Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България

Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2024-2026 година, която съставлява претекстовете към законопроекта. Това заяви Правителствената осведомителна работа.

Запазват се задачите на фискалната политика дефицитът за средносрочния интервал да бъде в границите на фискалните правила и ограничавания по националното и европейското законодателство, при обезпечаване на нужния финансов запас за осъществяване на разходните цели, заложени в държавната стратегия, с акцент върху обществените политики, капиталовите стратегии и промените, финансирани както от националния бюджет, по този начин и от сметките за средства от Европейски Съюз.

Макроикономическата прогноза на Института за разбори и прогнози към МФ планува през 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира до 3,2% заради повишаване на вложенията в стопанската система и постигане на размер от 205,8 милиарда лева За 2025 година и 2026 година Брутният вътрешен продукт ще се покачва с по 3%.

През прогнозния интервал се чака инфлацията да продължи гладко да се забавя, следвайки предстоящата динамичност при интернационалните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се намали до 4,8% през 2024 година, 2,8% през 2025 година и 2,2% през 2026 година Енергийните артикули ще имат негативен принос към инфлацията, дължащ се на предстоящото поевтиняване на транспортните горива.

Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за интервала 2024-2026 година са създадени в границите на Маастрихтските критерии, като за бранш „ Държавно ръководство “ дефицитът е надлежно 2,9% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година, 3,0% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година и 2,5% от Брутният вътрешен продукт за 2026 година

Планираната консолидация на недостига на бранш „ Държавно ръководство “ до 2026 година се реализира макар забележителния резултат от отразяването в разходната част на предстоящите доставки в бранша на защитата през 2025 година при към този момент регистрирани касови разноски през предишни години. По този метод се покрива и един от основните критерии за присъединение към еврозоната.

Бюджетното салдо по КФП е недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт за всяка година от интервала и е в границите на разпоредбите и рестриктивните мерки по Закона за обществените финанси. Очаква се резистентен номинален растеж на приходите, включително на данъчно-осигурителните, и леко понижение на помощите от чужбина, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз. Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите е в диапазона 36,5 – 37% от Брутният вътрешен продукт. Същата наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 39,5 – 40%.

Разходите по националния бюджет са в границите на 40%-то предписание по член 28, алинея 1 от ЗПФ и през плановия интервал варират в диапазона 35,2 – 35,5% от Брутният вътрешен продукт.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за интервала 2024-2026 година, предопределено както за рефинансиране на падежиращ дълг, по този начин и за финансиране на плануваните дефицити по държавния бюджет и за застраховане на ликвидната позиция на фискалния запас, се планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година да не надвишава 48 милиарда лева (23,3% от БВП), а в края на 2025 година и 2026 година да доближи надлежно до 56,2 милиарда лева (25,8% от БВП) и 65,6 милиарда лева (28,3% от БВП).

Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2024 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година в размер на 4,5 милиарда лева

Данъчна политика

През интервала 2024-2026 година данъчната политика ще е насочена към опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, попречване на опциите за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.

Запазва се настоящото данъчно облекчение за даване на наетите лица на обществени разноски под формата на ваучери за храна в необлагаем с налог размер до 200 лева месечно, като се планува общата годишна квота за даване на ваучери за храна да се резервира на 1,4 милиарда лева

От 1 януари 2024 година се вкарват електронни ваучери за храна за понижаване на административната тежест посредством цифровизация и обезпечаване на по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвиден е шестмесечен временен интервал, през който да действат както ваучерите за храна на книжен притежател, по този начин и електронните ваучери за храна, като окончателното прекосяване единствено към електронни ваучери ще е от 1 юли 2024 година

Продължава използването на по-високия размер на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, като се резервира и опцията за предплатено прилагане на преференцията.
Предвижда се удължение на използването на нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на самун и брашно доникъде на 2024 година и на понижената данъчна ставка на Данък добавена стойност от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 година

В законопроекта за държавния бюджет за 2024 година е избран 100% дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2024 година

Инвестиционна политика

През 2024 година държавното управление планува реализирането на финансов бюджет по национални стратегии, по стратегии и механизми на Европейския съюз и по други интернационалните стратегии и контракти. За тази цел финансовите разноски по обособените бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за интервала 2024-2026 година са изведени в самостоятелен запас в централния бюджет. Целта е реализиране на по-добро обмисляне и разходване на финансовите разноски, както и по-висока успеваемост и бистрота при осъществяването на капиталовите стратегии. В тази връзка се планува в хода на осъществяването на бюджета за 2024 година средствата за финансови разноски на министерствата и ведомствата да се дават по реда на член 109, алинея 3 от Закона за обществените финанси.

Предложеният метод ще даде опция за навреме ориентиране на средства от централния бюджет за разноски по планове и стратегии на министерствата и ведомствата, за които е налице подготвеност за тяхната незабавна реализация. По този метод ще се преодолее дългогодишната процедура финансовите разноски в края на годината да се пренасочват към различен тип разноски или да остават неосъществени по бюджетите на министерствата и ведомствата, с което не се реализират годишно поставените цели за равнище на вложенията в обществения бранш.

В рамките на финансовия бюджет се планува и осъществяването на капиталова стратегия за общините, посредством която ще се осъществят предпочитани инфраструктурни планове на локалните общности, които биха съдействали за възстановяване на инфраструктурното развиване на районите и възстановяване на благоустройствената среда в обитаемоте места.

Осигурителна политика

Правителството планува увеличение на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица за 2024 година от 3 400 лева на 3 750 лева През 2025 година и 2026 година е планувано размерът на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица да се усили надлежно до 4 130 лева и до 4 430 лева.

Минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица се усилва от 1 януари 2024 година от 780 лева на 933 лева, а от 1 януари на съответната година за интервала 2025-2026 година до равнището на минималната работна заплата, избрана според член 244 от Кодекса на труда. Минималният застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 1 януари 2024 година нараства от 780 лева на 933 лева, а от 1 януари на съответната година за интервала 2025-2026 година до равнището на минималната работна заплата, избрана според член 244 от Кодекса на труда. Минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности се усилват до равнището на минималната работна заплата за 2024 година – 933 лева, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под избрания размер на МРЗ.

Политика по приходите

В бюджета за 2024 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година от 780 лева на 933 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 година и 2026 година са разчетени в показателен размер, в сходство с наредбите на член 244 от Кодекса на труда.

За 2024 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Осигурени са в целогодишен размер за 2024 година и идващите години средства в следствие от направени нараствания на разноските за личен състав през 2023 година на обособени разпоредители с бюджет.

За превъзмогване на диспропорциите във възнагражденията на личния състав в бюджетните организации (за изглаждане на следени обилни дисбаланси/неравенства в равнището на възнаграждение на едни и същи длъжности в разнообразни административни звена и структури в секторите, предоставящи обществени услуги), в това число и за увеличение на възнагражденията на личния състав за 2024 година, без структури, за които възнагражденията се дефинират по механизъм, са планувани спомагателни средства в общ размер на 375 млн. лева, в това число 32 млн. лева за общинска администрация – държавни действия, като за задачата се планува средствата да бъдат разпределяни съгласно ред и условия, избрани с акт на Министерския съвет. В рамките на избрания общ запас за увеличение на възнагражденията на личния състав за 2024 година са планувани и средства за увеличение на възнагражденията на университетския състав, в това число 39 млн. лева за държавните висши учебни заведения, 8 млн. лева за Българската академия на науките и 3 млн. лева за Селскостопанската академия.

Политика в образованието

Предвидено е повишаване на средствата за делегираните действия в образованието по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение.

За предучилищното и учебното обучение за 2024 година са обезпечени спомагателни средства, както следва:

● 289,9 млн. лева за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието през 2024 година по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната за 2023 г.;
● 72,2 млн. лева за обезпечаване дефицит от средства, вследствие на смяна на натуралните индикатори и резултат от нарастване на стандарти от 01.10.2023 година, в целогодишен размер;
● 93,3 млн. лева за нарастване на разноските за храна и прехрана на децата и учениците в просветителни институции;
● 88 млн. лева за нови учебници и образователни комплекти от I до VII клас и познавателни книжки за децата в детските градини и обезпечаване на безвъзмездни учебници до XII клас от образователната 2024/2025 година, в това число 8 млн. лева индексиране цените на учебниците с регистрираната средногодишна инфлация за миналата година, според информация от НСИ;
● 80 млн. лева за Национална стратегия „ Оптимизиране на вътрешната конструкция на личния състав “ за покриване на дефицита на средства за погашение на компенсации на личния състав в системата на образованието;
● 86,8 млн. лева показателен бюджет за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения, в това число 46,8 млн. лева по утвърдена стратегия за интервала 2020-2024 година и 40,0 млн. лева по утвърдена нова стратегия, като за интервала 2024-2026 година общият размер на средствата по новата стратегия е 240 млн. лева.;
● 50 млн. лева показателен бюджет за създаване и главен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските учебни заведения, като за интервала 2024-2026 година общия размер на средствата по програмата е 240 млн. лева.;
● 10 млн. лева за опазване размера и за продължение политиката за компенсиране на разноските за развъждане, образование и образование на деца, които не са признати в детски градини и учебни заведения.

За осъществяване на Национална стратегия за повишение на интереса и увеличение на извънкласните действия, обезпечени за всеки възпитаник посредством спомагателна поддръжка за спорт, отдих и просвета за обезпечаване на необятен достъп до тях и при изявени високи достижения са планувани разноски по централния бюджет в размер на 25,3 млн. лева

За обезпечаване на политиките за стабилно развиване и разширение на достъпа до висше обучение и развиване на науката за 2024 година са обезпечени спомагателни средства:

● 38,4 млн. лева за обезпечаване нарастването на възнагражденията на университетския състав от 2023 година в целогодишен размер;
● 6 млн. лева за обезпечаване на обновения размер на стипендиите на студентите от 1 юли 2023 г.;
● 4,5 млн. лева за нарастване на размера на средствата за храноден и леглоден за „ Студентски столове и общежития “ АД и за студентските столове и общежития към държавните висши училища;
● 50 млн. лева показателен бюджет за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития, като за интервала 2024-2026 година общият размер на средствата по програмата е 100 млн. лева.;
● 100,0 млн. лева показателен бюджет за финансиране построяването на изчислителен център за изкуствен интелект от Института за научни проучвания в региона на компютърните науки към Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ (INSAIT), като средства в същия размер са планувани и за 2025 година и 2026 година

Социална политика

По бюджета на Министерството на труда и обществената политика за 2024 година за помощи и компенсации са планувани спомагателни средства:

● 104,3 млн. лева за обществени заплащания по отношение на избрания нов размер от 526 лева на линията на беднотия за 2024 година, в т. ч. за разноските за помощите по Закона за обществено подкрепяне – 75,6 млн. лева, спомагателни разноски при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лева и 1,1 млн. лева за помощите по Закона за протекция на детето;
● 230,3 млн. лева по отношение на резултата от смяна на МРЗ от 780 лева на 933 лева, в това число 224,6 млн. лева при установяване възнагражденията на персоналните асистенти по Закона за персоналната помощ и 5,7 млн. лева за хонорари за професионалните приемни фамилии по Закона за протекция на детето;
● 23,4 млн. лева по отношение на целогодишното застраховане на въведената през 2023 година еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без рентабилен тест, без значение от типа на учебното заведение по Закона за фамилни помощи за деца.
● 40,6 млн. лева за нарастване на размерите на месечните помощи за развъждане на дете с трайно увреждане по член 8д от Закона за фамилни помощи за деца;
● 12,5 млн. лева за нарастване на размерите на еднократните помощи при бременност и раждане по Закона за фамилни помощи за деца;
● 15 млн. лева спомагателни средства за дейна политика на пазара на труда;
● 131,7 млн. лева по отношение на резултата от смяна на МРЗ от 780 лева на 933 лева, при вземане предвид с наредбите на Наредбата за стандартите за възнаграждение на труда на чиновниците, осъществяващи действия по даване на обществени услуги, които се финансират от държавния бюджет, призната с Постановление на Министерски съвет № 343 от 2020 г.;
● 81,7 млн. лева за откриване на нови обществени услуги и обезпечаване на нараствания потенциал на съществуващи такива - посредством бюджетите на общините;
● 42,8 млн. лева за нарастване на издръжката на профилираните институции за даване на обществени услуги - посредством бюджетите на общините;
● 1,7 млн. лева за обезпечаване в годишен размер на месечната помощ от 90 лева на възпитаник, настанен в обществена услуга - посредством бюджетите на общините.

Политика в опазването на здравето

Политиката в региона на опазването на здравето е ориентирана към възстановяване на здравното положение и качеството на живот на българските жители и понижаване на здравните неравенства посредством поддръжка за характерни действия в региона на профилактиката, диагностиката и лекуването на заразни и незаразни заболявания, както и обезпечаване потребностите от качествени, налични, потвърдени в лечебната процедура и стойностно-ефективни лекарствени артикули, оказващи позитивно въздействие върху здравния статус, които в дълготраен проект да доведат до възстановяване на здравните индикатори на популацията.

За финансово обезпечаване на краткосрочни и средносрочни стратегически ограничения в региона на опазването на здравето са планувани спомагателни средства, както следва:

● 68,8 млн. лева за обезпечаване в годишен размер на увеличените хонорари на личния състав в системата на Министерството на здравеопазването – за Центровете за незабавна здравна помощ и за Регионалните здравни инспекции, считано от 1 август 2023 година, и дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала;
● 2 млн. лева за организационно и финансово подкрепяне на български жители за осъществяване на действия по асистирана репродукция при лица с неплодородие, лечимо на първо място с методите на асистирани репродуктивни техники;
● 60 млн. лева спомагателни дотации за лечебни заведения за болнична помощ за осъществяване на държавната политика за отбрана и запазване живота и здравето на жителите в съответната област при изключителни обстановки, повреди и произшествия, в осъществяване на член 106а, алинея 5б от Закона за лечебните заведения;
● 10 млн. лева за обезпечаване на лекарствени артикули, предопределени за лекуването на инфекциозни болести (ХИВ зараза и туберкулоза) по отношение на годишното увеличение на броя регистрирани пациенти с ХИВ и включването на терапия с еднотаблетен режим;
● 15 млн. лева за обезпечаване на ваксини за наложителни имунизации и реимунизации по Имунизационния календар на Република България за 2024 година, за гарантиране на резистентност и непрекъснатост на имунизационния развой и предварителна защита на здравето на българските жители от ваксинопредотвратими болести, при отчитане на европейски и национални рекомендации за имунизация, непрекъснато разрастващите се новаторски технологии при създаване на имунизациите за повишение на тяхната успеваемост и сигурност, както и развиването на имунизационната политика в България в сходство с тази на държавите-членки на ЕС;
● 6,6 млн. лева за поддръжка на образованието за придобиване на компетентност в системата на опазването на здравето при предстоящо разширение в обсега на признатите специализанти тук-там, финансирани от страната, за обезпечаване на нужните за страната специализанти;
● 2,5 млн. лева за обезпечаване на средства за навременно образуване на дезинсекционни мероприятия за надзор на комарните популации;
● 3,8 млн. лева спомагателна финансова поддръжка за повишение готовността на Българския Червен кръст за реакция при бедствени и спешни обстановки, при което достигнатата дотация от държавния бюджет за Планинската избавителна работа при БЧК възлиза на 2,6 млн. лева.;
● 15 млн. лева за организирането и провеждането на скрининг на болести, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на дамите - неонатален скрининг и скрининг на злокачествени новообразувания на шийката на матката, като средство, спомагащо за ранната диагноза на избрани болести, които имат тежко протичане и съществено здравно-социално значение;
● 12 млн. лева спомагателен трансфер към НЗОК за помощни средства, съоръжения, уреди и медицински произведения за хората с увреждания, отвън обсега на наложителното здравно осигуряване;
● за здравноосигурителни заплащания по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са планувани в допълнение 1 110,6 млн. лева, при опазване наклонността за нарастване с над 20% на разноските за извънболнична помощ, по отношение на 2023 година, които заемат 22,5% в общата конструкция на здравноосигурителните заплащания. Планира се да се осъществят редица действия, свързани с профилактика и ранно разкриване на болесттите, както и действия, свързани с следене лекуването на пациентите и установяване на успеваемостта на разходите;
● 2,3 млн. лева за нарастване на възнагражденията на педагозите в детските ясли за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната през 2024 г.;
● 2,2 млн. лева за нарастване издръжката за здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища;
● 12 млн. лева за опазване размера и за продължение на политиката за компенсиране на разноските за развъждане, образование и образование на деца, които не са признати в детски ясли и яслени групи в детски градини.

Пенсионна политика

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на размерите на пенсиите според настоящото законодателство (11 на 100 за 2024 г.), като вследствие на това за 2024 година разноските за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2 440,8 млн. лева по отношение на закона за 2023 година През 2025 година и 2026 година тези растежи по отношение на миналата година са надлежно 2 198,8 млн. лева и 1 617,1 млн. лева От 1 юли 2024 година така наречен „ вдовишки добавки “ по член 84 от КСО се дефинират в размер 30 на 100 от размера на пенсията на умрелия съпруг/съпруга.

Политика в региона на младежта и спорта

Политиките в региона на младежта и спорта са ориентирани към поощряване на икономическата интензивност и развиване на младежите, развиване на спорта за учащи и спорта в свободното време, развиване и одобряване на спорта за високи достижения.

Осигурени са условия и спомагателен финансов запас за осъществяването на задачите и дейностите по отношение на реализирането на целите на провежданите политики в региона на младежта и спорта. За реализирането на политиките посредством ограничения за развиване на спорта и за развиване на младежите са планувани спомагателни средства, както следва:

● 3,7 млн. лева за обезпечаване на условия и благоприятни условия за развиване на елитния спорт и ефикасен подготвителен развой за реализиране на спортни резултати на интернационално равнище, развиване на капацитета на млади надарени спортисти, подкрепяне на спортни действия в региона на спорта за високи постижения;
● 3 млн. лева за финансиране на действия по бюджетна стратегия „ Олимпийска подготовка “ за осъществяване на оптимална подготовка на проектоолимпийския отбор;
● 1 млн. лева за поощряване на учащите от другите възрастови групи към физическа интензивност, здравословен метод на живот и основаване на привички за занимания със спорт;
● 1,6 млн. лева за пожизнени месечни награди на медалисти от олимпийски и паралимпийски игри, прекратили дейната си спортна активност и на треньори;
● 1,1 млн. лева за финансиране на планове за юношески действия по Националната стратегия за осъществяване на юношески действия по член 10а от Закона за хазарта;
● 3,6 млн. лева за нарастване на избраните с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2020 година минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа интензивност, физическо образование, спорт и спортно-туристическа активност на деца и учащи в институции в системата на предучилищното и учебното обучение и във висшите учебни заведения.

В региона на спорта през 2024 година е планувано осъществяване на Национална стратегия за споделено финансиране на капиталови спортни планове с показателен размер на разноски до 10,0 млн. лева за финансово подкрепяне на утвърдени спортни планове.

Политика в региона на културата

Политиката в региона на културата е ориентирана към основаване на условия за запазване и протекция на културното завещание и осъществяване на капацитета му като запас за стабилно икономическо, териториално и обществено развиване. За повишение на интереса към българската просвета и интензивно подкрепяне основаването и разпространяването на изкуство и културни артикули са обезпечени спомагателни средства, както следва:

● 50,1 млн. лева за държавните културни институти в региона на театралните изкуства за реализиране на действия в региона на театралните изкуства с базов съставен елемент за един лев осъществени доходи от брой продадени билети от лични театрални/музикални продукти;
● 9,3 млн. лева за държавно подкрепяне на филмовата промишленост на съображение Закона за филмовата индустрия;
● 28,5 млн. лева за в допълнение целево подкрепяне от държавния бюджет на държавни и общински културни организации, като от тях:

- 13,5 млн. лева за финансиране на културната активност, реализирана от държавни и общински културни организации в региона на културното и аудиовизуално завещание и библиотечното дело, в музеите, художествените галерии и библиотеките, и в читалищата, както и за осъществяване на културни стратегии в чужбина, проекти за ръководство и запазване на недвижимо културно завещание, по стандарти за финансиране, в това число за хонорари на личния състав въз основа на признати от Министерския съвет стандарти за финансиране и натурални индикатори за съответната дейност;

- 15 млн. лева за финансиране на планове с предпочитан темперамент за развиване на държавни и общински културни организации и структури за основаване и развиване на културни артикули.

Политика в региона на защитата

Политиката в региона на защитата планува разноските за защита за 2024 година да възлязат на 2,05% от Брутният вътрешен продукт (с 0,05% повече от референтния процент), като през 2025 година са разчетени до 2,00% от Брутният вътрешен продукт, а през 2026 година – 2,23% от Брутният вътрешен продукт, с което се извършва Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година, утвърден с РМС № 3/2018 година и поетите задължения пред НАТО.

Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска, както следва:

● 174 млн. лева за съпътстващи разноски по придобиването на новия вид военен аероплан - I-ви стадий (транспорт, Данък добавена стойност, мита и други разноски, свързани с осъществяването на интернационалните договори);
● 82,3 млн. лева за придобиване на нов вид военен аероплан - II-ри стадий, в това число и за съпътстващи разноски (транспорт, Данък добавена стойност и мита);
● 161 млн. лева за придобиване на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за ВМС;
● 546 млн. лева за придобиване на съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада.
Политика в региона на правосъдната система - главният принцип при създаване на бюджета на правосъдната власт е самостоятелност и прогнозиране на най-благоприятен размер на средствата за обикновено действие на правосъдните институции.

Съдебна власт

По плана на бюджет с обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година за правосъдната власт са планувани следните спомагателни средства:

● 120 млн. лева за индексиране на главните и спомагателните хонорари на заетите в правосъдната система, които се дефинират според написаните в Закона за правосъдната власт механизми (чл. 218, член 233, алинея 6 и член 345, алинея 5);
● 4,7 млн. лева резултат от нарастването на МРЗ от 780 лева на 933 лева, по отношение на изплащането на възнагражденията на движимости лица и правосъдни заседатели, които са обвързани с МРЗ на съображение Наредба № 2 от 29 юни 2015 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на движимостите лица;
● 6,2 млн. лева резултат от нарастването на оптималния застрахователен приход от 3 400 лева на 3 750 лева.;
● 1,9 млн. лева в осъществяване на инвестиция C10.I5 „ Подкрепа на въвеждането на наложителна правосъдна медиация “, включена в Националния проект за възобновяване и устойчивост;
● 1 млн. лева за електронна система за инцидентно систематизиране на делата.

Вътрешния ред и сигурност

Политика в региона на вътрешния ред и сигурността – за системата на Министерство на вътрешните работи за 2024 година са планувани спомагателни средства по отношение на ЗДБРБ за 2023 година, както следва:

● 367,3 млн. лева – нарастване на разноските за личен състав в следствие от нарастването на възнагражденията с 10%, считано от 1 август 2023 година, в осъществяване член 1, алинея 5, т. 9.1 от ЗДБРБ за 2023 година (в целогодишен размер), за компенсиране на новия размер на минималната работна заплата и на оптималния застрахователен приход през 2024 г.;
● 12,5 млн. лева – нарастване на разноските по индикатор „ Издръжка “, в това число по отношение на измененията в Наредбата за командировъчните средства при чуждестранен мандат (съгласно Постановление на Министерски съвет № 164 от 2023 г.);
● 50 млн. лева – по отношение на дейностите, свързани с държавната граница, в това число за създаване на радио-локационна система за детекция и подредба на ниско летящи обекти до 3 хиляди м.;
● 7 млн. лева – за извънгаранционно поддържане на краткотрайното възпрепятстващо оборудване по българо-турската граница и спомагателни действия по ремонт и надграждане.

Правосъдие

Политиката в региона на правораздаването ще се осъществя посредством предприемането на законодателни ограничения, свързани с целта на Министерството на правораздаването да се реформира и усъвършенства работата на правосъдната система за реализиране на налично, предвидимо, бързо и заслужено правораздаване, за възобновяване на справедливостта в обществото, което да подсигурява правовия ред в страната, реализиране на съответни резултати в битката с престъпността и дейно справяне с корупцията.

По бюджета на Министерството на правораздаването са планувани спомагателни 1 млн. лева за финансовото обезпечаване на активността на Националното бюро за правна помощ по отношение на разширение кръга на лицата с достъп до правна помощ, както и въведените нови типове правна помощ, според последните промени в Закона за правната помощ.

Политиката в региона на осъществяване на наказванията е ориентирана към по-нататъшното развиване, рационализиране и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като нужна причина за хуманно отнасяне на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на индивида.

По бюджета на Министерството на правораздаването са планувани спомагателни 44,7 млн. лева за нарастването на възнагражденията на личния състав в системата на Министерството на правораздаването за Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ и за Главна дирекция „ Охрана “ - целогодишен резултат от осъществените нараствания, считано от 1 август 2023 година

Електронно ръководство

Политиката в региона на електронното ръководство има за основен приоритет въвеждането на електронното ръководство като съществена платформа за рационализация на страната, фактор и неотменимо изискване за триумфа на секторните промени, като за тази цел е обезпечен финансов запас за поддръжка на Държавния хибриден частен облак и Единната електронна съобщителна мрежа, както и за създаване на оптична съгласуваност на предпазени пунктове за ръководство.

Средства от Европейски Съюз

По отношение на средствата от Европейски Съюз, вследствие на процедурата по правене на ревизирания Национален проект за възобновяване и резистентност, в това число и по отношение на глава REPowerEU и неговото утвърждение от Съвета на Европейския съюз, при предоговарянето ще настъпят промени в стойностите на обособените траншове според от метода на преразпределяне на стадиите и задачите, включени в тях.