Министърът на вътрешните работи на Турция Сюлейман Сойлу обвини Кюрдската

...
Министърът на вътрешните работи на Турция Сюлейман Сойлу обвини Кюрдската
Коментари Харесай

Защо Турция не прие съболезнованията на САЩ за атентата в Истанбул?

Министърът на вътрешните работи на Турция Сюлейман Сойлу упрекна Кюрдската работническа партия (ПКК), че носи отговорност за бомбения атентат на оживената комерсиална улица в Истанбул „ Истиклял “, при който починаха шестима души, а над 80 бяха ранени.

Още часове след офанзивата стана ясно, че е взривена бомба, оставена в чанта от жена, а в ранните часове на понеделник беше арестувана и обвинената.

След атентата съпричастност беше изразена от целия свят. Турция обаче от Съединени американски щати.
 Защо Турция не одобри съболезнованията на Съединени американски щати?
Сн.: ЕРА/БГНЕС

„ Получихме известие, адресирано до нас, само че не одобряваме и отхвърляме съболезнованията на посолството на Съединени американски щати. Не сме настроени враждебни против никого “, сподели министър Сойлу.

Той стигна до такава степен, че окачестви изказаните съболезнования от Вашингтон като „ може да се оцени по този начин, като че ли килърът е един от първите, пристигнали на мястото на нападението “.

Кюрдската работническа партия е
приета за терористична организация
от Турция, Европейски Съюз и Съединени американски щати. Турция дефинира като терористични организации и обвързваните с ПКК, сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз и сирийските кюрдски милиции Сили за отбрана на народа.

Съединени американски щати преглеждат последните като съдружник в битката против „ Ислямска страна “ в Северна Сирия, а поддръжката на Вашингтон за СЗН от години провокира напрежение в връзките сред Анкара и Вашингтон.

Миналата година Съединените щати отхвърлиха да трансформират позицията си във връзка с взаимоотношението със „ Сирийските демократични сили “ в североизточната част на страната, които са основани на кюрдските сили за национална самозащита, макар изказванията на Турция, че Съединени американски щати би трябвало да спрат да им оказват помощ.
 Защо Турция не одобри съболезнованията на Съединени американски щати?
Сн.: ЕРА/БГНЕС

Ето за какво незабавно след атентата, който, Сойлу съобщи във връзка на Съединени американски щати:

„ Налице е неискреността на редица наши по този начин наречени съдружници, които или приютяват терористите вкъщи, или им разрешават да съществуват в териториите, които са окупирали, или публично им изпращат пари от своите сенати “.

Именно поради кюрдските организации Турция се опълчи и на участието на Швеция и Финландия в НАТО. Швеция, която има огромна кюрдска диаспора и няколко членове на Народното събрание от кюрдски генезис, също до момента възприема нюансиран метод, който Ердоган желае да завърши.
Историята на спора
Историческият неуспех на Анкара да откри демократични решения на кюрдските етнически претенции сътвори надълбоко несигурна и ирационална турска политическа просвета.

През юли 2015 година траялото две години и половина помирение се разпадна и траялият съвсем четири десетилетия спор сред турските сили за сигурност и бойците на Кюрдската работническа партия влязоха в една от най-смъртоносните глави от близо четири десетилетия.

От тази дата насилието опустоши общности в болшинството от кюрди в югоизточната част на Турция и – от време на време – удари в сърцето на най-големите столични центрове в страната.

Безпрецедентно експлоадиране на боеве и офанзиви в някои югоизточни градски региони през първата половина на 2016 година беше последвано от последователно изместване на насилието в селските региони.

Международната спешна група е събрала база данни със смъртни случаи, породени от този спор от 2011 година насам. Според листата на Crisis Group, последно обновен на 20 септември 2022 година, най-малко 6264 души са били убити при конфликти или терористични офанзиви след 20 юли 2015 година Това включва: 609 цивилни, доказани от Crisis Group като невоюващи лица, голямото болшинство от тези лица са били убити в градски конфликти в югоизточната част или при бомбени офанзиви на ПКК в столични центрове.

Загинали са и 1385 бойци, служители на реда и селски пазачи, както и 226 лица с незнайна принадлежност.

По данни на Анкара повече от 10 хиляди бойци са били „ обезвредени “ (или убити, хванати или предадени) от подновяването на военните дейности през юли 2015 година

 
Източник: bg-voice.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР