Правителството предлага проф. д-р Димитър Димитраков да бъде награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен
Министерският съвет одобри план на Указ за награждаване на проф. доктор Димитър Димитраков с медал „ Св. Св. Кирил и Методий “ – първа степен за огромните му заслуги за развиването на здравната просвета и за основаването и развиването на здравната компетентност „ Нефрология “.
Проф. доктор Димитър Димитраков е роден през 1941 година в с. Богданица, Пловдивска област. През 1965 година се дипломира във Висшия медицински институт – Пловдив. През 1974 година стартира преподавателска и научна кариера като помощник в Клиниката по Факултетска терапия към ВМИ Пловдив, където се хабилитира като доцент, а по-късно и като професор по нефрология. Той е доайен на нефрологията в България, създател е на първата профилирана клиника по нефрология и вкарва профилирано образование по вътрешни заболявания в Медицински университет – Пловдив.
Като учител проф. Димитраков води лекции и на практика извършения на студенти по вътрешни заболявания, в това число кардиология, гастроентерология, белодробни заболявания, хематология и нефрология. Бил е началник на 120 специализанта по вътрешни заболявания и по нефрология, рецензент за отсъждане на научна степен в 28 състезанието и теоретичен началник на 12 сполучливо предпазени дисертации. Автор е на една монография, съавтор на 5 и основен редактор на 7 учебника по вътрешни заболявания и нефрология. Има 153 изявления в български периодически издания и 23 в непознати. Доказателство за научния му принос е неговият импакт фактор – 51.700 на изявленията, 443.488 на цитиранията или общ импакт фактор 495.188.
Научните му достижения са свързани с въвеждането на следена бъбречна биопсия посредством методите на венозна урография и ренална ангиография, въвеждането на микофенолат мофетил при лекуване на пациенти с гломерулонефрит и имунни нефропатии, изследването на остеопротогерина като маркер за костна деструкция при пациенти с ренална остеодистрофия, определянето на клиничната характерност и лекуването на „ уремично сърце “, въвеждане на радиоизотопната дилуция при проучване на хемодинамиката при бъбречно заболели за установяване на степента на сърдечната непълнота, етноепидемиологично изследване на Синдрома на хроничната тазова болежка и дефиниране на маркерите за диагностициране, въвеждане на полиморфен ДНК разбор за локализиране на генната разновидност при поликистозна бъбречна болест, определяне на трети локус на гена на самостоятелно доминантна бъбречна поликистоза.
Проф. доктор Димитър Димитраков е роден през 1941 година в с. Богданица, Пловдивска област. През 1965 година се дипломира във Висшия медицински институт – Пловдив. През 1974 година стартира преподавателска и научна кариера като помощник в Клиниката по Факултетска терапия към ВМИ Пловдив, където се хабилитира като доцент, а по-късно и като професор по нефрология. Той е доайен на нефрологията в България, създател е на първата профилирана клиника по нефрология и вкарва профилирано образование по вътрешни заболявания в Медицински университет – Пловдив.
Като учител проф. Димитраков води лекции и на практика извършения на студенти по вътрешни заболявания, в това число кардиология, гастроентерология, белодробни заболявания, хематология и нефрология. Бил е началник на 120 специализанта по вътрешни заболявания и по нефрология, рецензент за отсъждане на научна степен в 28 състезанието и теоретичен началник на 12 сполучливо предпазени дисертации. Автор е на една монография, съавтор на 5 и основен редактор на 7 учебника по вътрешни заболявания и нефрология. Има 153 изявления в български периодически издания и 23 в непознати. Доказателство за научния му принос е неговият импакт фактор – 51.700 на изявленията, 443.488 на цитиранията или общ импакт фактор 495.188.
Научните му достижения са свързани с въвеждането на следена бъбречна биопсия посредством методите на венозна урография и ренална ангиография, въвеждането на микофенолат мофетил при лекуване на пациенти с гломерулонефрит и имунни нефропатии, изследването на остеопротогерина като маркер за костна деструкция при пациенти с ренална остеодистрофия, определянето на клиничната характерност и лекуването на „ уремично сърце “, въвеждане на радиоизотопната дилуция при проучване на хемодинамиката при бъбречно заболели за установяване на степента на сърдечната непълнота, етноепидемиологично изследване на Синдрома на хроничната тазова болежка и дефиниране на маркерите за диагностициране, въвеждане на полиморфен ДНК разбор за локализиране на генната разновидност при поликистозна бъбречна болест, определяне на трети локус на гена на самостоятелно доминантна бъбречна поликистоза.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ