Нераждали жени в напреднала възраст са с по-висок риск от миоми
Миомата съставлява доброкачествено образувание на маточната стена, което се състои от гладкомускулни кафези и фиброзна съединителна тъкан и е добре отдиференцирано от околната тъкан. Тя е причина за към една трета от всички хоспитализации в гинекологичните отделения. Етиологията й към момента е неизяснена, само че голям брой изследвания демонстрират генетична предиспозиция – честотата на миомните възли е доста по-висока при еднояйчни близнаци и родственици от първа линия.
Случаите на миоми са с идентична периодичност при пре- и постменопаузални дами, само че разлика въпреки всичко има и тя е, че при по-младите пациентки е по-голям междинният размер на откритите формирания. Причината е, че растежът на миомните възли е естроген-зависим развой. Ето за какво те усилват размера си най-вече през годините на най-висока яйчникова интензивност. Нераждали дами в по-напреднала възраст са с нараснал риск от пораждане на миомни възли. След менопауза, с намаляването на яйчниковата хормонална секреция, размера им понижава, прецизират акушер-гинеколозите от Медицински комплекс „ Д-р Щерев “, които ежедневно се срещат с пациентки с тази диагноза.
Основното разположение на миомните възли е в тялото на матката и по-рядко в маточната шийка. Те произлизат от мускулния й пласт и в процеса на развиването си могат да порастват вътре в стената на матката, към външната й повърхнина или към кухината на органа. В редки случаи миомните възли могат да мигрират и да се прикрепят към различен орган или място в дребния таз. Те нарушават структурата и функционалността на матката в друга степен според от тяхната величина, локализация и посока на напредък. Обикновено има ясна граница сред миомата и заобикалящата я тъкан, която прави хирургическото й премахване елементарно.
Пациентките с миомни възли могат да имат разнообразни признаци – щедро менструално кървене, мъка или затрудненост при сексуален акт, тазова болежка и дискомфорт, уринарни и чревни разстройства, инфертилитет, обструкции по време на бременността и раждането. Симптоматиката се дефинира главно от размера, вида и локализацията на миомата.
В диагностиката на миомната болест се употребяват редица клинични, образни и лабораторни проучвания. Започва се с добре свалена анамнеза, включваща подробна информация за сегашни и минали недоволства, фамилна обремененост, темперамент на менструалните цикли и настъпила смяна в тях, постоянно и/или мъчително уриниране, нарушавания в дефекацията, репродуктивни неуспехи. Извършва се общ обзор, като се обръща внимание на признаци, присъщи за болнав синдром, който може да бъде вследствие на хроничната кръвозагуба. Палпира се коремната област за туморни обединения отвън дребния таз, които могат да бъдат и огромни миомни възли. Основен диагностичен способ е втрансвагиналното ултразвуково скениране на дребния таз. Той дава най-хубав облик на матката и разрешава откриването даже на доста дребни патологични обединения. При огромни миомни възли, излизащи отвън дребния таз, вагиналният ултразвуков обзор би трябвало да се съчетава и с абдоминален (върху корема). Това разрешава точната оценка на размера, характера и позицията на миомния възел. При диагностични усложнения и с оглед изключване на различен тип патология се предлага ядрено-магнитен резонанс на дребен таз.
Според актуалното мнение на лекуване подлежат единствено симптоматичните миоми. При несимптоматичните се прави следене – ехографски обзор на 3–6 месеца, а при липса на промени – един път годишно. В случай на изразена симптоматика лекуването бива самостоятелно, като се взимат поради следните фактори: медицински, обществени, възраст, детеродни функционалности, предпочитание за опазване на матката, тежест и тип на признаците, локализация, общо положение, съпътстващи болести, в това число онкологични. При пациентки с изразени признаци, искащи да запазят детеродните си функционалности, се ползва консервативно лекуване или лапароскопска миомектомия (хирургично премахване на доброкачествени образования от матката). Тя се предлага при пациентки, искащи бременност, инфертилни дами с миоми, нарушаващи кухината на матката.
От началото на 1990-те години оперативната техника на лапароскопската миомектомия се развива непрестанно и сега огромен брой опитни ендоскописти я употребяват, заради потвърдените ѝ преимущества спрямо абдоминалната миомектомия: понижена кръвозагуба и постоперативна болежка, къс болничен престой (пациентката се изписва на идващия ден), бързо възобновяване и връщане към естествения темп на живот, добър козметичен резултат. Според хирурзите на Медицински комплекс „ Д-р Щерев “, този вид безкръвно оперативно лекуване към този момент не е бъдещето, а действителното настояще на медицината.
Поради спецификата на ендоскопската хирургия са създадени инсталация, инструментариум и характерна техника на работа, които обезпечават еквивалентна на отворената миомектомия успеваемост и сигурност. Главният й минус е по-дългото оперативно време по отношение на коремната интервенция. Но пък се резервират главните преимущества на лапароскопската интервенция – бързото възобновяване на пациентката с по-малко болежка, по-краткия болничен престой, бързото възвръщане към цялостна физическа интензивност и продуктивност, положителния козметичен резултат на интервенцията. Съществено преимущество е и по-малкото формиране на постоперативни сраствания след лапароскопска интервенция спрямо коремната, което е от изключително значение при дами с инфертилитет.
При какъв брой, какви и къде ситуирани миомните възли би трябвало да се ползва лапароскопия е въпрос на експертна полемика. Основните ограничаващи я фактори са квалификацията на оператора във връзка с ендоскопски процедури, както и техническото застраховане с нужната инсталация със съответното качество. Но преимуществата на лапароскопската миомектомия са доста повече от нейните дефекти и в актуалната медицина тя би трябвало да бъде желан способ при опция.
Случаите на миоми са с идентична периодичност при пре- и постменопаузални дами, само че разлика въпреки всичко има и тя е, че при по-младите пациентки е по-голям междинният размер на откритите формирания. Причината е, че растежът на миомните възли е естроген-зависим развой. Ето за какво те усилват размера си най-вече през годините на най-висока яйчникова интензивност. Нераждали дами в по-напреднала възраст са с нараснал риск от пораждане на миомни възли. След менопауза, с намаляването на яйчниковата хормонална секреция, размера им понижава, прецизират акушер-гинеколозите от Медицински комплекс „ Д-р Щерев “, които ежедневно се срещат с пациентки с тази диагноза.
Основното разположение на миомните възли е в тялото на матката и по-рядко в маточната шийка. Те произлизат от мускулния й пласт и в процеса на развиването си могат да порастват вътре в стената на матката, към външната й повърхнина или към кухината на органа. В редки случаи миомните възли могат да мигрират и да се прикрепят към различен орган или място в дребния таз. Те нарушават структурата и функционалността на матката в друга степен според от тяхната величина, локализация и посока на напредък. Обикновено има ясна граница сред миомата и заобикалящата я тъкан, която прави хирургическото й премахване елементарно.
Пациентките с миомни възли могат да имат разнообразни признаци – щедро менструално кървене, мъка или затрудненост при сексуален акт, тазова болежка и дискомфорт, уринарни и чревни разстройства, инфертилитет, обструкции по време на бременността и раждането. Симптоматиката се дефинира главно от размера, вида и локализацията на миомата.
В диагностиката на миомната болест се употребяват редица клинични, образни и лабораторни проучвания. Започва се с добре свалена анамнеза, включваща подробна информация за сегашни и минали недоволства, фамилна обремененост, темперамент на менструалните цикли и настъпила смяна в тях, постоянно и/или мъчително уриниране, нарушавания в дефекацията, репродуктивни неуспехи. Извършва се общ обзор, като се обръща внимание на признаци, присъщи за болнав синдром, който може да бъде вследствие на хроничната кръвозагуба. Палпира се коремната област за туморни обединения отвън дребния таз, които могат да бъдат и огромни миомни възли. Основен диагностичен способ е втрансвагиналното ултразвуково скениране на дребния таз. Той дава най-хубав облик на матката и разрешава откриването даже на доста дребни патологични обединения. При огромни миомни възли, излизащи отвън дребния таз, вагиналният ултразвуков обзор би трябвало да се съчетава и с абдоминален (върху корема). Това разрешава точната оценка на размера, характера и позицията на миомния възел. При диагностични усложнения и с оглед изключване на различен тип патология се предлага ядрено-магнитен резонанс на дребен таз.
Според актуалното мнение на лекуване подлежат единствено симптоматичните миоми. При несимптоматичните се прави следене – ехографски обзор на 3–6 месеца, а при липса на промени – един път годишно. В случай на изразена симптоматика лекуването бива самостоятелно, като се взимат поради следните фактори: медицински, обществени, възраст, детеродни функционалности, предпочитание за опазване на матката, тежест и тип на признаците, локализация, общо положение, съпътстващи болести, в това число онкологични. При пациентки с изразени признаци, искащи да запазят детеродните си функционалности, се ползва консервативно лекуване или лапароскопска миомектомия (хирургично премахване на доброкачествени образования от матката). Тя се предлага при пациентки, искащи бременност, инфертилни дами с миоми, нарушаващи кухината на матката.
От началото на 1990-те години оперативната техника на лапароскопската миомектомия се развива непрестанно и сега огромен брой опитни ендоскописти я употребяват, заради потвърдените ѝ преимущества спрямо абдоминалната миомектомия: понижена кръвозагуба и постоперативна болежка, къс болничен престой (пациентката се изписва на идващия ден), бързо възобновяване и връщане към естествения темп на живот, добър козметичен резултат. Според хирурзите на Медицински комплекс „ Д-р Щерев “, този вид безкръвно оперативно лекуване към този момент не е бъдещето, а действителното настояще на медицината.
Поради спецификата на ендоскопската хирургия са създадени инсталация, инструментариум и характерна техника на работа, които обезпечават еквивалентна на отворената миомектомия успеваемост и сигурност. Главният й минус е по-дългото оперативно време по отношение на коремната интервенция. Но пък се резервират главните преимущества на лапароскопската интервенция – бързото възобновяване на пациентката с по-малко болежка, по-краткия болничен престой, бързото възвръщане към цялостна физическа интензивност и продуктивност, положителния козметичен резултат на интервенцията. Съществено преимущество е и по-малкото формиране на постоперативни сраствания след лапароскопска интервенция спрямо коремната, което е от изключително значение при дами с инфертилитет.
При какъв брой, какви и къде ситуирани миомните възли би трябвало да се ползва лапароскопия е въпрос на експертна полемика. Основните ограничаващи я фактори са квалификацията на оператора във връзка с ендоскопски процедури, както и техническото застраховане с нужната инсталация със съответното качество. Но преимуществата на лапароскопската миомектомия са доста повече от нейните дефекти и в актуалната медицина тя би трябвало да бъде желан способ при опция.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ