Костанца Рангелова: Отлага се проблем в енергетиката, който е бомба, която ще гръмне 2026 година
Министерски съвет утвърди плана на промени в Закона за енергетиката, които плануват цялостна либерализация на пазара на едро на електрическа сила до края на 2023 година Битовите консуматори обаче, остават до 2026 година на контролирани цени на тока. Тези промени провокираха терзание у енергийния регулатор както и у специалисти също по този начин Депутатите в Енергийната комисия насочиха рецензии към Закона за енергетиката, препоръчан от Министерски съвет. Оказа се, че импортирания от Министерски съвет план не се е съобразявал с решението на Народното събрание за влизане в действие на либерализацията на енергийния пазар за бита от 2026 година В същото време има текстове, които са притеснителни за бизнеса. Позитивното в Закона, съгласно ГЕРБ е, че се вкарват термини като уязвим консуматор. Но съгласно Теменужка Петкова от ГЕРБ не е ясно от кое място ще пристигна запас за тяхната отплата. Припомняме, че в предлагането се формулира и понятието “енергийна беднотия ". Костанца Рангелова, енергиен специалист и старши анализатор в Центъра за проучване на демокрацията, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-жо Рангелова, предложенията за тези промени провокират терзания у енергийния регулатор, у специалисти, депутати, по какъв начин гледате вие на тях?
Точно по този начин, Център за проучване на демокрацията излезе със мнение по този препоръчан план за Закон и нашето мнение е, че изключително от позиция на либерализация на енергийния пазар има много пропуски. И изцяло методът не е съответен към належащите проблеми, т.е. в българския контекст, един от главните проблеми и спънки за това да се либерализира пазара е голямото равнище на енергийна беднотия, което е в България. И това нещо пречи да либерализираме пазара, тъй като доста семейства са подвластни от ниските цени на електрическата енергия. И в действителност, този закон беше един късмет да се употребява дефиницията на енергийна беднотия, с цел да може да се позволи по едно и също време този проблем и последователно да се либерализира пазара и да вървят ръка за ръка тези две неща. Всъщност обаче, препоръчаният закон единствено отсрочва казуса до 2026 година и това, което е една бомба със закъснител, която в 2026 година ще гръмне.
Защо го отсрочват, каква изгода ще имат?
Това е доста ужасно за всеки един български политик, либерализацията на пазара, тъй като незабавно всички ще скочат и ще кажат “ето, вие вършиме геноцид против народа ", това са най-типичните мнения, тъй като хората ги е боязън от внезапното повишение на цените на тока. Но точно тук е казусът, че това, което те оферират е да се резервира контролиран пазар единствено на равнище битов консуматор и разноските, които търговците на електрическа енергия ще вършат, т.е. те вероятно ще вършат загуби, тъй като ще купуват електрическа енергия на пазара на едро и по-късно ще я продават на контролирани цени на битовите консуматори. Ако те са я купили на доста висока цена и по-късно контролираната цена е по-ниска, те ще генерират загуби. И тези загуби се планува да бъдат покривани от фонд “Сигурност " на електроенергийната система. Само че по никакъв метод не се управляват по какъв начин ще бъдат определяни тези загуби, какъв брой ще бъдат огромни. И в действителност се появява една опция, по този начин да се каже, за търговците да купуват и извънредно скъпа сила, без да се тормозят за това, тъй като знаят, че разликата ще бъде обезщетена, без значение на каква цена я оферират по-късно.
Как вие от Центъра за проучване на демокрацията виждате тези промени, по какъв начин може да се случат?
Това, което би трябвало да се случи е не да се подхожда като се либерализира първо пазарът на едро, по-късно пазарът на дребно, а по-скоро да се сегментират потребителите, които биват извеждани от контролирания на свободния пазар. Тоест, семействата, които имат по-високи приходи, за тях не би било проблем едно малко по-голямо повишение на цените на електрическата енергия, като в същото време би трябвало да има доста близка работа с КЕВР, с цел да се следи да не бъде и прекомерно високо покачването на цените на тока за всички консуматори, да няма операции на пазара. И по този метод последователно да бъдат извеждани, като енергийно бедните уязвими семейства, те да получават непосредствено помощи, т.е. не да компенсираме търговците, а да компенсираме самите консуматори за вероятно по-големите разноски за електрическа енергия, това би трябвало да бъде метода. Тоест, да се резервира сегашната система, а не да се измисля тотално нова система и казуса да се отсрочва, тъй като 2026 година, когато се либерализира и пазара на дребно в действителност хората отново няма да са готови, тъй че същия проблем ще ни виси на врата.
Обявено беше, че ще бъде основана и съответна формулировка за енергийната беднотия. Как тя съгласно вас, може да подкрепи изискванията и метода ни на живот?
Това, което е доста значимо за тази формулировка е, че тя включва изискванията на живот на хората. Тоест, по най-простия метод показано енергийно оскъдно домакинство би било това, което след разходите за сила би падало под прага на беднотия като се считат разноските за сила по отношение на това какъв вид е жилището, т.е. има някакви справедливи способи да се пресметне какъв брой биха били съответните разноски за отопление и за други типове сила на семейството. И при тези разноски, в случай че след тях прихода не е задоволителен, с цел да си над прага на беднотия, към този момент си енергийно безпаричен. И тук се включва от една позиция това, че и семейства, които може да не са с извънредно ниски приходи, само че примерно тяхното домакинство е с доста огромен проблем с енергийната успеваемост, то също би попаднало в тази формулировка. И тъкмо тук, би трябвало да има един доста таргетиран метод, при който се оказва помощ на семействата, не като просто им се заплащат сметките за ток, а им се оказва помощ да влагат в това да разрешат казуса си.
Т.е., в случай че казусът е ниският приход, добре, дано им се оказва помощ с плащането на сметката, само че в случай че казусът е, че жилището е с доста ниска енергийна успеваемост, тогава би трябвало да се направи една инвестиция в възстановяване качеството на живот в самото жилище като изолираност, като сменяне на дограмата или да се помогне да се влага в лично произвеждане възобновими източници, според от това какво е това домакинство. Има доста средства във фонд “Сигурност " на електроенергийната система, които могат да бъдат употребявани по интелигентен метод. И по този метод да се направи по този начин, че след 2026 година и към 2030 година да имаме доста по-ниско равнище на семейства, които са подвластни от ниска цена на тока.
Г-жо Рангелова, част от измененията гласят отпадане на НЕК като публичен снабдител. По какъв метод това би се отразило на пазара на енергетиката ни?
Точно по този начин, това, което законът планува е НЕК да отпадне като публичен снабдител, което значи, че електрическата енергия, която НЕК сега изкупува от избрани електроцентрали по квоти определяни от КЕВР, т.е. КЕВР дефинира на НЕК квоти за изкупуване на сила от АЕЦ “Козлодуй ", от личните им ВЕЦ-ве, както и от някои въглищни електроцентрали. И по-късно това електричество бива продавано по контролирани цени на битовите консуматори. Сега обаче, вместо НЕК да бъде този публичен снабдител, търговците подписват контракти с фонд “Сигурност " на електроенергийната система и те стават настоящи на процедура няколко публични снабдители. Само че тук разликата е, че те няма да имат квоти, определяни от КЕВР каква електрическа енергия да купуват и по-късно на каква да я продават. Те имат някаква избрана независимост в това отношение. Единствено законът дефинира това, че те би трябвало 60% от силата, която изкупуват да бъде от нискоемисионни източници, което включва както възобновими източници, по този начин и АЕЦ “Козлодуй ".
Ще си поговорим и за АЕЦ “Козлодуй " малко, и за опциите там. Но бих желала да ви попитам за настоящия контролиран пазар и въглищата. Знаем, че той контролира въглищата?
Точно по този начин, в част от квотите на НЕК, т.е. електрическата енергия, която НЕК изкупува за контролирания пазар, част от нея идва от въглищата и това е нормално към 40%. В квотата на НЕК влиза електрическа енергия, която е оценена и се продава от въглищните електроцентрали на НЕК над прогнозната пазарна цена от КЕВР. И това се случва, поради дълготрайните контракти, които две от въглищните централи са сключили с НЕК, както и министъра на енергетиката има право да постанова Топлоелектрическа централа “Марица изток “ също да има избрана квота в контролирания пазар. Това нещо изкривява пазарът на едро, тъй като вместо изкупуването на електрическа енергия да бъде въз основата на най-ниска цена, която да бъде предлагана, тези квоти не се дефинират на този принцип.
Имаме въглищни електроцентрали, които продават ток, примерно на 50% над прогнозната цена за електрическа енергия и това им дефинира дял на пазара на едро, който е изкуствено основан и по-късно тяхната по-висока цена, разликата сред нея и това, че НЕК продава на по-ниска цена на битовите консуматори, още веднъж се покрива от фонд “Сигурност " на електроенергийната система. И точно за това препоръчаните промени сега, значително пресъздават към този момент съществуващия модел на електроенергийния пазар, само махат НЕК като медиатор и основават това, че търговците на електрическа енергия стават новите медиатори косвено, само че те отново още веднъж ще купуват от въглищните електроцентрали, тъй като законът споделя - тъкмо 60% би трябвало да е от нискоемисионни източници, останалите 40% от други, като единствените други са въглищните електроцентрали.
Тоест, какъв извод можем да създадем?
Че променяме всичко, с цел да може да остане почти същото, което е в действителност доста тъжно.
Абсолютно, тъжно е. Четох неотдавна нещо доста забавно, че слънчевите централи в България са генерирали повече електрическа енергия от АЕЦ “Козлодуй ", по-конкретно това се е случило в обедните часове на 1 август. Над 38% от тока в страната е бил създаван от фтоволтаици, до момента в който нуклеарната сила е била 37%, виждаме дребен е % разлика, само че въпреки всичко го има. Как можем да разясняваме тези новости и вероятността те да се трансфорат в наклонност? Как би се отразило на стопанската система на България?
Разбира се, доста е значимо когато се вършат едни такива съпоставения да се посочи, че фотоволтаиците, те създават такова огромно количество ток само в слънчевите часове преди и към обяд. Докато АЕЦ “Козлодуй " непрекъснато създава тези количества, в това число и през нощта.
Времето тук, в случай че съпоставяме е друго. Имаме няколко часа за слънчевите източници, а АЕЦ “Козлодуй " през целия ден.
Абсолютно, тъкмо по този начин.
Тоест, процентите даже и да звучат близки, те са разнообразни, тъй като става въпрос за друг период.
Да, цялостното произвеждане е доста друго, само че все пак голямото количество електрическа енергия създадена от фотоволтаици в тези часове е доста значимо, точно тъй като то е сигнал за това, че в България през последните няколко години се е случила една в действителност огромна гражданска война в електроенергийната система, която е разрешила инсталацията на големи количества нови фотоволтаици, които са в действителност способни да произведат, въпреки и за един къс интервал, толкоз огромно количество електрическа енергия. И продължаването на тази наклонност в бъдеще, от ден на ден и повече ще се надминават тези количества и ще има един голям остатък, който по-късно би могъл да бъде запазван в разнообразни типове или акумулатори или това, което ние имаме ПАВЕЦ, водни помпи, които да изпомпват, когато има повече електрическа сила на високо, и по-късно, когато има дефицит да я пускат и да се създава електрическа енергия. Това е много огромна и много по-гъвкава батерия, по този начин да се каже. Това е един доста добър знак за това накъде се движи нашата енергийна система и стопанска система.
Г-жо Рангелова, бих желала да си поговорим и за АЕЦ “Козлодуй ", малко за АЕЦ “Белене ". Оборудването на АЕЦ “Белене " е оценено на 2 млрд.лв., само че имало значими особености, заяви “Капитал " и прибавя, че в последна сметка цената ще се дефинира в договаряния, съгласно пазара, а не счетоводно, като някои детайли през днешния ден, евентуално ще костват два пъти повече от вложеното в тях от България, а не е изключено и да бъдат употребявани в АЕЦ “Козлодуй " за нова мощ. Как гледате вие на тези разновидности? Знаем, помним, че имаше и предложение оборудването от АЕЦ “Белене " да бъде продадено на Украйна?
Това е едно до известна степен положително развиване, точно тъй като продаването на част от оборудването, дали ще бъде на Украйна или на някой различен покупател е доста основно, с цел да се избият част от тези големи загуби, които бяха направени с това неколкократно започване, прекъсване, още веднъж започване на плана АЕЦ “Белене " и големите загуби, в последна сметка за България и за НЕК от развиването на този “Франкенщайн " план. От друга позиция, част от оборудването и най-много парогенераторите биха могли в действителност да се употребяват за нови мощности в АЕЦ “Козлодуй ". И от ден на ден вървим точно в посока това развиването на спомагателни нуклеарни мощности да се включи в енергийната тактика на България. Разбира се, това е мъчно да се планува в рамките 2030-2040 година, може би е прекомерно скоро и рискът за един подобен план от финансова позиция е значителен. По-добре е да се подходи по-внимателно, по-бавно, с цел да можем да се подсигурим, че такива нови мощности няма да излязат 2-3 пъти по-скъпи в сравнение с сме ги оценили първоначално или пък примерно да сме споделили ще ги построим за 5, а то да стане за 15 години.
Словения да се включи в плана за новите реактори в АЕЦ “Козлодуй " или като покупател на сила или като вложител. Това е предложил министър председателят Николай Денков на словенския си сътрудник на двустранна среща в границите на 18-ия стратегически конгрес в словенския град Бленд. Това добра концепция ли е съгласно вас, по какъв начин би се отразило на страната ни сходно съдействие - като покупател на сила или като вложител?
И двата разновидността действително са нормални способи, които се търсят, с цел да може един подобен доста висок рисков план да бъде сбъднат. Защото той е доста безценен и капиталът, който се влага в него също е доста безценен точно, поради огромния политически риск. И когато се включва друга компания или като вложител или като покупател на тока, това от известна позиция понижава риска или понижава цената на капитала, който би трябвало да се вложи в него. Включването на един подобен сътрудник, по-скоро ще ни помогне малко по-малка част от тежестта и риска да поемем ние и да споделим този риск с друга страна или различен вложител.
Като наш сътрудник?
Точно по този начин, да.
Споделихте ни, че скоро сте били в АЕЦ “Козлодуй ". Разкажете ни какво се случи?
Това беше екскурзия, която в това число и училищен групи могат да създадат, посещаване на самата електроцентрала, на Контролната зала, както и на турбините. Беше много забавно, и това, което ми направи голямо усещане, какъв брой положително настроени са хората, които работят там и с какво огромно предпочитание са на работа. С каква отдаденост отиват и това ме накара да си мисля, че има светлина в тунела.
Г-жо Рангелова, предложенията за тези промени провокират терзания у енергийния регулатор, у специалисти, депутати, по какъв начин гледате вие на тях?
Точно по този начин, Център за проучване на демокрацията излезе със мнение по този препоръчан план за Закон и нашето мнение е, че изключително от позиция на либерализация на енергийния пазар има много пропуски. И изцяло методът не е съответен към належащите проблеми, т.е. в българския контекст, един от главните проблеми и спънки за това да се либерализира пазара е голямото равнище на енергийна беднотия, което е в България. И това нещо пречи да либерализираме пазара, тъй като доста семейства са подвластни от ниските цени на електрическата енергия. И в действителност, този закон беше един късмет да се употребява дефиницията на енергийна беднотия, с цел да може да се позволи по едно и също време този проблем и последователно да се либерализира пазара и да вървят ръка за ръка тези две неща. Всъщност обаче, препоръчаният закон единствено отсрочва казуса до 2026 година и това, което е една бомба със закъснител, която в 2026 година ще гръмне.
Защо го отсрочват, каква изгода ще имат?
Това е доста ужасно за всеки един български политик, либерализацията на пазара, тъй като незабавно всички ще скочат и ще кажат “ето, вие вършиме геноцид против народа ", това са най-типичните мнения, тъй като хората ги е боязън от внезапното повишение на цените на тока. Но точно тук е казусът, че това, което те оферират е да се резервира контролиран пазар единствено на равнище битов консуматор и разноските, които търговците на електрическа енергия ще вършат, т.е. те вероятно ще вършат загуби, тъй като ще купуват електрическа енергия на пазара на едро и по-късно ще я продават на контролирани цени на битовите консуматори. Ако те са я купили на доста висока цена и по-късно контролираната цена е по-ниска, те ще генерират загуби. И тези загуби се планува да бъдат покривани от фонд “Сигурност " на електроенергийната система. Само че по никакъв метод не се управляват по какъв начин ще бъдат определяни тези загуби, какъв брой ще бъдат огромни. И в действителност се появява една опция, по този начин да се каже, за търговците да купуват и извънредно скъпа сила, без да се тормозят за това, тъй като знаят, че разликата ще бъде обезщетена, без значение на каква цена я оферират по-късно.
Как вие от Центъра за проучване на демокрацията виждате тези промени, по какъв начин може да се случат?
Това, което би трябвало да се случи е не да се подхожда като се либерализира първо пазарът на едро, по-късно пазарът на дребно, а по-скоро да се сегментират потребителите, които биват извеждани от контролирания на свободния пазар. Тоест, семействата, които имат по-високи приходи, за тях не би било проблем едно малко по-голямо повишение на цените на електрическата енергия, като в същото време би трябвало да има доста близка работа с КЕВР, с цел да се следи да не бъде и прекомерно високо покачването на цените на тока за всички консуматори, да няма операции на пазара. И по този метод последователно да бъдат извеждани, като енергийно бедните уязвими семейства, те да получават непосредствено помощи, т.е. не да компенсираме търговците, а да компенсираме самите консуматори за вероятно по-големите разноски за електрическа енергия, това би трябвало да бъде метода. Тоест, да се резервира сегашната система, а не да се измисля тотално нова система и казуса да се отсрочва, тъй като 2026 година, когато се либерализира и пазара на дребно в действителност хората отново няма да са готови, тъй че същия проблем ще ни виси на врата.
Обявено беше, че ще бъде основана и съответна формулировка за енергийната беднотия. Как тя съгласно вас, може да подкрепи изискванията и метода ни на живот?
Това, което е доста значимо за тази формулировка е, че тя включва изискванията на живот на хората. Тоест, по най-простия метод показано енергийно оскъдно домакинство би било това, което след разходите за сила би падало под прага на беднотия като се считат разноските за сила по отношение на това какъв вид е жилището, т.е. има някакви справедливи способи да се пресметне какъв брой биха били съответните разноски за отопление и за други типове сила на семейството. И при тези разноски, в случай че след тях прихода не е задоволителен, с цел да си над прага на беднотия, към този момент си енергийно безпаричен. И тук се включва от една позиция това, че и семейства, които може да не са с извънредно ниски приходи, само че примерно тяхното домакинство е с доста огромен проблем с енергийната успеваемост, то също би попаднало в тази формулировка. И тъкмо тук, би трябвало да има един доста таргетиран метод, при който се оказва помощ на семействата, не като просто им се заплащат сметките за ток, а им се оказва помощ да влагат в това да разрешат казуса си.
Т.е., в случай че казусът е ниският приход, добре, дано им се оказва помощ с плащането на сметката, само че в случай че казусът е, че жилището е с доста ниска енергийна успеваемост, тогава би трябвало да се направи една инвестиция в възстановяване качеството на живот в самото жилище като изолираност, като сменяне на дограмата или да се помогне да се влага в лично произвеждане възобновими източници, според от това какво е това домакинство. Има доста средства във фонд “Сигурност " на електроенергийната система, които могат да бъдат употребявани по интелигентен метод. И по този метод да се направи по този начин, че след 2026 година и към 2030 година да имаме доста по-ниско равнище на семейства, които са подвластни от ниска цена на тока.
Г-жо Рангелова, част от измененията гласят отпадане на НЕК като публичен снабдител. По какъв метод това би се отразило на пазара на енергетиката ни?
Точно по този начин, това, което законът планува е НЕК да отпадне като публичен снабдител, което значи, че електрическата енергия, която НЕК сега изкупува от избрани електроцентрали по квоти определяни от КЕВР, т.е. КЕВР дефинира на НЕК квоти за изкупуване на сила от АЕЦ “Козлодуй ", от личните им ВЕЦ-ве, както и от някои въглищни електроцентрали. И по-късно това електричество бива продавано по контролирани цени на битовите консуматори. Сега обаче, вместо НЕК да бъде този публичен снабдител, търговците подписват контракти с фонд “Сигурност " на електроенергийната система и те стават настоящи на процедура няколко публични снабдители. Само че тук разликата е, че те няма да имат квоти, определяни от КЕВР каква електрическа енергия да купуват и по-късно на каква да я продават. Те имат някаква избрана независимост в това отношение. Единствено законът дефинира това, че те би трябвало 60% от силата, която изкупуват да бъде от нискоемисионни източници, което включва както възобновими източници, по този начин и АЕЦ “Козлодуй ".
Ще си поговорим и за АЕЦ “Козлодуй " малко, и за опциите там. Но бих желала да ви попитам за настоящия контролиран пазар и въглищата. Знаем, че той контролира въглищата?
Точно по този начин, в част от квотите на НЕК, т.е. електрическата енергия, която НЕК изкупува за контролирания пазар, част от нея идва от въглищата и това е нормално към 40%. В квотата на НЕК влиза електрическа енергия, която е оценена и се продава от въглищните електроцентрали на НЕК над прогнозната пазарна цена от КЕВР. И това се случва, поради дълготрайните контракти, които две от въглищните централи са сключили с НЕК, както и министъра на енергетиката има право да постанова Топлоелектрическа централа “Марица изток “ също да има избрана квота в контролирания пазар. Това нещо изкривява пазарът на едро, тъй като вместо изкупуването на електрическа енергия да бъде въз основата на най-ниска цена, която да бъде предлагана, тези квоти не се дефинират на този принцип.
Имаме въглищни електроцентрали, които продават ток, примерно на 50% над прогнозната цена за електрическа енергия и това им дефинира дял на пазара на едро, който е изкуствено основан и по-късно тяхната по-висока цена, разликата сред нея и това, че НЕК продава на по-ниска цена на битовите консуматори, още веднъж се покрива от фонд “Сигурност " на електроенергийната система. И точно за това препоръчаните промени сега, значително пресъздават към този момент съществуващия модел на електроенергийния пазар, само махат НЕК като медиатор и основават това, че търговците на електрическа енергия стават новите медиатори косвено, само че те отново още веднъж ще купуват от въглищните електроцентрали, тъй като законът споделя - тъкмо 60% би трябвало да е от нискоемисионни източници, останалите 40% от други, като единствените други са въглищните електроцентрали.
Тоест, какъв извод можем да създадем?
Че променяме всичко, с цел да може да остане почти същото, което е в действителност доста тъжно.
Абсолютно, тъжно е. Четох неотдавна нещо доста забавно, че слънчевите централи в България са генерирали повече електрическа енергия от АЕЦ “Козлодуй ", по-конкретно това се е случило в обедните часове на 1 август. Над 38% от тока в страната е бил създаван от фтоволтаици, до момента в който нуклеарната сила е била 37%, виждаме дребен е % разлика, само че въпреки всичко го има. Как можем да разясняваме тези новости и вероятността те да се трансфорат в наклонност? Как би се отразило на стопанската система на България?
Разбира се, доста е значимо когато се вършат едни такива съпоставения да се посочи, че фотоволтаиците, те създават такова огромно количество ток само в слънчевите часове преди и към обяд. Докато АЕЦ “Козлодуй " непрекъснато създава тези количества, в това число и през нощта.
Времето тук, в случай че съпоставяме е друго. Имаме няколко часа за слънчевите източници, а АЕЦ “Козлодуй " през целия ден.
Абсолютно, тъкмо по този начин.
Тоест, процентите даже и да звучат близки, те са разнообразни, тъй като става въпрос за друг период.
Да, цялостното произвеждане е доста друго, само че все пак голямото количество електрическа енергия създадена от фотоволтаици в тези часове е доста значимо, точно тъй като то е сигнал за това, че в България през последните няколко години се е случила една в действителност огромна гражданска война в електроенергийната система, която е разрешила инсталацията на големи количества нови фотоволтаици, които са в действителност способни да произведат, въпреки и за един къс интервал, толкоз огромно количество електрическа енергия. И продължаването на тази наклонност в бъдеще, от ден на ден и повече ще се надминават тези количества и ще има един голям остатък, който по-късно би могъл да бъде запазван в разнообразни типове или акумулатори или това, което ние имаме ПАВЕЦ, водни помпи, които да изпомпват, когато има повече електрическа сила на високо, и по-късно, когато има дефицит да я пускат и да се създава електрическа енергия. Това е много огромна и много по-гъвкава батерия, по този начин да се каже. Това е един доста добър знак за това накъде се движи нашата енергийна система и стопанска система.
Г-жо Рангелова, бих желала да си поговорим и за АЕЦ “Козлодуй ", малко за АЕЦ “Белене ". Оборудването на АЕЦ “Белене " е оценено на 2 млрд.лв., само че имало значими особености, заяви “Капитал " и прибавя, че в последна сметка цената ще се дефинира в договаряния, съгласно пазара, а не счетоводно, като някои детайли през днешния ден, евентуално ще костват два пъти повече от вложеното в тях от България, а не е изключено и да бъдат употребявани в АЕЦ “Козлодуй " за нова мощ. Как гледате вие на тези разновидности? Знаем, помним, че имаше и предложение оборудването от АЕЦ “Белене " да бъде продадено на Украйна?
Това е едно до известна степен положително развиване, точно тъй като продаването на част от оборудването, дали ще бъде на Украйна или на някой различен покупател е доста основно, с цел да се избият част от тези големи загуби, които бяха направени с това неколкократно започване, прекъсване, още веднъж започване на плана АЕЦ “Белене " и големите загуби, в последна сметка за България и за НЕК от развиването на този “Франкенщайн " план. От друга позиция, част от оборудването и най-много парогенераторите биха могли в действителност да се употребяват за нови мощности в АЕЦ “Козлодуй ". И от ден на ден вървим точно в посока това развиването на спомагателни нуклеарни мощности да се включи в енергийната тактика на България. Разбира се, това е мъчно да се планува в рамките 2030-2040 година, може би е прекомерно скоро и рискът за един подобен план от финансова позиция е значителен. По-добре е да се подходи по-внимателно, по-бавно, с цел да можем да се подсигурим, че такива нови мощности няма да излязат 2-3 пъти по-скъпи в сравнение с сме ги оценили първоначално или пък примерно да сме споделили ще ги построим за 5, а то да стане за 15 години.
Словения да се включи в плана за новите реактори в АЕЦ “Козлодуй " или като покупател на сила или като вложител. Това е предложил министър председателят Николай Денков на словенския си сътрудник на двустранна среща в границите на 18-ия стратегически конгрес в словенския град Бленд. Това добра концепция ли е съгласно вас, по какъв начин би се отразило на страната ни сходно съдействие - като покупател на сила или като вложител?
И двата разновидността действително са нормални способи, които се търсят, с цел да може един подобен доста висок рисков план да бъде сбъднат. Защото той е доста безценен и капиталът, който се влага в него също е доста безценен точно, поради огромния политически риск. И когато се включва друга компания или като вложител или като покупател на тока, това от известна позиция понижава риска или понижава цената на капитала, който би трябвало да се вложи в него. Включването на един подобен сътрудник, по-скоро ще ни помогне малко по-малка част от тежестта и риска да поемем ние и да споделим този риск с друга страна или различен вложител.
Като наш сътрудник?
Точно по този начин, да.
Споделихте ни, че скоро сте били в АЕЦ “Козлодуй ". Разкажете ни какво се случи?
Това беше екскурзия, която в това число и училищен групи могат да създадат, посещаване на самата електроцентрала, на Контролната зала, както и на турбините. Беше много забавно, и това, което ми направи голямо усещане, какъв брой положително настроени са хората, които работят там и с какво огромно предпочитание са на работа. С каква отдаденост отиват и това ме накара да си мисля, че има светлина в тунела.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ