Сметката в ресторанта - ще бъде ли върнат 20% ДДС за заведенията
Министерството на финансите предложи промени в законите, с които да се вкара налог " свръхпечалба " и да се отстранен част от антикризисните ограничения. Предлага се връщане на 20% налог добавена стойност (ДДС) за заведенията и фитнесите. Данък добавена стойност беше понижен на 9% по време на пандемията от COVID-19. Правителството предлага пониженият Данък добавена стойност да остане в действие единствено за хляба, брашното, детските храни и книгите. В общественото пространство се появи информация от държавен документ, в който се споделя, че страната ще банкрутира. Служебният министър на финансите Росица Велкова изясни, че той съставлява отчет за взимане на протоколно решение от Министерския съвет с два сюжета.
Според нея неприятният сюжет е, че в случай че продължим с тези политики, които са по настоящото законодателство, дефицитите за четири години напред ще се движат сред 6 и 7%. От Министерството на финансите оповестиха, че пакетът за промени във фискалните закони е по отношение на признато протоколно решение на Министерския съвет за сформиране на план на Закон за държавния бюджет за 2023 година с недостиг от 3%. Премиерът Гълъб Донев опроверга отчета на Министерството на финансите, а пакетът от данъчни и бюджетни промени ще бъде препоръчан на новия парламент, който би трябвало да бъде определен през април. Предложенията включват и актуализация на бюджета за 2023 година Как реагира ресторантьорският отрасъл на появилата се информация? Потърсихме за коментар Павлин Петров, съпредседател на Българската ссоциация на заведенията:
" Докладът, който излезе от служебния кабинет, тъй като това е отчет за рекомендация за правене на нов бюджет, надлежно раздруса нашия бранш. Колегите виждат, че още веднъж няма предвидимост и сигурност, което утежнява икономическата обстановка в сектора, защото при един подобен отчет вложенията стартират да спадат. Ние към момента сме парламентарна република и нещата се вземат решение в Народното събрание, а виждаме, че длъжностен министър на финансите се пробва да трансформира налози, което не му е работа, а това единствено отблъсква и стресира бизнесмените. Не е редно. "
Какво ще се случи, в случай че в даден миг напред във времето Данък добавена стойност би трябвало още веднъж да бъде върнат на въпросните 20%? Това попитахме още Павлин Петров:
" Отпуснаха го поради пандемията, само че ние сме единственият бранш, който още през 2020 година подвигна минималния застрахователен предел. Това е първото и второто е, че ние сме внесли повече налог облага, тъй като оборотите са се повишили. Ние би трябвало да работим в посока оставане на непрекъсната мярка 9% Данък добавена стойност по този начин, както е в Испания, Италия, Гърция и в ред други европейски страни. Там е изчислено, че този бизнес би трябвало да употребява ниска данъчна ставка, тъй като ние купуваме един артикул, само че не го продаваме автоматизирано да вложим надценката, а този артикул минава през обработка от няколко души. "
Наталия Бърборска е притежател на къща за посетители и ресторант в Спанчевци, община Вършец. Как се оправят тя и нейните чиновници след края на пандемията?
" Всичко още е прекомерно зле. Няма по какъв начин да се възстановим, в случай, че към момента нямаме цялостни работни 12 месеца. Абсолютно всичко се подвигна в космоса като цени, а ние не можем да си позволим да вдигнем нашите артикули толкоз доста, тъй като, в случай че месото се е вдигнало с 50%, аз една пържола не мога да я направя от 10 - 15 лв., тъй като никой няма да седне в заведението. Ние сега работим на сериозния най-малко... Назначихме нови хора, старите, които съумях, ги резервирах, други избягаха, тъй като секторът е нерешителен и занапред образоваме нов личен състав. Според мен процентът би трябвало да спадне на 0%, до момента в който си стъпим на краката, тъй като видях в интернет сътрудници, които не престават да затварят и разпродават кухненско съоръжение. Положението е доста зле и страната би трябвало да помогне на туризма " - акцентира Наталия Бърборска.
Попитахме още Павлин Петров ще има ли реакция на представителите на сектора, в случай че новите ръководещи упорстват за връщането на Данък добавена стойност още веднъж на 20% след сформирането на постоянен кабинет?
" Няма по какъв начин да няма, тъй като ние сме страна, член на Европейския съюз и още през 2007 година стартира дебатът за ресторантьорския бранш, за поощряване на младите да работят в него, за разкриване на повече работни места и за свалянето на Данък добавена стойност още по времето на Саркози. Тук изниква и казусът за какво тогава нашата страна не е била по-активна, само че това е минало и дано не се връщаме обратно. Има направени стъпки, ние следваме европейския път и би трябвало да се придържаме към това " - посочи Павлин Петров.
Освен предлагането за връщане на 20% ДСС за заведенията, нова данъчна тежест за свръхпечалбите на компаниите също плануват промени на данъчните закони, пуснати за публично разискване, които ще съпроводят Закона за държавния бюджет за 2023 година Според тях от 1 юли би трябвало да се вкара заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Мярката е краткотрайна, еднократна, задачата ѝ е опазване на макроикономическата и фискална непоклатимост на страната и преодоляване на инфлацията. В плана е разказано и по какъв начин тъкмо се дефинира свръхпечалба, а точно - като се вземе междинната осъществена облага от компаниите за интервала 2019- 2021 година и се усили с 20%.
Печалбата над този предел ще се смята за свръхпечалба и ще бъде обложена с налог от 33%. Новият данък ще бъде годен за всички компании, както и тези, които се таксуват с различен на корпоративния налог и едноличните търговци. От обсега на мярката се изключват фирмите, които към този момент внасят краткотрайна солидарна вноска - компаниите, преработващи нефт. Финансовото министерство регистрира, че за интервала 2020- 2022 година са предоставени 11,2 милиарда лв. на бизнеса под формата на помощи, обезщетения и понижени данъчни ставки. Новият налог " свръхпечалба ", обаче ще има отрицателен резултат, безапелационни са икономисти. Какво ще се случи следва да разберем, а всичко оттук насетне ще бъде в ръцете на новите ръководещи, които и да са те.
Според нея неприятният сюжет е, че в случай че продължим с тези политики, които са по настоящото законодателство, дефицитите за четири години напред ще се движат сред 6 и 7%. От Министерството на финансите оповестиха, че пакетът за промени във фискалните закони е по отношение на признато протоколно решение на Министерския съвет за сформиране на план на Закон за държавния бюджет за 2023 година с недостиг от 3%. Премиерът Гълъб Донев опроверга отчета на Министерството на финансите, а пакетът от данъчни и бюджетни промени ще бъде препоръчан на новия парламент, който би трябвало да бъде определен през април. Предложенията включват и актуализация на бюджета за 2023 година Как реагира ресторантьорският отрасъл на появилата се информация? Потърсихме за коментар Павлин Петров, съпредседател на Българската ссоциация на заведенията:
" Докладът, който излезе от служебния кабинет, тъй като това е отчет за рекомендация за правене на нов бюджет, надлежно раздруса нашия бранш. Колегите виждат, че още веднъж няма предвидимост и сигурност, което утежнява икономическата обстановка в сектора, защото при един подобен отчет вложенията стартират да спадат. Ние към момента сме парламентарна република и нещата се вземат решение в Народното събрание, а виждаме, че длъжностен министър на финансите се пробва да трансформира налози, което не му е работа, а това единствено отблъсква и стресира бизнесмените. Не е редно. "
Какво ще се случи, в случай че в даден миг напред във времето Данък добавена стойност би трябвало още веднъж да бъде върнат на въпросните 20%? Това попитахме още Павлин Петров:
" Отпуснаха го поради пандемията, само че ние сме единственият бранш, който още през 2020 година подвигна минималния застрахователен предел. Това е първото и второто е, че ние сме внесли повече налог облага, тъй като оборотите са се повишили. Ние би трябвало да работим в посока оставане на непрекъсната мярка 9% Данък добавена стойност по този начин, както е в Испания, Италия, Гърция и в ред други европейски страни. Там е изчислено, че този бизнес би трябвало да употребява ниска данъчна ставка, тъй като ние купуваме един артикул, само че не го продаваме автоматизирано да вложим надценката, а този артикул минава през обработка от няколко души. "
Наталия Бърборска е притежател на къща за посетители и ресторант в Спанчевци, община Вършец. Как се оправят тя и нейните чиновници след края на пандемията?
" Всичко още е прекомерно зле. Няма по какъв начин да се възстановим, в случай, че към момента нямаме цялостни работни 12 месеца. Абсолютно всичко се подвигна в космоса като цени, а ние не можем да си позволим да вдигнем нашите артикули толкоз доста, тъй като, в случай че месото се е вдигнало с 50%, аз една пържола не мога да я направя от 10 - 15 лв., тъй като никой няма да седне в заведението. Ние сега работим на сериозния най-малко... Назначихме нови хора, старите, които съумях, ги резервирах, други избягаха, тъй като секторът е нерешителен и занапред образоваме нов личен състав. Според мен процентът би трябвало да спадне на 0%, до момента в който си стъпим на краката, тъй като видях в интернет сътрудници, които не престават да затварят и разпродават кухненско съоръжение. Положението е доста зле и страната би трябвало да помогне на туризма " - акцентира Наталия Бърборска.
Попитахме още Павлин Петров ще има ли реакция на представителите на сектора, в случай че новите ръководещи упорстват за връщането на Данък добавена стойност още веднъж на 20% след сформирането на постоянен кабинет?
" Няма по какъв начин да няма, тъй като ние сме страна, член на Европейския съюз и още през 2007 година стартира дебатът за ресторантьорския бранш, за поощряване на младите да работят в него, за разкриване на повече работни места и за свалянето на Данък добавена стойност още по времето на Саркози. Тук изниква и казусът за какво тогава нашата страна не е била по-активна, само че това е минало и дано не се връщаме обратно. Има направени стъпки, ние следваме европейския път и би трябвало да се придържаме към това " - посочи Павлин Петров.
Освен предлагането за връщане на 20% ДСС за заведенията, нова данъчна тежест за свръхпечалбите на компаниите също плануват промени на данъчните закони, пуснати за публично разискване, които ще съпроводят Закона за държавния бюджет за 2023 година Според тях от 1 юли би трябвало да се вкара заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Мярката е краткотрайна, еднократна, задачата ѝ е опазване на макроикономическата и фискална непоклатимост на страната и преодоляване на инфлацията. В плана е разказано и по какъв начин тъкмо се дефинира свръхпечалба, а точно - като се вземе междинната осъществена облага от компаниите за интервала 2019- 2021 година и се усили с 20%.
Печалбата над този предел ще се смята за свръхпечалба и ще бъде обложена с налог от 33%. Новият данък ще бъде годен за всички компании, както и тези, които се таксуват с различен на корпоративния налог и едноличните търговци. От обсега на мярката се изключват фирмите, които към този момент внасят краткотрайна солидарна вноска - компаниите, преработващи нефт. Финансовото министерство регистрира, че за интервала 2020- 2022 година са предоставени 11,2 милиарда лв. на бизнеса под формата на помощи, обезщетения и понижени данъчни ставки. Новият налог " свръхпечалба ", обаче ще има отрицателен резултат, безапелационни са икономисти. Какво ще се случи следва да разберем, а всичко оттук насетне ще бъде в ръцете на новите ръководещи, които и да са те.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ