Министрите на отбраната на страните от НАТО ще се срещнат

Министрите на защитата на страните от НАТО ще се срещнат по-късно в сряда в Брюксел, с цел да обсъдят по какъв начин да обезпечат повече военна поддръжка за Украйна на фона на внезапното понижаване на доставките на оръжие през последните месеци, оповестява Euronews.

Очаква се министрите да прегледат предлагането на генералния секретар на НАТО за унищожаване на рестриктивните мерки върху военната техника, с цел да може тя да се употребява по-ефективно за отбрана на източния фланг на Алианса – по границата с Русия, Беларус и Украйна.

През последните седмици поредност от неидентифицирани дронове нарушиха въздушното пространство на няколко европейски страни, като това подхрани опасенията, че Русия може би тества защитата на НАТО.

Някои водачи упрекват съветския президент Владимир Путин, че води хибридна война в Европа, само че Москва отхвърля това.

На фона на зачестилите нападения с дронове НАТО се стреми да форсира работата по възстановяване на качествата за противопоставяне, като обмисля предлагането за основаването на така наречен „ стена против дронове “.

Дипломатите споделят, че Алиансът се стреми да усъвършенства разпоредбите си за деяние при съветски офанзиви и да изглади разликите в методите на обособените държави-членки, написа France 24.
Военната поддръжка за Украйна понижава
Преди настъпването на зимата Русия се концентрира военните си старания върху електропреносната мрежа на Украйна. Целта е да се прекъсне електроснабдяването на страната, като по този начин хиляди цивилни ще бъдат лишени от отопление и течаща вода през студените месеци.

Същевременно съгласно нови данни на немския институт „ Кил “ западната помощ за Украйна е спаднала с 43% през юли и август спрямо първата половина на годината.

Тенденцията се резервира, макар че европейските съдружници започнаха да купуват американски оръжия за Украйна по силата на ново финансово съглашение, известно като „ Приоритетен лист с потребностите на Украйна “ (PURL). Инициативата е основана през юли 2025 година от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Съединените щати не подаряват съоръжение на Украйна нито посредством въпросната скица, нито по двустранна линия. Но шест страни към този момент са внесли 2 милиарда $ във фонда, заяви украинското президентство в края на септември.

Сред най-активните са Дания, Нидерландия, Норвегия и Швеция, които закупуват американски оръжия и ги препращат към Киев. В същото време Италия и Испания, както и други членки на НАТО, изпращат доста по-малко помощ, което провокира рецензии за липса на взаимност.

„ Отново и още веднъж някои страни изостават съществено от това, което се чака от тях “, съобщи почитан посланик от НАТО преди срещата.

„ Ако Украйна падне “, предизвести той, „ разноските за защита ще надвишават доста сегашната цел на НАТО – 5% от брутния вътрешен артикул. “

Много страни, в това число Италия, се сблъскват със свои лични стопански усложнения. Франция пък счита, че европейските средства би трябвало да бъдат ориентирани към развиването на отбранителната промишленост на блока, а не към тази на Съединени американски щати, и по тази причина не има намерение да взе участие в PURL.

Източници на Euronews настояват, че в сряда Украйна ще се опита да насърчи страните, които към момента не са създали принос към PURL, да го сторят. Според същите източници втори приоритет за Киев ще бъде да убеди страните, които към този момент са декларирали присъединяване в самодейността, да усилят своите вноски. Украинските управляващи обаче осъзнават, че това е деликатна тематика, защото всяка страна се изправя пред лични стопански и политически провокации.
Отбрана на източния фланг на НАТО
Разполагането на противовъздушни системи по източната граница на НАТО към този момент не е понижило военните запаси, предоставяни на Украйна. Въпреки това висши военни представители на Алианса упорстват страните членки да анулират националните ограничавания върху техниката, изпратена там, с цел да може тя да бъде употребена по-ефективно за отбрана на въздушното пространство от съветските закани.

„ Все още има национални ограничавания, които ни спъват и ни вършат по-малко ефикасни “, съобщи генералният секретар на НАТО Марк Рюте пред законодателите в Словения в понеделник.

Миналия месец НАТО сътвори интервенция за противовъздушна защита под името Eastern Sentry, откакто няколко съветски дрона навлязоха в полското въздушно пространство. Това е една от трите дейни интервенции за въздушна отбрана на източния фланг – втората обгръща района на Балтийско море, а третата се концентрира върху границата сред Полша и Украйна.

Американският генерал-лейтенант Алекс Гринкевич, висш главнокомандващ на обединените сили на НАТО (SACEUR), дефинира реакцията на Алианса при последните произшествия в небето над Полша и Естония като „ по учебник “. Въпреки това той упорства да получи по-голяма оперативна независимост, с цел да може самолетите да бъдат прехвърляни сред другите задачи и да се построи единна система за въздушна защита с общи правила за деяние.

Сред главните провокации остават и рестриктивните мерки по кое време изтребителите могат да употребяват оръжие.

„ Колкото повече национални ограничавания има, изключително във връзка с нашите изтребители, толкоз по-трудно е за SACEUR да работи дейно “, разяснява пред публицисти американският представител в НАТО Матю Уитакър преди срещата в сряда.

Генерал Гринкевич сега приготвя разбор на потребностите на НАТО, с цел да отговори на новите закани, пред които Алиансът е изправен, осведомят дипломати. Очаква се той да показа проектите си пред страните членки при започване на идната година.