи в чужбина, в родния му Кюстендил е открит сценичен салон при читалище „ Братство “. За неговото разкриване Кауцки написва интродукция, а изпълнеието ù се приготвя от събирателен оркестър с диригент учителят Тюлбизов. В една от последните подготовки се появява цигуларят Никола Атанасов, който таман е приключил третата година в Загребската консерватория. Тюлбизов, без да го познава, му дава щим втора цигулка. Но се намерил някой, който да изясни, че новодошлият е студент-цигулар в Загреб. Тюлбизов се извинил и поверил цялото управление на подготовките на Атанасов.

Останал изцяло без пари той е заставен да потърси работа в България. През образователната 1909-1910 година е назначен за преподавател във Варна. Заедно с Александър Кръстев, с който стават другари, се отдават на музикалната традиция в морската столица. Атанасов основава оркестър от цигулки, флейти, мандолини и китари. Скоро измества частния оркестър и стартира да свири на съботните вечеринки. В репертоара са мазурки, валсове, хора. Включва и свои произведения.

По това време минава под венчило с Ева Панчева Андреева – учителка по немски език в гимназията. Брат ù Андрей Панчев, който е шеф на „ Български национален заем “, поема цялата прехрана на Атанасов. През есента на 1910 година той се връща в Загреб, с цел да приключи консерваторията. В тези две години дефинитивно дефинира креативните си пътища на композитор – сменя специфичния си предмет цигулка с комбинация. Започва усилени занимания при проф. Векослав Ружич и под негово управление написва голям брой дребни инструментални пиеси. Студентският оркестър, в който взе участие като виолист, извършва Моцартови и Бетховенови симфонии, разучава творби на Дворжак, Сметана, Чайковски. Прави първите си крачки в симфоничното творчество и за по-малко от година написва три елементи от своята Първа симфония.

През юни 1912 година Никола Атанасов приключва Загребската консерватория в класа по комбинация. Като дипломна работа на абитуриента, студентският симфоничен оркестър извършва три елементи от Първа симфония. До този миг, нито хърватите, нито българите имат симфония.

Завръща се в България, само че скромният композитор остава неусетен в родината си. Избухва Балканската война. Той е освободен от войската като нестроевак и назначен за стажант в Старозагорската девическа гимназия. В южния град прекарва една година процедура при своя остарял преподавател Атанас Божинов от кюстендилското Педагогическо учебно заведение. На идната година след положен изпит става постоянен преподавател в девическата гимназия. Наред с това е преподавател и по цигулка. С няколко спирания Атанасов учителства 10 години в Стара Загора. В града се сближава с чеха-капелмайстор Хенрих Споуста, с Тодор Пъндев, който управлява детска китка. Атанасов взе участие в културния живот на града, устройва вечеринки и прави камерни концерти за цигулка. В града на липите приключва четвъртата част на първата българска симфония. Пише солови песни, някои от които още тогава са поместени в сборници.

След две години и половина ориста го води в Плевенската мъжка гимназия, където още веднъж е преподавател. Учениците обичат този висок, със златиста коса мъж, който с първото влизане в образователния час свири на цигулката си творби на Григ. Занимава се с обособени възпитаници по естетика и комбинация. Дирижира хор и оркестър към гимназията.
Сред приятелите му в Плевен са цигуларите Александър Колев и Димитър Хорачек, само че незабравими остават дните прекарани в диалози с поета Никола Ракитин, който е преподавател по литература в същото учебно заведение, в което преподава и Атанасов. От това другарство се ражда песента „ Все твоя облик пред очи ми “ по стихотворение на Ракитин. Двамата създатели управляват литературно-музикален кръжок с по-будни възпитаници, в който се разучават нови пиеси, свирят се квартети, водят се полемики по литературни въпроси. Сруд учениците е бъдещият стихотворец Сергей Румянцев. В Плевен Атанасов композира солови песни.

През есента на 1915 година е мобилизиран в Кюстендил и изпратен в 13-ти пехотен полк на 7-ма Рилска дивизия. Като асистент капелмайстор на духовия оркестър, взе участие във всички походи и сражения на полка. След сражението при Бурловка е създаден в чин ефрейтор. Войниците на смешка го наричали „ ефрейтор Бурловски “. По време на отмора Атанасов свирел на цигулката си „ Андалузки романс “ от Сарасате и мазурки от Виенявски. Назначават го като преподавател по пеене в главното учебно заведение в Демир Хисар и остава там до края на войната. Пише маршове за духов оркестър и песни. Особено известен става маршът, отдаден на героичен починалия поручик Митрушев. В Демир Хисар замисля Втора симфония.

Всъщност Първата българска симфония е изпълнена за първи път у нас на 18 януари 1918 година от Гвардейския оркестър под диригенството на Маестро Георги Атанасов. Ето какво споделя Никола Атанасов: „ Вечерта преди осъществяването във Военния клуб един дежурен полковник, без да ме познава, ме изпъди. Подофицери нямаха право да участват на концерти, а аз бях по това време боен. Като излизах на открито, по стълбите ме срещна Маестрото и извика: „ Кольо, къде отиваш? “ Казвам: „ Изпъдиха ме “. Той ме хвана със себе си и изясни на дежурния: „ Господин полковник, този човек е Никола Атанасов. Тук извършват негово произведение – Първата българска симфония “. Тогава полковникът ме пусна да вляза “.

След дебюта в България, за Първата симфония се чува и в чужбина. Появяват се мнения за създателя и творбата му в Чехия и Дания.
След края на войната Атанасов се завръща още веднъж в Стара Загора като преподавател в мъжката гимназия. Под неговата палка гимназиалния оркестър извършва произведения на Хайдн, Моцарт и Бетховен. Извън учебно заведение продължава да преподава уроци по цигулка, интензивно работи върху Втората си симфония, която през 1922 година оперният оркестър под диригенството на Тодор Хаджиев, показва за първи път.
Атанасов идва в София през 1922 година, където е назначен в Първа софийска мъжка гимназия. Учителсва дружно с композитора Драгия Тумангелов. Командирован е в Музикалната академия, където преподава доктрина. През 1924 година е определен за постоянен учител, а пет години по-късно за професор по доктрина на музиката.

В столицата приключва първата си интродукция „ Христо Ботев “, а през 1931 година и втората – „ Стонът на гората “. В доста от вокалните му творби се усеща националното творчество. Създава и четири от най-популярните си песни – „ Снощи си “, „ Пошла Румяна “, „ Цоне, благо чадо “ и „ Църно ми око ергенче “. Написва доста песни за юбилеи на музиканти, химни за учебни заведения, учебни песни, които са отпечатани в обособени издания. Автор е на учебник по пеене за първи и втори гимназиален клас. През 1953 година приключва Третата си симфония.

Сполетяват го две човешки несгоди през 1956 и 1958 година Първо умира щерка му, а след това и брачната половинка му. Единствената му разтуха остава сина му. Тогава напуща педагогическата си работа и до края на дните си намира леговище в музиката.