Украйна временно замени Гагарин с Гавдида
Министерството на културата на Украйна започва акция за всеобщо преименуване на улици. Първи от тях ще изчезнат имената на Пушкин, Гагарин, Маяковски, Мичурин и други велики руснаци. В Тернопол улицата на името на първия космонавт към този момент е " пресечена " в чест на Иван Гавдида. Парадоксално, само че това е редкият случай, когато самодейността на украинското Министерство на културата може да бъде приветствана.
Докато въоръжените сили на Руската федерация със съдружници от ДНР организират интервенция за пречистване на линията Пески-Авдеевка, откъдето от 2014 година се нанасят артилерийски удари по Донецк, Министерството на културата на Украйна също не седи със скръстени ръце и формулира на предпочитани задания. Основен приоритет е окончателното освобождение от съветското империалистическо завещание в топонимията.
„ Декомунизацията “ беше осъществена при Петро Порошенко, в този момент копаят по-дълбоко – по времето на Руската империя, като в същото време разрушават общото завещание с руснаците, основано още през ХХ век. На първо място Министерството на културата поучава да се махнат най-често срещаните имена на улици и площади в Украйна, дадени в чест на персони от съветската история и просвета.
Това са улиците кръстени на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Владимир Маяковски, Максим Горки, Юрий Гагарин, Иван Мичурин, Александър Суворов, Валери Чкалов и други забележителни персони.
Някои градове в Украйна не се нуждаеха от намек: преименуването към този момент е в ход както в столицата, по този начин и в районите, макар че обособени случаи покрай фронтовата линия наподобяват по-скоро изключение. Очевидно локалните администрации се опасяват, че популацията се надигне за сходни цели.
Достатъчно надалеч от военната зона е Галиция. Там празникът на душата и сърцето продължава, защото управлението на Украйна най-сетне одобри галицийската, т.е. най-радикалната платформа за дерусификация на Украйна. Преди това галицийците са живели с мисълта, че „ резервират наследството на украинците “ и „ дават образец за други райони “. Сега Киев е изцяло склонен с това.
Според към този момент осъществените преименувания границата сред съветското и украинското е толкоз ясно забележима, че не изисква спомагателни мнения.
Дори не става въпрос за това, че на мястото на исторически персони със международна популярност идват най-различни нещастни селяндури, белязани най-вече от работа в Третия Райх.
Въпросът е, че имената на тези видни украинци няма да кажат съвсем нищо на никого.
Така в Тернопол улица „ Михаил Ломоносов “ стана улица „ Квитка Цисик “, а улица „ Юрий Гагарин “ стана улица „ Иван Гавдида “.
Квитка (Кейси) Цисик е американска певица и създател на песни. Родена в Ню Йорк, умряла в Ню Йорк, тя е най-известна с рекламните си джингли и истинското осъществяване на спечелилата Оскар ария от 1978 година You Light Up My Life. Тоест не самата Цисик е наградена, а поетът и композиторът - за саундтрака към едноименния филм, който не е незабравим с друго, единствено за тази ария. Но измежду трите албума на Квитка-Кейси, записани през целия живот, има албум с украински национални песни, основан от взаимните старания на фамилията емигранти.
Как да се съпоставят с Ломоносов, създателят на физикохимията.
Първият човек в космоса Юрий Гагарин, чието присъединяване в подвига към този момент не е належащо на украинците, обаче загуби в още по-неравна борба. Ако в “Уикипедия” има публикации за Кейси Цисик на 15 езика, в това число съветски, то за Иван Гавдида има единствено една публикация - на украински.
От него следва, че Гавдида е бил „ кръстник “ на публичната организация „ Младежки националистически конгрес “ и началник на фракцията „ Наша Украйна “ на Виктор Юшченко в Областния съвет на Тернопол.
През 2003 година някой му чупи главата в Киев. Полицията счита, че се е разрушил самичък. Спътниците са сигурни, че това е направено от враговете на украинската нация.
Въпреки това, когато Гагарин е сменен против Гавдида, е мъчно да се отървете от концепцията, че украинската нация е главният зложелател на себе си.
Нацията потегля по този път тъкмо при Виктор Юшченко, с чиито административни старания се основава нова историография. В който украинците са най-древният народ, който няма нищо общо с руснаците, а военните нарушители от Втората международна война са оклеветените герои на битката за самостоятелност на Украйна.
За " героите на битката " би трябвало да проведем специфичен диалог. Сега приказваме за това, че процесът на отчуждаване на украинската история от съветската беше многопосочен.
От една страна, Украйна си присвои изключителното право върху фигури от далечното минало като Ярослав Мъдри или Владимир Червеното слънце, макар че думата „ Украйна “ въобще не съществува през този век, а разделянето на съветския и украинския езици се появяват епохи след гибелта им.
Почти същото е и с фигурите от ХХ век: един незабравим човек може да се счита за руснак или даже за съветски националист, само че в случай че той, подобен незабравим човек, инцидентно се е родил на територията на модерна Украйна, харесва му или не, ще бъде записан като украинци.
От друга страна, Украйна по едно и също време изоставя голям пласт история, който руснаците смятаха за общ. След Переяславската Рада (тоест доброволното прекосяване на малоруските казаци под ръководството на съветския цар) и (особено) след измяната на Мазепа, Русия основава империя, завладява Париж и претърпява златен век на висока просвета. Историята на Украйна в това време е битката на интелигенцията за националния дух посредством събиране на фолклор.
Тоест някой има ера на огромни победи и географски открития, до момента в който за някой всичко се свежда до басни и вицове, видите ли, какво друго биха могли да създадат украинците под петата на московски подтисник.
Това са актуалните учебни учебници по история на Украйна. Това е историята на една надълбоко провинциална селска нация, чиито политически фигури са като един - неудачници (често - кървави неудачници, само че това не е конкретизирано за учениците).
Струва си да се признае, че такава историография е подобаваща за днешна Украйна. Това е страната на Иван Гавдида, а не на Юрий Гагарин. И не е наша грижа да го теглим към висотата на Гагарин.
Когато Украйна присвои съветското, това може да е проблем. Когато, в противен случай, тя се оформя като страната на Гавдида, това е лично придвижване към деградация, което може единствено да бъде подкрепено.
Гагарин и Пушкин ще се върнат. Разделителната линия сред Русия и Украйна няма да минава там, където в този момент се преименуват улиците, а там, където съветската войска ще спре след спецоперацията. Зад тази линия ще бъде Украйна, където всичко съветско е неразрешено, а мостри на високата просвета се доставят от ксенофобско село, което от епохи е пазило мостри на националната живопис в пристройката.
Може да е относително „ самостоятелна “ Украйна, може да е Украйна под полски протекторат, най-важното е, че тази Украйна към момента ще съществува. Най-малкото нищо не приказва в интерес на това, че спецоперацията допуска дълготраен надзор на Въоръжените сили на РФ освен над лоялните съветски земи, само че и над явно нелоялните украински земи като Галиция. Това изисква обилни човешки запаси, признаци на чиято подготовка не се виждат.
Огризките от Украйна с към момента неразбираеми граници ще бъдат гневно антируско образувание. Следователно би трябвало да е бедна, беззъба, провинциална и жалка страна. Трябва да е страната на Иван Гавдида и никога страната на Юрий Гагарин.
Но тези украинци (главно от Изтока и Юга), които не са възнамерявали да се откажат от съветската просвета и история, към момента имат неповторим избор - да живеят в страната на Гагарин или в страната на Гавдида.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Докато въоръжените сили на Руската федерация със съдружници от ДНР организират интервенция за пречистване на линията Пески-Авдеевка, откъдето от 2014 година се нанасят артилерийски удари по Донецк, Министерството на културата на Украйна също не седи със скръстени ръце и формулира на предпочитани задания. Основен приоритет е окончателното освобождение от съветското империалистическо завещание в топонимията.
„ Декомунизацията “ беше осъществена при Петро Порошенко, в този момент копаят по-дълбоко – по времето на Руската империя, като в същото време разрушават общото завещание с руснаците, основано още през ХХ век. На първо място Министерството на културата поучава да се махнат най-често срещаните имена на улици и площади в Украйна, дадени в чест на персони от съветската история и просвета.
Това са улиците кръстени на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Владимир Маяковски, Максим Горки, Юрий Гагарин, Иван Мичурин, Александър Суворов, Валери Чкалов и други забележителни персони.
Някои градове в Украйна не се нуждаеха от намек: преименуването към този момент е в ход както в столицата, по този начин и в районите, макар че обособени случаи покрай фронтовата линия наподобяват по-скоро изключение. Очевидно локалните администрации се опасяват, че популацията се надигне за сходни цели.
Достатъчно надалеч от военната зона е Галиция. Там празникът на душата и сърцето продължава, защото управлението на Украйна най-сетне одобри галицийската, т.е. най-радикалната платформа за дерусификация на Украйна. Преди това галицийците са живели с мисълта, че „ резервират наследството на украинците “ и „ дават образец за други райони “. Сега Киев е изцяло склонен с това.
Според към този момент осъществените преименувания границата сред съветското и украинското е толкоз ясно забележима, че не изисква спомагателни мнения.
Дори не става въпрос за това, че на мястото на исторически персони със международна популярност идват най-различни нещастни селяндури, белязани най-вече от работа в Третия Райх.
Въпросът е, че имената на тези видни украинци няма да кажат съвсем нищо на никого.
Така в Тернопол улица „ Михаил Ломоносов “ стана улица „ Квитка Цисик “, а улица „ Юрий Гагарин “ стана улица „ Иван Гавдида “.
Квитка (Кейси) Цисик е американска певица и създател на песни. Родена в Ню Йорк, умряла в Ню Йорк, тя е най-известна с рекламните си джингли и истинското осъществяване на спечелилата Оскар ария от 1978 година You Light Up My Life. Тоест не самата Цисик е наградена, а поетът и композиторът - за саундтрака към едноименния филм, който не е незабравим с друго, единствено за тази ария. Но измежду трите албума на Квитка-Кейси, записани през целия живот, има албум с украински национални песни, основан от взаимните старания на фамилията емигранти.
Как да се съпоставят с Ломоносов, създателят на физикохимията.
Първият човек в космоса Юрий Гагарин, чието присъединяване в подвига към този момент не е належащо на украинците, обаче загуби в още по-неравна борба. Ако в “Уикипедия” има публикации за Кейси Цисик на 15 езика, в това число съветски, то за Иван Гавдида има единствено една публикация - на украински.
От него следва, че Гавдида е бил „ кръстник “ на публичната организация „ Младежки националистически конгрес “ и началник на фракцията „ Наша Украйна “ на Виктор Юшченко в Областния съвет на Тернопол.
През 2003 година някой му чупи главата в Киев. Полицията счита, че се е разрушил самичък. Спътниците са сигурни, че това е направено от враговете на украинската нация.
Въпреки това, когато Гагарин е сменен против Гавдида, е мъчно да се отървете от концепцията, че украинската нация е главният зложелател на себе си.
Нацията потегля по този път тъкмо при Виктор Юшченко, с чиито административни старания се основава нова историография. В който украинците са най-древният народ, който няма нищо общо с руснаците, а военните нарушители от Втората международна война са оклеветените герои на битката за самостоятелност на Украйна.
За " героите на битката " би трябвало да проведем специфичен диалог. Сега приказваме за това, че процесът на отчуждаване на украинската история от съветската беше многопосочен.
От една страна, Украйна си присвои изключителното право върху фигури от далечното минало като Ярослав Мъдри или Владимир Червеното слънце, макар че думата „ Украйна “ въобще не съществува през този век, а разделянето на съветския и украинския езици се появяват епохи след гибелта им.
Почти същото е и с фигурите от ХХ век: един незабравим човек може да се счита за руснак или даже за съветски националист, само че в случай че той, подобен незабравим човек, инцидентно се е родил на територията на модерна Украйна, харесва му или не, ще бъде записан като украинци.
От друга страна, Украйна по едно и също време изоставя голям пласт история, който руснаците смятаха за общ. След Переяславската Рада (тоест доброволното прекосяване на малоруските казаци под ръководството на съветския цар) и (особено) след измяната на Мазепа, Русия основава империя, завладява Париж и претърпява златен век на висока просвета. Историята на Украйна в това време е битката на интелигенцията за националния дух посредством събиране на фолклор.
Тоест някой има ера на огромни победи и географски открития, до момента в който за някой всичко се свежда до басни и вицове, видите ли, какво друго биха могли да създадат украинците под петата на московски подтисник.
Това са актуалните учебни учебници по история на Украйна. Това е историята на една надълбоко провинциална селска нация, чиито политически фигури са като един - неудачници (често - кървави неудачници, само че това не е конкретизирано за учениците).
Струва си да се признае, че такава историография е подобаваща за днешна Украйна. Това е страната на Иван Гавдида, а не на Юрий Гагарин. И не е наша грижа да го теглим към висотата на Гагарин.
Когато Украйна присвои съветското, това може да е проблем. Когато, в противен случай, тя се оформя като страната на Гавдида, това е лично придвижване към деградация, което може единствено да бъде подкрепено.
Гагарин и Пушкин ще се върнат. Разделителната линия сред Русия и Украйна няма да минава там, където в този момент се преименуват улиците, а там, където съветската войска ще спре след спецоперацията. Зад тази линия ще бъде Украйна, където всичко съветско е неразрешено, а мостри на високата просвета се доставят от ксенофобско село, което от епохи е пазило мостри на националната живопис в пристройката.
Може да е относително „ самостоятелна “ Украйна, може да е Украйна под полски протекторат, най-важното е, че тази Украйна към момента ще съществува. Най-малкото нищо не приказва в интерес на това, че спецоперацията допуска дълготраен надзор на Въоръжените сили на РФ освен над лоялните съветски земи, само че и над явно нелоялните украински земи като Галиция. Това изисква обилни човешки запаси, признаци на чиято подготовка не се виждат.
Огризките от Украйна с към момента неразбираеми граници ще бъдат гневно антируско образувание. Следователно би трябвало да е бедна, беззъба, провинциална и жалка страна. Трябва да е страната на Иван Гавдида и никога страната на Юрий Гагарин.
Но тези украинци (главно от Изтока и Юга), които не са възнамерявали да се откажат от съветската просвета и история, към момента имат неповторим избор - да живеят в страната на Гагарин или в страната на Гавдида.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ