Важна новина за доходите на всички българи!Ето как ще се вдига минималната работна заплата до 2021 година
Министерският съвет утвърди средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година. С документа се залагат средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за обществените финанси правила, ограничавания и съществени правила за ръководство на обществените финанси, като се дефинират и таваните на разноските по обособени първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за идващите три години, оповестиха от държавната осведомителна работа.
Средносрочната бюджетна прогноза съдържа изискваната според Закона за обществените финанси параленост на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейска комисия. Включена е и параленост на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейска комисия във връзка с индикаторите на бранш „ Държавно ръководство “. Макроикономическата прогноза се базира на допусканията за съществени индикатори на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите, настоящи към месец март 2018 година.
Средносрочната вероятност се обвързва със заложения приоритет за опазване на стабилността на обществените финанси и се показва в следване на към този момент избраните фискални цели за продължение на фискалната консолидация и придържане на близка до уравновесена позиция на бюджетното салдо в средносрочен небосвод. В бюджетната прогноза за интервала 2019-2021 година задачата за салдото по КФП за 2019 година и 2020 година се резервира надлежно на недостиг в размер на 0,5% от Брутният вътрешен продукт и на уравновесено бюджетно салдо в сходство със заложената в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2018-2020 година За 2021 година е планувано поддържане на уравновесен бюджет.
Политиката в региона на налозите се характеризира с предвидимост, като в същото време се предизвиква развиването на бизнеса и капиталовата интензивност посредством опазване на ниските данъчни ставки за директните налози, необятна данъчна основа и малцина данъчни преференции. Важна роля за реализиране на задачите на данъчната политика и за увеличение на приходите от налози, осигурителни вноски и такси има повишението на успеваемостта при тяхното администриране. Приходната част на бюджета в средносрочен проект демонстрира наклонност на понижение от 36,9% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година до 36,1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което се дължи главно на прогнозните доходи от фондовете на Европейски Съюз.
Предвижда се посредством усъвършенстване на разноските на бюджетните организации и повишението на успеваемостта на обществените разноски в обособените браншове и усилване на техния принос за повишение на икономическия напредък общите разноски по КФП в средносрочен проект да намалеят от 37,4% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година до 36,1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което съставлява средногодишна консолидационна стъпка от към 0,6-0,7 прочие п. от Брутният вътрешен продукт.
Средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година планува увеличение на размера на минималната работна заплата от 510 лева на 560 лева от 1 януари 2019 година, на 610 лева от 1 януари 2020 година и на 650 лева от 1 януари 2021 година.
Политиката в областта на образованието продължава стартиралото през 2017 година нарастване на възнагражденията на педагогическия личен състав в системата на междинното обучение за реализиране двойно нарастване на размера на средствата за хонорари до 2021 година, планувано в управническата стратегия на държавното управление. Осигурени са средства и за осъществяване на политиките по Закона за предучилищното и учебното обучение, в това число за обща и спомагателна поддръжка на личностното развиване на децата и учениците и финансиране на образованието на учениците в частните учебни заведения.
По отношение на защитата са обезпечени средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в т. ч. средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморски сили. Спазено е условието средствата за защита да не са по-ниски от размера на утвърждения най-малко за бранша на защитата в сходство с Програмата за развиване на отбранителните качества на въоръжените сили на Република България 2020.
През 2019 година се планува въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за прилагане на републиканската пътна мрежа – посредством въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки коли и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните коли. Изграждането и внедряването на смесена система за таксуване за прилагане на републиканската пътна мрежа като по-справедлив модел има за цел да понижи доста риска от систематичното недофинансиране в региона на поддържане на пътната инфраструктура.
Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, за интервала 2019-2021 година политиката на държавното управление е ориентирана към обезпечаване на финансов запас и за построяването и доизграждането на огромните инфраструктурни обекти: Автомагистрала Хемус, Автомагистрала Калотина, Автомагистрала Русе – Велико Търново, път E79 „ Видин – Ботевград “, Автомагистрала Струма, Лот 3.2 от Крупник до Кресна.
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране за интервала 2019-2021 година се чака понижение на държавния дълг до равнище от 22,7 милиарда лева към края на 2021 година или 18,2% от прогнозното равнище на Брутният вътрешен продукт.
Средносрочната бюджетна прогноза съдържа изискваната според Закона за обществените финанси параленост на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейска комисия. Включена е и параленост на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейска комисия във връзка с индикаторите на бранш „ Държавно ръководство “. Макроикономическата прогноза се базира на допусканията за съществени индикатори на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите, настоящи към месец март 2018 година.
Средносрочната вероятност се обвързва със заложения приоритет за опазване на стабилността на обществените финанси и се показва в следване на към този момент избраните фискални цели за продължение на фискалната консолидация и придържане на близка до уравновесена позиция на бюджетното салдо в средносрочен небосвод. В бюджетната прогноза за интервала 2019-2021 година задачата за салдото по КФП за 2019 година и 2020 година се резервира надлежно на недостиг в размер на 0,5% от Брутният вътрешен продукт и на уравновесено бюджетно салдо в сходство със заложената в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2018-2020 година За 2021 година е планувано поддържане на уравновесен бюджет.
Политиката в региона на налозите се характеризира с предвидимост, като в същото време се предизвиква развиването на бизнеса и капиталовата интензивност посредством опазване на ниските данъчни ставки за директните налози, необятна данъчна основа и малцина данъчни преференции. Важна роля за реализиране на задачите на данъчната политика и за увеличение на приходите от налози, осигурителни вноски и такси има повишението на успеваемостта при тяхното администриране. Приходната част на бюджета в средносрочен проект демонстрира наклонност на понижение от 36,9% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година до 36,1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което се дължи главно на прогнозните доходи от фондовете на Европейски Съюз.
Предвижда се посредством усъвършенстване на разноските на бюджетните организации и повишението на успеваемостта на обществените разноски в обособените браншове и усилване на техния принос за повишение на икономическия напредък общите разноски по КФП в средносрочен проект да намалеят от 37,4% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година до 36,1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което съставлява средногодишна консолидационна стъпка от към 0,6-0,7 прочие п. от Брутният вътрешен продукт.
Средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година планува увеличение на размера на минималната работна заплата от 510 лева на 560 лева от 1 януари 2019 година, на 610 лева от 1 януари 2020 година и на 650 лева от 1 януари 2021 година.
Политиката в областта на образованието продължава стартиралото през 2017 година нарастване на възнагражденията на педагогическия личен състав в системата на междинното обучение за реализиране двойно нарастване на размера на средствата за хонорари до 2021 година, планувано в управническата стратегия на държавното управление. Осигурени са средства и за осъществяване на политиките по Закона за предучилищното и учебното обучение, в това число за обща и спомагателна поддръжка на личностното развиване на децата и учениците и финансиране на образованието на учениците в частните учебни заведения.
По отношение на защитата са обезпечени средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в т. ч. средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморски сили. Спазено е условието средствата за защита да не са по-ниски от размера на утвърждения най-малко за бранша на защитата в сходство с Програмата за развиване на отбранителните качества на въоръжените сили на Република България 2020.
През 2019 година се планува въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за прилагане на републиканската пътна мрежа – посредством въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки коли и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните коли. Изграждането и внедряването на смесена система за таксуване за прилагане на републиканската пътна мрежа като по-справедлив модел има за цел да понижи доста риска от систематичното недофинансиране в региона на поддържане на пътната инфраструктура.
Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, за интервала 2019-2021 година политиката на държавното управление е ориентирана към обезпечаване на финансов запас и за построяването и доизграждането на огромните инфраструктурни обекти: Автомагистрала Хемус, Автомагистрала Калотина, Автомагистрала Русе – Велико Търново, път E79 „ Видин – Ботевград “, Автомагистрала Струма, Лот 3.2 от Крупник до Кресна.
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране за интервала 2019-2021 година се чака понижение на държавния дълг до равнище от 22,7 милиарда лева към края на 2021 година или 18,2% от прогнозното равнище на Брутният вътрешен продукт.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ