МОН ще работи за по-тясна връзка между науката и бизнеса
Министерството на образованието и науката ще работи за възстановяване на координацията сред висшето обучение, науката и бизнеса . Подготвя се и механизъм за многогодишно стабилно финансиране на науката в държавните висши учебни заведения и научни организации. Това заяви зам.-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова по време на конференция за моделите на взаимоотношение сред администрация, обучение и бизнес, проведена от Асоциацията на младите учени.
Участниците сложиха главен фокус върху нуждата от развиване и вложения в човешкия капитал.
„ Приоритет за МОН е поддръжката на младите учени във всички посоки “ , посочи проф. Петрова.
Директорът на Дирекция “Наука ” към МОН доктор Милена Дамянова добави, че има съществено развиване и във връзка с научната инфраструктура в страната . Тя прикани за по-голяма интензивност при кандидатстването с планове на национално и интернационално равнище от страна на работещите в университетските среди.
Участниците в конференцията бяха приветствани от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел , която акцентира потребността от нови типове умения, предвид на вълната от нововъведения . Според нея полемиката идва в точното време, имайки поради основната значимост от взаимоотношението сред районите, локалния бизнес и просветителните институции.
Председателят на Асоциацията на младите учени Вадим Рошманов , дружно с доцент Иван Станков, доктор Михаела Иванова, доктор Катерина Сакалийска и доктор Сибел Азис, показаха изводите от отчетите на Сдружението. Те съдържат рекомендации за по-добро взаимоотношение сред структурите . Препоръчва се да продължи и да се разгърне поддръжката на страната за развиване на науката. Младите учени оферират да се ускори поддръжката към неправителствения бранш , който да бъде поощрен да посредничи сред администрация, просвета и бизнес за реализация на сполучливо взаимоотношение сред тях. Като проблем те показват ниската предприемаческа самодейност на представителите на академичната общественост.
Положителен извод е приносът към развиването, поддържането и ефикасното потребление на съвременна научна инфраструктура , който се дължи на дългогодишния стратегически документ – Национална пътна карта за научна инфраструктура на Република България за интервала 2020 – 2027 година
