ИСС с ключови препоръки за подобряване на качеството и ефективността на социалните услуги
Министерството на труда и обществената политика да инициира основаването на единна осведомителна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на обществени услуги, тяхната активност и реализирани резултати, самостоятелен мониторинг и повсеместен разбор на действието на Наредбата за качество на обществените услуги.
Това са част от рекомендациите, които дава Икономическият и обществен съвет в своя Анализ „ Оценка на въздействието на Закона за обществените услуги върху качеството на услугите, кариерното развиване на обществените служащи и бюджетната успеваемост ", признат на последната за 2025 година пленарна сесия на Съвета.
В документа ИСС прави цялостна оценка на развиването на системата на обществените услуги пет години след влизането в действие на Закона за обществените услуги през 2020 година, който сложи основите на съвременна, децентрализирана и насочена към потребностите на хората система, съобразена с европейските правила за качество. Анализът регистрира забележителната промяна от институционален към общностен модел на поддръжка, както и дейната роля на общините в планирането, ръководството и контрола върху даването на услуги.
Наред с позитивните промени ИСС разпознава редица структурни дефицити, които заплашват устойчивостта и успеваемостта на системата. Сред тях са неналичието на основни подзаконови актове, директно свързани с финансирането, натовареността и кариерното развиване на обществените служащи, както и отсъствието на единна интегрирана осведомителна система към МТСП за събиране и разбор на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото обмисляне, оценката на качеството и резултата от обществените разноски.
ИСС предлага да се извърши изчерпателен разбор на използването на Наредбата за качество на обществените услуги и на стандартите, като се формулират съответни оферти за възстановяване на организацията и ръководството, за повишение на квалификацията и професионалното развиване на заетите и за по-висока успеваемост на услугите по отношение на действителните резултати за потребителите. Съветът упорства за прекосяване от уеднаквен централен метод към по-гъвкав модел, който регистрира кадровия и материалния потенциал на всяка услуга и предизвиква дейното присъединяване на институциите и самите ползватели при вземането на решения.
Анализът акцентира нуждата от по-тясна интеграция сред обществените услуги и системите на опазването на здравето, образованието и локалните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните функции, компетентности и стандарти за обществена работа. В тази връзка ИСС предлага общественият служащ да бъде включен в Списъка на контролираните специалности в България, както е в множеството страни членки на Европейски Съюз.
В синтеза на изводите ИСС регистрира, че използването на Закона за обществените услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството - посредством по-високи стандарти за прехрана и подготовка на личния състав, разширение на услугите за уязвими групи и развиване на ранната намеса и поддръжката за фамилиите. В същото време се резервират рисковете от неефективност, свързани с необработен потенциал в едни услуги и продължителен дефицит в други, районни несъответствия и стеснен брой нововъведения. Ускореният растеж на разноските, изпреварващ икономическия напредък, не постоянно води до по-добър обсег и качество, а високият дял на разноските за труд при относително ниски хонорари затруднява задържането и мотивацията на фрагментите.
Към края на 2024 година в страната действат 2 252 обществени услуги и 730 снабдители, като услугите са употребени от 129 616 консуматори. Според ИСС точно систематичният, съгласуван и учреден на надеждни данни метод е основен за гарантиране на действителен обществен резултат от обществените запаси и за по-добър достъп до качествени обществени услуги за всички нуждаещи се.
На последното си годишно съвещание ИСС одобри и Становище на тематика „ Минимална работна заплата за прехрана на живота: европейски практики и модели на премерване ".
Това са част от рекомендациите, които дава Икономическият и обществен съвет в своя Анализ „ Оценка на въздействието на Закона за обществените услуги върху качеството на услугите, кариерното развиване на обществените служащи и бюджетната успеваемост ", признат на последната за 2025 година пленарна сесия на Съвета.
В документа ИСС прави цялостна оценка на развиването на системата на обществените услуги пет години след влизането в действие на Закона за обществените услуги през 2020 година, който сложи основите на съвременна, децентрализирана и насочена към потребностите на хората система, съобразена с европейските правила за качество. Анализът регистрира забележителната промяна от институционален към общностен модел на поддръжка, както и дейната роля на общините в планирането, ръководството и контрола върху даването на услуги.
Наред с позитивните промени ИСС разпознава редица структурни дефицити, които заплашват устойчивостта и успеваемостта на системата. Сред тях са неналичието на основни подзаконови актове, директно свързани с финансирането, натовареността и кариерното развиване на обществените служащи, както и отсъствието на единна интегрирана осведомителна система към МТСП за събиране и разбор на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото обмисляне, оценката на качеството и резултата от обществените разноски.
ИСС предлага да се извърши изчерпателен разбор на използването на Наредбата за качество на обществените услуги и на стандартите, като се формулират съответни оферти за възстановяване на организацията и ръководството, за повишение на квалификацията и професионалното развиване на заетите и за по-висока успеваемост на услугите по отношение на действителните резултати за потребителите. Съветът упорства за прекосяване от уеднаквен централен метод към по-гъвкав модел, който регистрира кадровия и материалния потенциал на всяка услуга и предизвиква дейното присъединяване на институциите и самите ползватели при вземането на решения.
Анализът акцентира нуждата от по-тясна интеграция сред обществените услуги и системите на опазването на здравето, образованието и локалните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните функции, компетентности и стандарти за обществена работа. В тази връзка ИСС предлага общественият служащ да бъде включен в Списъка на контролираните специалности в България, както е в множеството страни членки на Европейски Съюз.
В синтеза на изводите ИСС регистрира, че използването на Закона за обществените услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството - посредством по-високи стандарти за прехрана и подготовка на личния състав, разширение на услугите за уязвими групи и развиване на ранната намеса и поддръжката за фамилиите. В същото време се резервират рисковете от неефективност, свързани с необработен потенциал в едни услуги и продължителен дефицит в други, районни несъответствия и стеснен брой нововъведения. Ускореният растеж на разноските, изпреварващ икономическия напредък, не постоянно води до по-добър обсег и качество, а високият дял на разноските за труд при относително ниски хонорари затруднява задържането и мотивацията на фрагментите.
Към края на 2024 година в страната действат 2 252 обществени услуги и 730 снабдители, като услугите са употребени от 129 616 консуматори. Според ИСС точно систематичният, съгласуван и учреден на надеждни данни метод е основен за гарантиране на действителен обществен резултат от обществените запаси и за по-добър достъп до качествени обществени услуги за всички нуждаещи се.
На последното си годишно съвещание ИСС одобри и Становище на тематика „ Минимална работна заплата за прехрана на живота: европейски практики и модели на премерване ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ