Влизането в еврозоната не е свързано с увеличаване на инфлацията.

Влизането в еврозоната не е обвързвано с увеличение на инфлацията. Това се споделя в разбор на Фискалния съвет. Данните съставляват съпоставяне на хармонизираните средногодишни инфлационни ставки за няколко страни 3 години преди и 3 години след влизането им в еврозоната. Анализът включва държавате Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия. 

Преди въвеждане на еврото : следи се умерено до мощно повишение на инфлацията - мощно в Естония, негативно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия. 

Първата година след въвеждането инфлацията се е повишила в 3 страни - Словения (+1.3 п.п.), Естония (+2.4 п.п.) и Латвия (+0.7 п.п.). В 3 страни инфлацията е намаляла - Словакия (-3.0 п.п.), Литва (-0.9 п.п.) и Хърватия (-2.1 п.п.).

През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възобновяване на умерените равнища във всичките 6 страни. Въпреки повишените равнища в Хърватия, данните демонстрират действително по-ниска инфлация от интервала директно преди приемане на еврото.

Инфлацията не се предизвиква от самата промяна на валутата, а от действителни фактори като военни спорове с директно въздействие върху страната, индустриални разноски, търсене, енергийни цени и икономическа политика. Въвеждането на еврото е номинална смяна. Цените и приходите се преизчислиха по закрепения курс и това не докара до увеличение на паричното предложение, още повече че и страната ни беше в паричен съвет (валутен ръб ). Опитът на страните от еврозоната демонстрира единствено най-малък еднократен резултат, а чувството за общо нарастване на цените (инфлация) постоянно е по-скоро психическо, а не действително.