Изоставената руска диамантена мина Мир все още е опасна
„ Мир мина ” или още позната като „ мина Мирни ” е неработеща открита диамантена мина, намираща се в Мирни, Източен Сибир, Русия. По времето на „ затварянето " си през 2004 година е била с дълбочина от внушителните 525 метра и ширина 1200 метра. Кратерът е толкоз огромен, че въздушното пространство над него е затворено за хеликоптери, поради случили се произшествия, в които летателните машини са засмукани от низходящия въздушен поток.
Добивът в мината почнал през 1957 година при доста сурови климатични условия. Сибирската зима траяла 7 месеца и минното дело се усложнило поради замръзването на земята. През късите летни месеци ледът ставал на тиня и превръщал цялата земя в поле от кална наслойка. Наложило се постройките да бъдат повдигнати, с цел да не потънат. Основният цех за преправка бил преустроен на 20 км от мината, с цел да бъде на постоянна основа. Зимните температури били толкоз ниски, че автомобилните гуми и стоманата се разтрошавали, а горивото замръзвало. Работниците употребявали реактивни мотори или динамит, с цел да топят леда и да доближат до главния кимберлит, една от двата типа скали, носещи диаманти.
През най-активните си години добивът в мината се равнявал на 10 милиона карата диаманти годишно, от които относително висока степен (20%) били оценени като скъпоценни. Това много разтревожило De Beers, които по времето били главният пропагандатор на диаманти. Компанията се принудила да приема все по-големи и по-големи доставки на висококачествени съветски диаманти за управление на пазарната цена.
До 70-те години, когато добивът на „ Мир ” би трябвало да е намалял, Съветският съюз произвеждал все по-големи количество диаманти и най-после през 1976 година De Beers поискали да създадат обиколка на рудника, с цел да задоволят любознанието си. Разрешение за обиколката било обещано, само че руснаците траяли да отсрочват визитата. Когато делегатите най-накрая стигнали до мината, визите им тъкмо изтичали, което им дало скромните 20 минути за оглед в зоната. Посещението им не дало отговори по отношение на мистерията на рудника.
След разпада на Съветския съюз в мината работели няколко локални компании. От 2004 година „ Мир ” е затворена.
Източник
Добивът в мината почнал през 1957 година при доста сурови климатични условия. Сибирската зима траяла 7 месеца и минното дело се усложнило поради замръзването на земята. През късите летни месеци ледът ставал на тиня и превръщал цялата земя в поле от кална наслойка. Наложило се постройките да бъдат повдигнати, с цел да не потънат. Основният цех за преправка бил преустроен на 20 км от мината, с цел да бъде на постоянна основа. Зимните температури били толкоз ниски, че автомобилните гуми и стоманата се разтрошавали, а горивото замръзвало. Работниците употребявали реактивни мотори или динамит, с цел да топят леда и да доближат до главния кимберлит, една от двата типа скали, носещи диаманти.
През най-активните си години добивът в мината се равнявал на 10 милиона карата диаманти годишно, от които относително висока степен (20%) били оценени като скъпоценни. Това много разтревожило De Beers, които по времето били главният пропагандатор на диаманти. Компанията се принудила да приема все по-големи и по-големи доставки на висококачествени съветски диаманти за управление на пазарната цена.
До 70-те години, когато добивът на „ Мир ” би трябвало да е намалял, Съветският съюз произвеждал все по-големи количество диаманти и най-после през 1976 година De Beers поискали да създадат обиколка на рудника, с цел да задоволят любознанието си. Разрешение за обиколката било обещано, само че руснаците траяли да отсрочват визитата. Когато делегатите най-накрая стигнали до мината, визите им тъкмо изтичали, което им дало скромните 20 минути за оглед в зоната. Посещението им не дало отговори по отношение на мистерията на рудника.
След разпада на Съветския съюз в мината работели няколко локални компании. От 2004 година „ Мир ” е затворена.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ