Едва 31% от българите имат базови цифрови умения
Министерски съвет одобри разбор на положението на цифровата промяна у нас
Към момента България изостава съществено в цифровата промяна
(снимка: CC0 Public Domain)
На първото си съвещание през вчерашния ден Съветът по цифрово десетилетие към Министерски съвет одобри Анализ за положението на цифровата промяна и Национални планирани траектории за нивото на цифровите цели на България по европейската политическа стратегия „ Цифрово десетилетие ” до 2030 година
И двата документа са ограничения от държавната стратегия на кабинета „ Денков-Габриел ”. Проектът на аналитичния отчет е направен със съдействието на Световна банка и всички ангажирани институции в България, като са употребявани национални, европейски и интернационалните проучвания, разбори и отчети, свързани с цифровата промяна в страната.
Освен систематизирания обзор на мястото на България в международните и европейските ранглисти, в обособените елементи е прегледано положението на четирите съществени посоки, като са добавени и още две значими тематики – данните като основен запас и киберсигурността.
Всяка част включва политики, правна и регулаторна среда в съответната област, институции, управление и съгласуваност, сегашно състояние и настоящи и планувани начинания. Втората част съдържа SWOT разбор, рекомендации и речници с употребявани термини.
още по темата
Въз основа на систематизираните заключения ще бъде обновена тактиката за цифрова промяна на България до 2030 година, акцентира министърът на електронното ръководство Александър Йоловски, който е и ръководител на Съвета.
Националните планирани траектории служат за подготовка на националната стратегическа пътна карта. Те ще дефинират пътя, който страната ни би трябвало да премине до 2030 година, с цел да реализира съответната цифрова цел в четирите съществени области: цифрови умения, цифрови инфраструктури, цифровизация на предприятията и цифровизация на публичните услуги.
Като най-сериозно предизвикателство, министър Александър Йоловски очерта ниското ниво на цифровите умения на хората в страната – едвам 31% от популацията имат нужните базови цифрови умения. Друг значим акцент е обвързван с цифровизацията на бизнеса, където се следят систематични компликации.
За решение на тези проблеми ще бъдат инициирани съвещания на работната група към Съвета по цифрово десетилетие, които би трябвало да намерят работещите механизми. Следващото съвещание на органа ще се организира през 2024 година
Съветът по цифровото десетилетие бе основан с Постановление №146 от 2023 година на Министерския съвет с концепцията да организира държавната политика в региона на осведомителното общество и осведомителните технологии във взаимоотношение с другите органи на изпълнителната власт. Така българската страна може за взе участие дейно в създаването, осъществяването и отчитането на ограниченията и дейностите, включени в Европейската политическа стратегия „ Цифрово десетилетие ” до 2030 г.
Към момента България изостава съществено в цифровата промяна
(снимка: CC0 Public Domain)
На първото си съвещание през вчерашния ден Съветът по цифрово десетилетие към Министерски съвет одобри Анализ за положението на цифровата промяна и Национални планирани траектории за нивото на цифровите цели на България по европейската политическа стратегия „ Цифрово десетилетие ” до 2030 година
И двата документа са ограничения от държавната стратегия на кабинета „ Денков-Габриел ”. Проектът на аналитичния отчет е направен със съдействието на Световна банка и всички ангажирани институции в България, като са употребявани национални, европейски и интернационалните проучвания, разбори и отчети, свързани с цифровата промяна в страната.
Освен систематизирания обзор на мястото на България в международните и европейските ранглисти, в обособените елементи е прегледано положението на четирите съществени посоки, като са добавени и още две значими тематики – данните като основен запас и киберсигурността.
Всяка част включва политики, правна и регулаторна среда в съответната област, институции, управление и съгласуваност, сегашно състояние и настоящи и планувани начинания. Втората част съдържа SWOT разбор, рекомендации и речници с употребявани термини.
още по темата
Въз основа на систематизираните заключения ще бъде обновена тактиката за цифрова промяна на България до 2030 година, акцентира министърът на електронното ръководство Александър Йоловски, който е и ръководител на Съвета.
Националните планирани траектории служат за подготовка на националната стратегическа пътна карта. Те ще дефинират пътя, който страната ни би трябвало да премине до 2030 година, с цел да реализира съответната цифрова цел в четирите съществени области: цифрови умения, цифрови инфраструктури, цифровизация на предприятията и цифровизация на публичните услуги.
Като най-сериозно предизвикателство, министър Александър Йоловски очерта ниското ниво на цифровите умения на хората в страната – едвам 31% от популацията имат нужните базови цифрови умения. Друг значим акцент е обвързван с цифровизацията на бизнеса, където се следят систематични компликации.
За решение на тези проблеми ще бъдат инициирани съвещания на работната група към Съвета по цифрово десетилетие, които би трябвало да намерят работещите механизми. Следващото съвещание на органа ще се организира през 2024 година
Съветът по цифровото десетилетие бе основан с Постановление №146 от 2023 година на Министерския съвет с концепцията да организира държавната политика в региона на осведомителното общество и осведомителните технологии във взаимоотношение с другите органи на изпълнителната власт. Така българската страна може за взе участие дейно в създаването, осъществяването и отчитането на ограниченията и дейностите, включени в Европейската политическа стратегия „ Цифрово десетилетие ” до 2030 г.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ